Беше малко след полунощ, когато Ийън се прибра в къщата си на Пето авеню. Не се поддаде на изкушението да препусне обратно към къщата на дядо си при своята красавица. Сега искаше само да заспи и тя да не го споходи в съня му.
През отворените френски прозорци се процеждаше лунната светлина и осветяваше пътя до спалнята му. Краката му стъпваха по мекия килим, изтъкан в преливащи се цветове от синьо до слонова кост. Когато отдръпна синия копринен балдахин, се учуди, че завивките на леглото му са раздърпани.
Метна халата си на стола до леглото и се вмъкна в снежнобелите чаршафи. Когато кракът му докосна нещо топло и гладко, той инстинктивно разбра, че това са женски бедра.
— Какво е това, по дяволите?
— Къде се забави така дълго, скъпи? — попита Фелисити, хвърли се върху него и голите й гърди се притиснаха в тялото му. — Чакам те от часове.
— Какво, за бога, правиш тук? — попита Ийън и я сграбчи за раменете.
Фелисити потри корема си о неговия, влажните къдрици, които увенчаваха краката й, предизвикателно погалиха кожата му.
— Хайде Ийън, не се ли досещаш?
— Върви по дяволите! — извика той и я отхвърли от себе си. Когато се опита да се измъкне от леглото, тя го хвана за ръката.
— Ийън, скъпи, не ми казвай, че не се чувстваш самотен в това широко легло.
Отблъсна ръката й и стана на крака.
— Излизай оттук — гласът му беше тих и мъртвешки хладен.
Фелисити поклати глава и русите коси докоснаха върховете на големите й гърди.
— Аз съм толкова гореща, влажна и те чакам с такова желание, скъпи — прокара ръка по корема си. — Не си ли спомняш какво сме изживели, Ийън?
Почувства, че кръвта му кипва в слабините, мускулите му се напрегнаха. Сабрина бе разпалила желанието му, образът й го преследваше денонощно, изпълваше го със страст, която пулсираше в него като отворена рана. Проклетата червенокоса!
Погледът на Фелисити обходи тялото му и се спря на тази част от него, която бе във властта на първичните желания.
— Господи, прекрасен си.
Сега вече Ийън се проклинаше за навика си да спи гол. Грабна халата от стола, изумрудената коприна се плъзна с въздишка по кожата му.
— Ела в леглото, Ийън — Фелисити протегна ръце. — Ще имам грижа за този войник, който така ми козирува.
Пръстите й докоснаха бедрото му и той се отдръпна. По-скоро би отишъл в манастир, отколкото да задоволи желанието си с тази жена.
— Връщай се при мъжа си, Фелисити!
— Той е в Олбъни. Сигурно ще се върне утре, така че никой няма да узнае, разбираш ли?
Ийън се намръщи и препаса колана на халата си.
— Защо е в Олбъни?
— Ще ти кажа, ако дойдеш при мен в леглото — каза тя, опъна крака си и започна да гали бедрото му с пръстите на стъпалото. — Това наистина е нещо, за което трябва да си добре осведомен.
— На тая цена не си струва — хвана я за ръката и я издърпа от леглото.
— Харесва ми, когато си малко груб — каза тя и плъзна ръка под халата му. Пръстите й милваха къдриците на гърдите му.
— Това го знам — Ийън хвана ръката й, когато стигна до корема. — Къде са ти дрехите?
— Скъпи, знаеш ли, че Уолтър възнамерява да провали плановете ти за свързването на Харлем и Хъдзън? — Ийън я погледна и се намръщи. — Чух го оная вечер да говори с Елсбъри. Изглежда, че срещу теб има малък заговор — коляното й се плъзна между краката му, свободната й ръка погали хълбока му. — Те ще кажат на всички, че ще гласуват за свързването, но всъщност ще гласуват против — пръстите й опряха корема му и той сграбчи ръката й. — Кажи ми Ийън, какво значи да продаваш предварително?
— Това значи да продадеш акции, които не са твои.
— Така ли? Чудно защо Уолтър и приятелите му смятат да правят такива работи?
Той прекалено добре знаеше защо.
— Къде са ти дрехите?
— Няма да ти кажа — отвърна тя и се усмихна.
— Чудесно — дръпна копринената завивка от леглото и наметна раменете й.
— Да не искаш да кажеш, че… — думите й преминаха в писък, когато я прехвърли през рамо. — Престани с тези шеги, мили, и ме пусни на земята.
Ийън не й обърна никакво внимание и се запъти към вратата, а Фелисити се гърчеше на рамото му.
— Не можеш да ме изхвърлиш навън — каза тя, когато вече слизаха по широкото стълбище.
Ийън продължи надолу.
— Няма да посмееш да ме изхвърлиш! Няма да посмееш!
Оставаше му само надеждата, че каретата й я чака отвън. В противен случай трябваше да я задържи още малко при себе си, докато поръча друга. Отвори външната врата и в коридора нахлу топъл ветрец. В тъмнината на другия край на улицата видя каретата й.
Когато я остави на паветата, завивката се плъзна по раменете й и луната освети пълните, бледи гърди.
— Лека нощ, Фелисити.
— Бъди проклет! — изпищя тя и сграбчи завивката. — Ще гориш в пъкъла за това!
— Сигурен съм, че и там ще търсиш компанията ми! — затвори вратата и сложи резето, без да обръща внимание на проклятията на Фелисити.
— Когато един мъж има такъв късмет с жените, по-добре е да си помисли дали да сложи расото — обади се Мак от първата площадка на стълбището.
— Точно като монах се чувствам, Мак — каза Ийън и взе да изкачва стъпалата. Но това нямаше да продължи още дълго. Само трябваше да открие истината за хубавата червенокоса жена.
Сабрина седеше на стола до прозореца и гледаше алеята пред портала, която приличаше на сребърна лента под лунната светлина. Сутринта, когато се събуди, разбра, че Тримейн си е отишъл. Заключена в стаята си, тя се опитваше да убие времето, като чете, за да не мисли за него. Уви, всичките й опити останаха напразни.
Топлият ветрец подухна, подхвана кичур коса и го запрати към лицето й, раздвижи нощницата около гърдите й като милувка. Тя скръсти ръце. В съзнанието й нахлуха спомените — изумрудени очи, потъмнели от желание, ръце, които я държаха в силна прегръдка, твърди устни, които жадно я изпиваха. Дори и когато ги деляха километри, мисълта за него не я напускаше. Така ли щеше да е завинаги?
Чудеше се колко ли време ще отсъства. В името на собственото си добро се надяваше, че няма да се върне, преди тя да успее да се измъкне от този копринен затвор. Но една част от нея, безсрамно и лудо желаеше да го види, да го докосне, да го прегърне, да го притежава. Погледна в нощното небе и си избра една звезда — най-ярката, която блестеше като диамант.
Глава 14
— Знаех си, че е замислил нещо — каза Ранд. Вдлъбнатите следи от стъпките му останаха по килима в кабинета на Ийън, под краката му се пречупваха стъблата на рози, бели като слонова кост. — Той иска да те разори.
— Знам — Ийън изпи кафето си. Днес това беше третата му чаша. Тъмната течност стопли гърлото му. — Предложението за свързване на двете линии ще покачи цените на акциите. Рътледж и неговите затворници ще разпродадат своите много бързо. След гласуването ние вече няма да имаме и една риза на
