Сянката на бурята

изстреля последното изречение към Луси.

— Вината е моя. Луси няма нищо общо.

По дългите черни мигли на Луси блеснаха сълзи.

— Тим, моля те, опитай се да разбереш. Не можех да измамя доверието й.

— А аз? А моето доверие? Ти си участвала в това — отблъсна треперещите й ръце и се обърна яростно към Сабрина. — А вие какво искахте да направите? Да се омъжите за мен, за да си отмъстите на чичо ми?

— Нямах намерение да се омъжвам за когото и да било. Смятах, че Ийън ще се влюби в Джулия. Исках да го надхитря — спря и преглътна буцата на унижението, заседнала на гърлото й. — Но той ме надхитри.

Тим погледна Луси, лицето му бе изкривено от гняв.

— А ти си й помагала!

Луси поклати глава, по страните й се стичаха сълзи.

— Това, което чичо ви е направил, не е добро.

Тим гледаше Сабрина, в очите му блестеше омраза.

— Сигурен съм, че чичо Ийън е имал достатъчно основания да го направи.

Сабрина пристъпи към него.

— Моля ви не обвинявайте Луси. Вината е изцяло моя.

Тим вдигна ръка, за да не я допусне по-близо. Пръстите му се свиха в юмрук.

— Трябва да ви благодаря за безценния урок. Нищо не е такова, каквото изглежда — погледна Луси. — Дори и котето, което изглежда така красиво и невинно, има нокти.

Луси сведе очи.

— Съжалявам — шепотът й премина в хлипане.

Тим се обърна и се запъти гордо към вратата.

— Няма да си тръгнете от тук, млади човече — Керълайн се обърна, докато минаваше покрай нея. — Трябва да обсъдим някои неща.

Тим дори не я погледна. Излезе от стаята и затръшна вратата.

— От всички… — Керълайн вдигна глава и изправи рамене. — По мое време младежите имаха по-добро възпитание.

Луси притисна ръка до устните си и захлипа. Сабрина погледна братовчедка си и се почувства неловко, защото знаеше, че е причина за нещастието й. Всеки сподавен стон, изплъзнал се от устните на Луси, стягаше сърцето й.

Отмъщение.

Тя живя с тази мисъл в продължение на години, отмъщаваше си за всичко. Но нищо не можеше да й върне братята, майка й, Ейдън, дома. И какво постигна в крайна сметка? Луси се оказа права. Омразата може само да руши. Най-малко от всичко искаше да нарани Луси със своята себичност.

Тя вдигна глава, когато Сабрина докосна рамото й, сините й очи плуваха в сълзи.

— Не знам какво да кажа — прошепна Сабрина.

Раменете на Луси се тресяха от плач.

— Миличка, не плачи — каза Керълайн и обви с ръка крехките рамене на Луси. — Сега той е сърдит, но ако те обича, ще се върне.

Луси поклати глава.

— Той… ме мрази.

— Ще видиш — Сабрина я погали по ръката. Молеше се тази бъркотия да се оправи.

Може би Ийън ще поговори с Тим, помисли си тя. Сигурно може да усмири малко младока. Но можеше ли да се надява на помощта му? Тим я мразеше.

Ийън подпря ръка на бялата мраморна камина в гостната на Елън. Намръщи се, когато сестра му прекоси стаята.

Тя спря до прозорците и се обърна, бледожълтият лен се поклащаше, роклята й докосна подгъва на пердетата.

— Не мога да повярвам, че си се оженил за нея — тя млъкна и го погледна. — Нали каза, че била измамница.

— Точно така!

Беше ли Сабрина измамница? Сети се как изглеждаше сутринта — лицето й, ръцете. Мислеше как се е почувствала в прегръдките му. Спомни си и други неща.

Спомни си как една жена свеждаше лице над него, докато лежеше окървавен и се бореше за живота му. В тъмните й очи имаше отчаяние и страх да не го загуби. Нима всичко е лъжа? В сърцето му се бяха прокраднали съмнения, че не го е измамила. Може би искаше да повярва, че зад лъжите се крие нещо повече. Сигурно искаше да й повярва. Глупаво ли постъпваше?

Елън въздъхна.

— Да не би да го направи заради Тим?

— Не. Имам собствени съображения — искаше да си вземе своето и да се махне. Само че не искаше да се маха. Нито сега, нито когато и да било.

Елън го огледа внимателно. Лицето й се отпусна в израз на разбиране.

— Сигурно много я обичаш.

— Да я обичам? — Ийън погледна върха на ботуша си. — Може би съм хипнотизиран, луд. Истината е, че червенокосата направо ме омагьоса. Мисля, че това е по-лошо от любов.

Елън се намръщи.

— И трябваше да се ожениш за нея?

— Това е най-безопасното нещо, което можех да направя.

И единственото, което му оставаше. Не можеше да я пусне да си отиде. В това поне беше сигурен.

— Не знам как Тим ще приеме това. Напоследък той се виждаше с… — тя спря, когато някой тресна вратата.

По паркета в коридора прокънтяха стъпки, които приближиха гостната. Миг по-късно Тим влезе. Стоеше на прага, лицето му гореше, дишаше тежко, сякаш е пробягал километри.

— Ти беше прав — каза Тим и прокара пръсти през косата си. — Тази жена, Сабрина, е у вас.

— Знам — Ийън се намръщи, като позна ризата и панталона си. — А ти какво правеше там?

— Дълга история. Хвана ме бурята и… — Тим седна на дивана до камината. — Човек си мисли, че познава една жена и може да й се довери. Дори я пита дали ще се омъжи за него, а тя изведнъж се оказва различна. Какъв глупак съм!

Ийън стисна зъби. Сабрина разкъса Тим на парчета по същия начин, както направи и с него преди време. Независимо в какво искаше да вярва, истината беше пред очите му — Сабрина не е нищо повече от една малка интригантка. Трябваше да го осъзнае най-сетне. Трябваше да се примири с нея и с чувствата си.

Елън постави ръка на рамото на Ийън.

— Не бива да…

— Не сега — каза той и се изправи. — Не искам да говорим за това сега.

Ийън стисна юмруци, докато гледаше как Тим излиза от стаята. Специалитетът на Сабрина беше да унижава. Може би е време някой да й върне заради сторените злини.

Глава 21

Сабрина седна на пейката в средата на градината лабиринт в имението ван Кортленд и се загледа в стария дъб, който пазеше изхода. Короната му се разпростираше настрани и хвърляше сянка на ръба на пейката. През гъстите листа се виждаше скършен клон, поддал под тежестта на едно безумно момиче. Щеше ли животът й да бъде така объркан днес, ако тогава не бе проследила Ийън и онази проститутка? Щеше ли Луси да плаче в стаята си?