Този жест й се стори много по-интимен от плътската любов.
— Не можахме да го спрем, майоре — зад Дънкан се появи Мак, а зад него — Ормсби, чийто устни се бяха опънали като тънка чертица.
— Няма значение — каза Ийън и сбърчи вежди, когато погледна Дънкан. С рязко подвикване усмири кучетата. — Можете да ни оставите. Господин О’Нийл, изглежда, иска да обсъди нещо с мен. Вземете и кучетата.
Като изкара кучетата в коридора, Ормсби изчезна от очите им, но Мак продължи да стои на вратата и да гледа О’Нийл като булдог, на който са отнели кокала.
— Тръгвай, Мак — Ийън не изпускаше Дънкан от очи.
Мак му хвърли един последен поглед, преди да се отдалечи по коридора.
— Ти отвлече дъщеря ми, янки — Дънкан се приближи към леглото, трепереше от гняв. — И аз искам отмъщение.
— Нямам намерение да се дуелирам с вас!
— Страхливец!
Ийън стисна здраво белия чаршаф.
— Ако не бяхте баща на Сабрина, кълна се, че…
— Пистолети или саби, Тримейн? Изберете вие.
— Татко, моля те — Сабрина се измъкна от леглото, втурна се към него и сграбчи ръката му. — Моля те, не прави това.
Дънкан я погледна.
— Трябваше да го предизвикам още първия път, когато те обиди.
Сабрина потръпна при мисълта за нещастието, което можеше да я сполети. Единият от двамата щеше да умре. Ако не успее да ги спре сега, преди и двамата да обезумеят от гняв, един ден трябваше да види как единият умира от ръката на другия.
— Татко, не можеш да направиш това.
— Дявол ме взел, ако не мога!
— Татко, моля те.
Дънкан поклати глава.
— И преда това те послушах, Брина. Когато ми каза, че ще се справиш с това копеле. Слушах те внимателно, защото знаех колко много обичаш този униформен мръсник — той погледна Ийън. В дълбоките му кафяви очи се четеше смъртна омраза. — Но вече е време да действам.
— И какво ще направиш, татко? Нима трябва да стоя настрана и да гледам как баща ми прави от мен вдовица?
Дънкан я сграбчи за раменете и пръстите му се впиха като нокти в кожата й.
— Откакто се срещнахте за първи път, този човек не ти е причинявал нищо друго, освен болка.
— Той е мой съпруг — тя постави ръце на гърдите му и се вкопчи в зелената жилетка. — Моля те не прави това.
Дънкан обхвана лицето й.
— Не бих издържал да те видя да се мъчиш отново.
— Тогава престани веднага, преди някой от вас да умре.
Дънкан погледна първо Ийън, а после Сабрина.
— Той заслужава да умре.
— А ти? Ами ако той те убие?
Пак старата самоувереност. Навремето пък казваше, че войната ще свърши за няколко седмици. А тя не свърши. Продължаваше дори и сега.
— Татко, моля те. Успокой се. Помисли какво правиш.
— Брина, аз…
Тя докосна устните му с връхчетата на пръстите си.
— Ако един от двама ви бъде ранен, няма да го понеса — прошепна тя. — Моля те не го прави.
Дънкан притвори очи и отметна глава назад, устните му се изопнаха. След известно време я погледна и отпусна рамене примирено.
— Искам само да си щастлива.
Тя го прегърна и притисна лице към гърдите му. Мъчеше се да спре сълзите, които пареха ъглите на очите й.
— Защо не слезеш долу да закусиш? Аз идвам веднага.
Дънкан я потупа по тила, както правеше, когато беше малка.
— Добре, коте — той я стисна силно, после излезе и я остави сама с Ийън.
Тя почувства погледа му, но не се обърна, а продължи да гледа затворената врата. Твърде много. Вече се разкри твърде много пред Тримейн. Леглото изскърца леко. Той стъпваше тихо, но тя го чувстваше, че идва, усети, че топлината на тялото му пулсира по гърба й, когато докосна рамото й.
— Сабрина, аз…
— Не казвай нищо, Тримейн — тя се отскубна от горещата ръка.
Направи няколко крачки по килима в сини и бели тонове, преди да се обърне. В съзнанието й проблесна образа на едно от езическите божества, които украсяваха коридора на Хенри Тримейн. Но студеният мрамор, изваян според класическите канони за мъжко съвършенство, бледнееше пред това творение от златна плът. Изглеждаше величествено — като гръцки бог, слязъл на земята — стоеше пред очите й, препълнени с обожание, в цялата си красота и мощ. Този бог пируваше със сърцата на смъртните девойки.
— Ако не се страхувах, че ще убиеш баща ми, щях да го насърча и да се радвам, ако се срещнете в двубоя на честта — тя се престори на ядосана.
Ийън смръщи вежди и една бръчка проряза челото му.
— Наистина ли нямаш търпение да се отървеш от мен?
Сабрина сведе очи към самурените къдри на гърдите му. Мразеше го, мразеше властта му над нея и способността да прекърши волята й.
— Ще танцувам на гроба ти, Тримейн.
— Не ти вярвам — той скъси разстоянието помежду им.
— Защото си прекалено горд.
Хавана я за ръцете. Тя почувства топлината на дланите му под бухналите дантелени ръкави на нощницата. Гърбът й се стегна.
Той уви ръце около нея и я придърпа към себе си, тялото му я изгаряше през лененото платно.
— Недей — опита се да се освободи. Почувства унижение, защото дрезгавият глас я издаде.
— Войната свърши, Сабрина — прошепна той и ръцете му я стегнаха като стоманени обръчи. — Предавам се.
Сабрина прехапа долната си устна. Той подхвана хълбоците й и я придърпа към себе си, като леко я повдигна. Притисна я и тя усети как въплъщението на желанието му нараства и допира корема й и пулсира от обещаваща жизненост.
— Желая те, Сабрина — устните му докоснаха слепоочието й. — Имам нужда от теб.
Хрипливият глас вибрираше и събуждаше желанието й. Уханието му подразни ноздрите й и някъде дълбоко тя усети, че тялото й се напряга като струни на арфа, обтегнати и настройвани от виртуоз.
— Пусни ме — тя опита да извика, но въздухът не й достигна и всичко се стопи в шепот.
Ийън плъзна пръсти нагоре по шията, повдигна главата й и я принуди да го погледне в очите.
— Много глупаво постъпих, когато те оставих — сведе устни към нейните.
Влажният му дъх, смесен с възбуждащия аромат, докосна лицето й. Тя се обърна и се опита да избегне целувката му. Когато я целуваше, забравяше всичко, дори и най-обикновените неща, като например коя е. Той разтвори длан върху бузата й, пръстите му се плъзнаха в косите, обхвана главата й и я задържа в плен, преди да атакува.
Бавно езикът му се плъзна между устните й, за да я накара да се отвори към него, но Сабрина стисна уста. Ийън захапа леко долната й устна, върхът на езика му докосна гладките й зъби, ръцете му играеха нагоре-надолу по гърба й, ваеха я според извивките на собственото му тяло.
