Поздрави от рая

въпреки краткотрайното си познанство с този мъж, тя не се съпротивлява особено много, когато бе почти завлечена в празната стая на Джени, където набързо се бе любила с оня космат адвокат от Бергиш Гладбах. Тя не си спомняше съвсем ясно как бе стигнала до апартамента си на Мидъл Уей — улицата (както внимателният читател ще си спомни), която се простира надолу до Саут Пърейд и на края на която се намира пощата.

В девет часа същата сутрин, сутринта на 31-ви, тя бе събудена от настоятелно звънене на входната й врата; и, намятайки халата си, тя отвори вратата, където стоеше Джон Биниън. Майката на Керълайн (както разбра Сара) се обадила, за да каже, че дъщеря й била настинала и не можела да стане от леглото, а камо ли да излиза от къщата, хотел „Хауърд“ се намираше в доста трудно положение. Би ли могла Сара, щеше ли Сара, би било много добре, наистина, ако Сара би имала възможност да работи още няколко допълнителни дни! И, разбира се, да остане за през нощта — както Керълайн щеше да направи — в малката хубава свободна стая отстрани, която гледа към пристройката.

Да. Ако беше в състояние да помогне, тя разбира се би го направила! Единственото нещо, което определено не можеше да обещае, бе да остане будна. Клепачите й заплашваха всяка секунда да похлупят уморените й очи и тя само отчасти осъзна сред потока от благодарности, които той лееше към нея, че постави ръцете си върху задните й части, когато се наведе и нежно я целуна по бузата. Знаеше, че той е непоправим женкар; но, колкото и да е странно, тя усети, че не е в състояние директно да го намрази; и в няколкото случая, когато беше проявявал известно внимание към нея, той бе приел без омраза или горчивина уверението й, че засега за него няма особена надежда, ако въобще може да се говори за такава. Когато затвори вратата след Биниън и се върна обратно в спалнята си, тя изпита леко чувство на вина заради ранното си сутрешно приключение под влиянието на онези проклети (прекрасни!) чаши с джин и кампари, които временно бяха разхлабили колана около халата на нейната почтеност. Но тя знаеше, че чувството й на вина не е породено от самото прегрешение, а по-скоро от анонимния и механичен начин, по който то се бе случило. Джени бе извънредно възхитена, и дори смутена, от тази безпрецедентна случка. Но самата Сара се бе почувствала доста натъжена и унизена в собствените си очи. И когато накрая се завърна в апартамента си, сънят и беше неспокоен и не й донесе никакво успокоение, а пухеният юрган непрекъснато се смъкваше от леглото, докато тя се обръщаше и мяташе и се опитваше да си внуши, че всъщност нищо особено не е станало.

Сега тя взе два аспирина, надявайки се да притъпи упоритото си главоболие, изми се, облече се, изпи две чаши горещо черно кафе, събра тоалетните си принадлежности и нощницата си и излезе от апартамента. До хотела имаше около дванадесет минути пеша и тя реши, че една разходка би й се отразила добре. Времето бе по-студено, отколкото предния ден: гъсти облаци (според синоптиците) се придвижваха над страната откъм север и се очакваше умерени снеговалежи да достигнат Мидландс в ранния следобед. Предишната седмица букмейкърите бяха направили купища пари след десет последователни безснежни седмици; но те по всяка вероятност бяха прекратили приемането на залози навръх Нова година, тъй като вече изглеждаше почти сигурно, че ще вали сняг.

Всъщност, Сара Джонстън никога не бе и помисляла да залага пари при букмейкърите, въпреки близостта на офиса на Ледброукс в Съмъртаун, където тя минаваше почти всеки ден на път за работа. Сега мина оттам и се загледа (подчертано настоятелно!) в току-що появилия се мъж със сведени очи, излизащ от една от летящите врати и държащ в ръката си розов продълговат отрязък от фиш за залагане, подаващ се от портфейла му. Колко странен понякога може да бъде животът! Все едно срещаш дума на родния си език за пръв път, а после — хоп! виж ти! — срещаш същата дума за втори път почти непосредствено след първия. За пръв път тя бе срещнала този мъж предната вечер, когато към 9:30 ч. отиваше към апартамента на Джени: бе на средна възраст, с прошарена коса, леко плешив, мъж, който някога вероятно е бил слаб, но сега бе така напълнял, че шкембето му напъваше копчетата на протъркания му бежов шлифер. Защо го бе гледала така упорито първия път? Защо така упорито бе запазила някои подробности за него в съзнанието си? Тя не можеше да каже. Но тя със сигурност знаеше, че този мъж на свой ред й бе хвърлил, макар и краткотраен, поглед, изпълнен с леко обезпокоителна (но все пак приятна) настоятелност.

И все пак беглото му вглеждане бе само знак на одобрение за високите скули, които хвърляха леко загадъчна сянка върху лицето й, под оранжевата светлина на уличната лампа, осветяваща пътя пред ергенския му апартамент. Само след няколко метра той напълно бе забравил за жената и крачеше целенасочено към нощната си цел във „Фрайър“.

ПЕТА ГЛАВАВторник, 31-ви декември

Сериозният спорт няма нищо общо с честната игра. Той е свързан с омраза, ревност, самоизтъкване и незачитане на всякакви правила.

(ДЖОРДЖ ОРУЕЛ, Да убиеш слон)

Във връзка с описаните в предната глава събития, не е учудващо, че от началото на последвалите полицейски разследвания паметта на Сара Джонстън бе доста объркана, с непоправимо размесване на хора, събития и факти. Разпитваха я различни хора и всъщност на нейните спомени за събитията от 31-ви декември можеше да се разчита точно толкова, колкото и на лъжовен и неверен любовник.

Докъм 11:30 ч. сутринта тя бе в стаята за игри; изчетка зеленото сукно на билярдната маса, оправи мрежата за пинг-понг, лъсна дъската за плъзгане на монети, провери комплектите за монопол, анаграми и клуедо, подреди по местата им щеките за билярд, заровете, бухалките за бейзбол, топките, тебешира, стреличките, картите и тефтерите за отбелязване на резултатите. Тя прекара известно време и в ресторанта и тъкмо помагаше да нагласят масите и сложат покривките за студения бюфет, когато пристигнаха първите гости. Оказа се, че те са регистрирани в хотела от самата г-жа Биниън, доста недоволна и изнервена, а през това време Сара бе изтичала горе във временната си спалня, за да се преоблече в униформата си: кремава блуза с дълги ръкави, закопчана догоре и дълга до прасците тясна черна пола, която изключително добре подчертаваше линията на талията, ханша, бедрата и прасците.

Гостите започнаха да пристигат след обяда и тя нямаше нито време, нито желание за празни удоволствия. Малобройният персонал от време на време изпадаше в пререкания помежду си, но в този ден непрекъснатото щуране насам-натам доставяше странно удовлетворение на Сара. През по-голямата част от времето мисис Биниън се опитваше да стои настрана, ограничавайки и без това спорните си таланти до дейността в ресторанта и кухнята, а накрая се оттегли в спалнята си. Между пренасянията на багажа по коридора и нагоре по стълбите мистър Биниън поправи един течащ радиатор, един примигващ телевизор и един неприятно капещ кран в банята. Рано следобяда той откри, че част от дискотечната апаратура не работи и прекара следващия час в молби, увещания и опити за подкупване на някого, който би имал и най- малко понятие от вериги и превключватели и би могъл да спаси хотела му от предстоящото бедствие. Подобна (но не и необичайна) криза означаваше, че Сара бе извикана за да разпредели вниманието си главно между рецепцията — няколко от гостите бяха позвънили, за да предупредят, че поради лошото време вероятно ще се забавят — и залата за игрите.

О, Боже — залата за игрите!

Мятането на стрелички (както Сара скоро видя) не се очертаваше като едно от най-привлекателните занимания за следобеда. Един бивш кръчмар от Ийст Кройдън, едър мъж, който успяваше да запрати стрелйчките си право в центъра с някаква ленива точност, имаше само двама потенциални претенденти за шампионската титла, а единият от тях даже трудно би могъл да представлява някаква заплаха — дребна, застаряваща камериерка, някъде от Чилтърнс, която изпискваше с младежко възхищение всеки път, когато някоя от нейните стрелички успяваше да попадне върху мишената, а не на дървеното пространство зад нея. От друга страна, играчите на клуедо се занимаваха доста тихо, докато едно от четирите деца, участващи в играта извади „Полковник Горчица“ с толкова подгънати и изръфани краища и така смачкана „Консерватория“, че и двете карти можеха да се разпознаят еднакво добре и отпред, и отзад. За щастие, състезанието с анаграми, в което участваха с удоволствие и играеха честно доста от гостите, свърши, преди