Мръсницата е мъртва

време беше да забрави собствените си неприятности и да се заеме с чуждите.

Тя забеляза Морс (и той нея), когато той отиваше към дневната; наблюдава го как се връща след половин час и прекарва останалата част от следобеда в четене. Книжен тип, изглежда. Обаче приятен; може би ще отиде да си поговори с него, щом той затвори книгата си. Което той не направи.

Наблюдава го отново в 19.40, докато се наместваше и облягаше на възглавниците. А по-специално наблюдаваше жената, която седеше до него — в тъмносиня рокля, със златисти и кестеняви проблясъци в косите, с правилно и с дребни черти лице, наклоняващо се леко напред, докато говореше с него. На Айлийн двамата й се сториха преливащи от желание да разговарят помежду си — толкова по-различен беше техният начин на общуване от сухите разговори, витаещи над много болнични посещения.

Докато ги наблюдаваше, жената на два пъти посред оживения диалог докосна с връхчетата на тънките си жилести като на музикант пръсти ръкава на ярката му пижама. На Айлийн й бяха ясни тоя вид жестове! Ами Морс? Той също мазно полагаше усилия да я впечатли, сполучливо съчетал щастливо нагласена полуусмивка и поглед, настойчиво прикован в нейните очи. О, да! Тя разбираше чувствата на всеки от тях — гадна двойка лигльовци! Но знаеше, че им завижда, особено на жената — тая многознайница, дъщерята на Уоги! От няколкото си разговора е Морс, тя бе установила, че начинът му на разговаряне е толкова интересен, а може би, помисли си тя, и животът му също! Бе познавала само няколко други мъже като него — мъже, които притежаваха пленителни познания по архитектура, история, литература, музика — „всички неща“, по които бе открила, че копнее през последните няколко години. Изведнъж почувства огромно облекчение, че нейният четиридесет годишен любим с подути устни нямаше да може да я целува довечера!

Един мъж (осъзна тя в тоя момент) стоеше търпеливо пред бюрото.

— Какво обичате?

Сержант Луис кимна, като гледаше към нея.

— Специални инструкции. Трябва да докладвам на тукашния шеф всеки път, когато нося на главния инспектор найлонови торбички с експлозив. Вие сте шефът тая вечер, нали?

— Не съдете много строго сестра Маклийн!

Луис се наведе напред и каза тихо:

— Не аз — той! Казва, че е свадлива, проклета, дърта… дърта еди-каква си!

Айлийн се усмихна.

— Понякога не е много тактична.

— Той е, ъ-ъ… — изглежда, че има посещение в момента.

— Да!

— Може би е по-добре да не ги прекъсвам, нали? Понякога страшно се ядосва.

— Така ли?

— Особено ако…

Айлийн кимна и вдигна поглед към добродушното лице на Луис. Почувства, че мъжете не бяха толкова лоши, колкото бе започнала да смята, че са.

— Що за човек е инспектор Морс? — попита тя.

Кристин Грийнъуей се изправи и Морс изведнъж осъзна, докато тя стоеше толкова близо до леглото, колко е дребна въпреки обувките с високи токове, които обикновено носеше. Спомни си думите, които бе прочел отново толкова наскоро: „…дребничка и привлекателна фигура, облечена в тъмносиня рокля…“

— Колко сте висока? — попита Морс, докато тя приглаждаше роклята си надолу по бедрата.

— Не искате ли по-скоро да попитате колко съм ниска? — Очите й пробляснаха сякаш му се подиграваха. — Без обувки съм метър и петдесет и шест. За вас този един сантиметър над петдесет и пет може да не е от значение, но за мен е. Винаги нося високи токове, така че обикновено се докарвам до нормален ръст. Около метър и шестдесет.

— Кой номер обувки носите?

— Трети. Не ще може да си пъхнете крака в тях.

— Имам много хубави крака — каза Морс сериозно.

— Мисля, че трябва да се безпокоя повече за баща си, отколкото за вашите крака — прошепна тя тихо, като докосна ръката му отново и Морс на свой ред за момент постави леко лявата си ръка върху нейната. И за двамата това бе миг, изпълнен с вълшебство.

— Ще проверите ли?

— Няма да забрава!

После веднага си тръгна и само ароматът на някакъв скъп парфюм остана да витае около леглото.

— Просто се чудя — каза Морс, почти разсеяно, докато Луис заемаше мястото на Кристин в пластмасовия стол — просто се чудя кой номер обувки е носила Джоана Франкс. Допускам, разбира се, че са имали номера на обувките по онова време. Това не е съвременно изобретение като женските чорапогащи, нали? Номерата на обувките имам предвид. Как смяташ, Луис?

— Искате ли да ви покажа точно кой номер е носила, сър?

Глава двадесет и пета

Тези, които не са в състояние да извършат големи престъпления, не могат лесно да подозират и другите в такива.

(Ла Рошфуко, „Максими“)

Колегите на Морс от полицията неизменно му приписваха висока интелигентност от вида, който рядко изплува на повърхността в потока на човешките дела и който почти винаги му даваше над миля преднина при започване на което и да е криминално разследване. Каквато и да бе истината по тоя въпрос, самият Морс знаеше, че една дарба никога не бе притежавал — умението да чете бързо. Следователно трябва да се отбележи, че тая вечер той употреби невероятно много време, след като Кристин и Луис си бяха отишли, млякото „Хорликс“ изпито, хапчетата взети и инжекцията поставена, да прочете фотокопираните колони от списанието на Джаксън „Оксфордски дневник“. Кристин не бе споменала, че след като написаните на ръка бележки й се бяха сторили незадоволителни, тя се бе върнала в Централната библиотека в ранния следобед и бе успяла да убеди един от далечните си познати да й разреши да пререди опашката и да преснима материалите направо от обемистите оригинали. Не че Морс, дори и в случай, че знаеше, би демонстрирал някаква изключителна благодарност. Една от неговите слабости бе склонността му да приема лоялността, без изобщо някога истински да разбира, и дума да не става да оцени, жертвите, които тя често изискваше.

В детството си, когато го развеждаха по разни археологически обекти, Морс никога не бе могъл да сподели изблиците на нечие фанатизирано превъзнасяне пред няколко разпадащи се римски тухли. Дори по онова време не самите материални археологически находки, а писаното за тях бе възбудило любопитството му и бе допринесло за последвалото негово възхищение от древния свят. Трябваше да се очаква следователно, че макар и твърде необикновеното откритие на Луис да бе единственото и най-драматично постижение в мнимия процес, тъжната гледка на чифт съсухрени обувки и още по-потискащият чифт смачкани дамски гащи ще охладят малко ентусиазма на Морс. Поне за момента. Що се отнася до даровете, получени от Кристин обаче, колко чудно привлекателни и навеждащи на размисъл бяха те!

От данните във вестниците скоро стана ясно, че полковникът не бе пропуснал нито една очевидно значима подробност. Все пак, както при повечето криминални случаи, именно на пръв поглед незначителни, случайни, почти нямащи никаква връзка помежду си подробности можеха да променят в един миг тълкуването на установени факти. А тук имаше доста подробности (неизвестни на Морс досега), които го караха да повдига вежди на повече от милиметър нагоре.

Първо, като четеше между някак замазаните редове на фотокопираните материали, му ставаше доста ясно, че обвинението в кражба вероятно било оттеглено при първия процес поради факта, че свидетелските