дори да си спомни дали е спал малко или въобще не е спал през съдбовната нощ; нито дали се е молил за опрощение и избавление. Но чудо се бе случило! Изненадващото е, че не самото бесене е било във фокуса на изтерзаните мисли на Таунс през онази нощ. По-скоро те се въртели около вестта за предизвикания интерес на обществеността към делото — лошото име, позора, ужаса, отвращението, зловещия спектакъл, славата; слава, която можела да накара тези нещастни мъже да извървят последните няколко фатални метра с твърдост, от която и най-кораво-сърдечният зяпач би се възхитил. По отношение на самото престъпление Таунс твърдеше, че е напълно невинен — твърдение, което не беше без прецедент в криминалните архиви! Но споменът му за пътуването по канала и особено за самата жертва — Джоана Франкс, бе ярък и мъчителен. Жената била, през погледа на Таунс, удивително привлекателна и не е изненадващо, че станала почти веднага предмет на страстните желания на мъжете и причина за неприкрита ревност. В действителност Таунс си спомнил един случай, когато двама от екипажа (двамата, които били после обесени) стигнали до сбиване за предизвикателната и привлекателна жена. А единият от тях имал нож! Дори и момчето Харолд Уутън било омагьосано от нея, а по-възрастната жена без особени колебания се възползвала от неговото увлечение. В същото време, според както Таунс ни уверява и според начина, по който ни уверява, аз съм склонен да приема, че той самият не е имал сексуални контакти с нея.
Има едно интересно допълнение. В първия обвинителен акт (впоследствие го прочетох) обвинението както в кражба, така и в изнасилване вероятно е можело да бъде предявено много по-успешно, отколкото обвинението в убийство. И въпреки това второто дело е било заведено именно за убийство. При подобни обстоятелства трябва да забележим, че по-незначителното обвинение често се оттегля, когато има вероятност по-тежкото да се докаже. Тогава дали това беше причината за относителната словоохотливост на Таунс относно предположението за кражба? Не зная. Но той е бил уверен, според както ми бе разказано, че Уутън е проявявал много по-голям интерес към кражба, отколкото към изнасилване. В края на краищата наличието на сексуални отношения през 1860 година едва ли е било рядкост, както понастоящем, по английските канали“.
— Е, това е! Ще го изпратя по пощата довечера, така че бихте могли…
— Не можете ли да наминете и да го донесете?
— Ами, в момента съм страшно заета — отговори тя след кратка, неловка пауза.
— Добре! — За Морс не бе необходимо друго извинение. След като бе потопил термометъра във водата, установи, че температурата е под необходимата за евентуални бъдещи взаимоотношения.
— Виждате ли, — каза Кристин, — аз… аз не живея сама.
— И той смята, че не е възможно да ми помагате през всичкото си свободно време.
— А освен това непрекъснато говорех за вас, — каза тя тихо.
Морс не каза нищо.
— Адресът ви същият ли е като в телефонния указател? Е. Морс?
— Да, това съм аз!
— Как е малкото ви име? Не зная как да се обръщам към вас.
— Просто ме наричат „Морс“.
— Нали няма да ме забравите? — попита тя след кратка пауза.
— Предполагам, че ще се опитам.
Морс продължи да мисли за нея дълго след като бе поставил слушалката. После си спомни историческите сведения на Самюел Картър и се учуди, че изследовател с неговия несъмнен опит и честност може да допусне толкова много фактически грешки: акцентът на Таунс, възрастта му, собственото име на Уутън, оттеглянето на обвинението за изнасилване. Все пак доста интересно. Ами че дори предположенията на Морс за кавгата е ножовете бе правилно! Е, почти правилно: не бе познал точно кой бе човекът, но…
Глава тридесет и първа
Втората брегова линия завива към Испания, а после на запад и недалеч от нея е разположен остров Иберния, който според пресмятания е два пъти по-малък от Британия.
Десет минути по-късно телефонът иззвъня отново и Морс почувства с цялото си същество, че това е Кристин Грийнъуей. Беше Стрейндж.
— Значи вече си излязъл, Морс, а? Добре. Чувам, че голям зор си видял.
— Вече се оправям, сър. Много мило, че се обаждате.
— Няма бързане, знаеш — за връщането ти, искам да кажа. В момента имаме нужда от хора, но дай си няколко дена — да се съвземеш. Деликатно нещо, стомаха, знаеш. Защо не се опиташ да заминеш някъде за два дена — нова обстановка, хотел с четири звезди? Можеш да си го позволиш, Морс.
— Благодаря, сър. Между другото, дадоха ми отпуск по болест за две седмици — от болницата.
— Две седмици? Две седмици?
— Ами, деликатно нещо е стомахът, сър.
— Да, ами…
— Ще се върна веднага, щом като се оправя, сър. И може би няма да ми навреди, ако последвам съвета ви — да замина някъде за малко.
— Ще ти подейства добре. Шуреят (Морс изпъшка наум) току-що се върна от чудесна почивка. Ирландия — южна Ирландия — с кола — Фиш Гард, Дан Лайохейре, после западния бряг, знаеш, Корк, Кери, Килърни, Конемара — казва, че било чудесно. С телескоп не можело да се открие терорист!
Много мило, че Стрейндж се обади. И както си седеше в креслото, Морс протегна нехайно ръка към Атласа на света на полицата за „големи книги“, в който Ирландия бе зелено-жълт ромб на страница десета — една страна, която Морс не бе възнамерявал да посети никога преди това. Въпреки че правописните грешки неизменно предизвикваха гнева му, той си призна, че никога не би се справил с „Дан Хайре“ дори и след десетки опити. А къде беше Кери? А, да!Ей там, на запад от Тралий — бе попаднал на правилната част от картата — и той придвижи пръста си нагоре по бреговата линия до Галуей Бей. И тогава го видя: Бертнабой Бей! И изведнъж мисълта да отиде до Конемара му се стори непреодолимо привлекателна. Сам? Да, вероятно ще се наложи да иде сам; но той наистина нямаше нищо против това. Донякъде бе саможив по характер — защото въпреки че никога не бе напълно щастлив, когато беше сам, обикновено се чувствуваше малко по-нещастен в присъствието на хора. Щеше да е хубаво, ако можеше да вземе Кристин, но… и за няколко минути мислите на Морс се върнаха в отделение 7С. Ще изпрати картичка на Айлийн и Фиона; може би и на Уоги Грийнъуей? Да, това би бил един много мил жест: Уоги беше в умивалнята, когато го изписаха, а той беше стар приятел.
Изведнъж Морс усети как от вълнение кръвта му затуптя по жилите на тила, а после се разля по раменете. Очите му се разшириха и заблестяха като че ли някакъв вътрешен ток бе протекъл; и той се облегна в креслото и бавно се усмихна.
Какъв ли бе, запита се той, установения ред за ексхумация в Ирландската република?
Глава тридесет и втора
Ах, какви сложни мрежи се случва да завържем, когато за пръв път решим да излъжем!
— Вие какво? — запита слисаният Луис, който бе наминал към 7.30 вечерта („Не преди да свърши
