се безпокоеше, ако не беше разбрал нещо, ако не беше чул — дори и най-дребните неща:
— Какво точно ми разправяше там при къщата?
— Имате предвид, когато не слушахте?
— Просто ми кажи, Луис!
— Само разказвах за времето, когато бяхме деца, това е всичко. Мерехме се колко сме пораснали. Винаги го правеше мама — на всеки рожден ден — на стената на кухнята. Предполагам това е, което тая кухня ми напомни. Не в гостната — там бяха най-хубавите тапети, и както ви разправях, тя слагаше една линийка над главата ми, нали разбирате, и после драсваше чертичка и датата…
Морс пак не слушаше.
— Луис! Карай обратно!
Луис го погледна малко озадачен.
— Казах просто: обърни — продължи Морс, засега тихо. — Внимателно, както ти обичаш — когато е възможно, Луис, не е нужно да излагаме на опасност пешеходците или местните домашни любимци. Но просто обърни.
Пръстът на Морс върху кухненския ключ произведе само едно празно щракане въпреки наличието на изглежда наскоро поставената във фасонката, крушка, висяща без абажур от покритите с ронеща се мазилка дъски. Жълтеникавият и все още пожълтяващ тапет бе отлепен на няколко места по стената през неравни интервали, а във влажния горен ъгъл над мивката висеше едно огромно парче.
— Къде горе-долу се мерехте, Луис?
— Тука, сър.
Луис застана до вътрешната врата на кухнята с гръб към стената, постави лявата си длан хоризонтално и прецени точката, в която връхчетата на пръстите му бяха отбелязали височината.
— Това е метър и осемдесет и два — освен ако малко не съм се смалил.
На това място тапетът бе омърлян от несметен брой отпечатъци от пръсти, сякаш не бе подновяван от повече от половин век, а около неработещия ключ за лампата мазилката бе разбита и откриваше част от тухлите на преградната стена. Морс откъсна лента от жълтия тапет и откри изненадващо добре запазен светлосин тапет отдолу. И двамата мъже стояха мълчаливи и неподвижни там, докато е всяка измината минута следобедът ставаше чувствително по-студен и по-тъмен.
— Все пак, хрумването си го биваше, нали?
— И още как, сър!
— Е, едно нещо е сигурно! Няма да стоим тук целия следобед в сгъстяващия се мрак и да сваляме напластени с поколения тапети от стените!
— Няма да ни отнеме много време, нали?
— Какво? Всичките тия проклети…?
— Знаем къде да търсим.
— Знаем?
— Искам да кажа, че това е само една малка къща и ако търсим само на височина от метър и тридесет до метър и шейсет и при това само на долния етаж…
— Знаеш ли, че си гений?
— А вие имате добро електрическо фенерче в колата.
— Не — призна си Морс. — Опасявам се, че…
— Няма значение, сър! Имаме около половин час, преди да стане съвсем тъмно.
Беше четири без двадесет, когато откъм тясното коридорче долетя детински възбудения вик на Луис.
— Тук има нещо, сър! И смятам, че аз…
— Внимателно! Внимателно] — промърмори Морс, като се приближаваше нервно с победоносен пламък в сиво-сините си очи.
Постепенно тапетът бе отлепен, докато последните проблясъци на тоя декемврийски ден се процеждаха през мръсното таванско прозорче над главите на Морс и Луис, а те от време на време си хвърляха изпълнени с невероятно вълнение погледи. Защото там, върху някогашната оригинална мазилка на стената, под три по-късно поставени пласта тапет — и все още ясно различаващи се — имаше две колони от начертани с черен молив линийки: тази вдясно се състоеше от серия от осем измервания, най-долното от които бе на височина около метър и осем сантиметра от пода, а най-горното — на около метър и петдесет и пет сантиметра и до всяко бе записана датата и годината, когато е било направено; колонката вляво съдържаше само две измервания (обаче имаше четири дати) — диагонално изронената мазилка категорично изключваше възможността да се намерят други доказателства в долната част на стената.
Няколко мига Морс стоя в притъмнялото коридорче, взирайки се в стената като в някоя свещена реликва.
— Луис, намери електрическо фенерче! И рулетка!
— Къде…?
— Отнякъде. Всеки има фенерче, човече.
— Освен вас, сър!
— Кажи им, че си от Газоснабдяването и че има теч на № 12-ти.
— Къщата не е на газ.
— Тръгвай, Луис!
Когато Луис се върна, Морс все още разглеждаше надписите по стената — целият сияещ от щастие при вида на осемте линии вдясно.
И като взе фенерчето, той освети радостно доказателствата на стената. Новата светлина (така да се каже), хвърлена върху ситуацията, бързо потвърди, че всичко написано по-ниско от досегашния обхват на техните разкрития, е безвъзвратно загубено. Пак благодарение на новата по-силна светлина можаха да видят една буква помежду двете колони измервания, която бе малко по-близо до дясната колона и следователно вероятно се отнасяше до нея.
Буквата „Д“!
Даниел!
Линийките вдясно изглежда отбелязваха височината на Даниел Карик и ако това бе така, то тогава тези вляво принадлежаха на Джоана Франкс!
— И ти ли си мислиш същото, Луис?
— Предполагам, че да, сър.
— Джоана се е омъжила през 1841 или 1842 година
— Морс говореше колкото на себе си, толкова и на Луис — и това точно съвпада, тъй като измерванията приключват през 1841 година и при това тя е била със същия ръст, както през 1840 година. А по-малкият й брат Даниел постепенно я е застигал — те са били почти еднакви на ръст през 1836 година, а през 1841 година той е бил с няколко сантиметра по-висок.
Луис не можеше да не се съгласи.
— А и естествено е да са подредени така, сър, нали? Първо Джоана и след нея брат й, вдясно от нея.
— Да-а-а.
Морс взе бялата рулетка и я пусна да се размотае до пода.
— Това мери само до метър и петдесет и пет.
— Не мисля, че ни трябва по-дълга, сър.
Луис беше прав. Докато Морс държеше нулевия край на рулетката до предполагаемия горен край на измерванията на Джоаниния ръст, Луис освети с фенерчето долната част и коленичи на мръсните червени плочки. Не! Естествено нямаше нужда тук от по-дълга рулетка, тъй като премерената височина бе само метър и четиридесет и пет сантиметра, а както бе известно на Луис, жената, извадена от „Канала на херцога“, е била метър и шестдесет и два сантиметра — почти седемнадесет сантиметра по-висока от Джоана, когато тя е напуснала „Спринг стрийт“, за да се омъжи! Възможно ли е — дори ако допуснем, че стават чудеса — тя да е израснала със седемнадесет сантиметра между двадесет и първата и тридесет и
