горд с нея. Не го казваше естествено — но се гордееше. Тя му отне много време и деня, в който я отпечатаха, бе за него един много щастлив ден.
Морс кимна с благодарност, когато тя му подаде тънката брошура с бутилковозелени корици.
— Много мило от ваша страна, защото, както ви казах, аз съм тук едва…
— Уилфрид щеше да е толкова доволен.
О, боже мой!
— И ще ми обещаете да я прочетете, нали?
— О, да, разбира се!
Старата дама повъртя още веднъж пукащото слухово апаратче, усмихна се безпомощно с вид на окован във вериги ангел, изрече „Довиждане, мистър Хорс!“ и се отправи да изрази неувяхващата си благодарност към пациента от съседното легло.
Морс хвърли незаинтересуван поглед към току-що подарената му тъничка книжка — тя съдържаше не повече от… колко? — може би двадесетина страници. По-късно непременно, както й бе обещал, ще я прегледа. Утре може би. За момента не можеше да помисли за нищо друго освен отново да затвори изтощените си очи и той постави „Убийство в Оксфордския канал“ от Уилфрид М. Денистън в шкафчето си върху „Везните на несправедливостта“ и „Синият билет“ — трите нови книги, с които днес се бе сдобил. Да, утре…
Почти незабавно потъна в дълбок сън. Сънуваше едно дълго надбягване на коне по полята на своето детство, където там някъде, при далечната линия на финиша седеше една блондинка по монокини с колан със сребърна катарама на талията, вдигнала в лявата си ръка намигаща му халба бира с яка от пяна.
Глава пета
Този тип писания понякога имат забавната способност да карат онези, които ги четат, да забравят да се запитат какво означават те, или всъщност дали изобщо значат нещо кой знае колко смислено.
Ендоскопията, извършена с лека упойка в десет часа на следващата сутрин (понеделник), убеди хирурзите от „Джон Радклиф 2“, че в случая с Морс ножът може би е излишен. Освен това прогнозите им бяха умерено окуражителни, при условие че пациентът съумее да установи един малко по-предпазлив режим на въздържание и трезвеност в предстоящите месеци (и години). И още, в знак на техния приглушен оптимизъм същата тази вечер на пациента трябваше да се разреши да поеме половин купичка бульон и порция ванилов сладолед, а никой специалитет от менюто на най-изисканото заведение не би предизвикал у Морс възхищението, с което той посрещна горе известените ястия.
Луис се представи на сестра Маклийн в 19.30 часа и бе пропуснат през нейната митница с кимване, без усмивка, но и без да му се налага да декларира картичката с благопожелания (от секретарката на Морс), тубата ментова паста за зъби (от мисис Луис) и чистия пешкир (от същия източник). Доволни, двамата побъбриха за това-онова десетина минути и Луис остана с твърдото впечатление, че шефът му бързо се възстановява.
Красивата Фиона се появи за миг към края на визитата, оправи възглавниците на Морс и постави кана студена вода на шкафчето му.
— Хубавица — изкоментира Луис.
— Ти си женен мъж, забрави ли?
— Четохте ли нещо? — Луис кимна по посока на шкафчето.
— Защо питаш?
Луис се ухили:
— Ами жената… тя се чудеше дали…
— Преполовил съм я, предай й. Чете се на един дъх.
— Не говорите сериозно…
Морс се засмя — истински, безгрижно, без болка. Хубаво бе Луис да е наоколо. Донякъде озадаченият Луис се зарадва, че намира страдалеца в толкова добро настроение.
Внезапно досами леглото, в долния му десен край изгря касинката на сестра Маклийн.
— Кой донесе каната с вода? — попита тя с мекия си, но в същото време страховит глас.
— Всичко е наред, сестра — започна Морс — докторът каза, че…
— Сестра Уелч! — Зловещо тихите думи се чуха ясно в отделението и Луис се вторачи в пода, измъчван от притеснения, докато стажантката сестра Уелч се приближи предпазливо към леглото на Морс, където получи строга забележка от висшестоящата инстанция. Неограничено количество течности пациентът можел да получи едва следващата заран — но не преди това. Стажантката не е ли прочела назначенията? Не й ли е ясно, че никоя болница не може да функционира нормално при такава разпуснатост? И ако в този случай това не изглеждало чак толкова важно, не й ли било ясно, че в следващия може да бъде въпрос на живот и смърт?
Още едно неприятно изживяване. На Луис продължаваше да му нагарча, когато след няколко минути се сбогува с шефа си. Самият Морс бе останал мълчалив по време на случилото се и не проговори и сега. Никога, мислеше си той, никога не би се скарал така грубо на свой служител пред външни хора; но веднага с разкаяние си припомни, че доста често вършеше именно точно това… Все едно, той с удоволствие би разменил няколко думи със скастрената Фиона, преди да свърши смяната й.
В момента в отделението практически нямаше никой. Етиопският атлет обикаляше отново из болницата. Двама от другите пациенти бяха успели да стигнат някак до тоалетните. Само една жена на около тридесет — стройна, привлекателна русокоса жена (Морс допусна, че е дъщерята на Уолтър Грийнъуей, и се оказа прав), все още седеше до баща си. На влизане бе погледнала бегло Морс, но сега, когато се отправи към изхода и натисна копчето „Надолу“ на асансьорите от последния етаж, тя не даде вид да го забелязва. Единствено баща й заемаше мислите й и тя мярна съвсем мимоходом мъжа, чието име изглежда бе „Морс“ и чийто поглед, както бе забелязала, проследи с жив интерес фигурата й на излизане.
Часът беше 8.40 вечерта.
С едва доловимо чувство на вина, задето още дори не бе отгърнал корицата на безценната книга, поверена от мисис Луис в неговите ръце, Морс се пресегна към шкафчето и хвърли бърз поглед на първия параграф:
Констатирано е, че по-скоро разнообразието, а не еднаквостта е неизменен признак на моделите на престъпно поведение във всяко развито в техническо отношение общество. Затова абсолютно наложително е да се направи опит да се разрешат всички несъответствия или противоречия, които биха могли да възникнат в процеса на анализиране и тълкуване на подобни модели (вж. Приложение 3, стр. 492 и следв.), и неизбежната интерпретация на тези постоянно изменящи се данни е предоставила суровия материал на няколко съвременни изследвания относно причините, пораждащи престъпното поведение. И все пак възможността за конфликтни избори на стратегия в едни хетерогенни зони, безкрайно различаващият се морал, по-дълбоките знания за различни икономически условия, както и за физическите, физиологичните и физиогномични особености — всички тези фактори (както ще бъде разгледано по-долу) могат да предложат някои възможни линии на изследване, недокоснати от нито един от досегашните изследователи на криминалните хроники на Великобритания от деветнадесетия век.
— О, боже мой! — промърмори Морс (за втори път тази вечер). Преди някоя и друга година той вероятно би се замислил дали да не покаже настоятелност и да се пребори с тези неразбираеми глупости.
