им обител.
Малкото добре запазени паметници, които могат да се видят и до ден днешен, изправени почти вертикално край северната граница на гореспоменатия жилищен резерват, представляват едва около една десета от паметниците, издигнати някога тук през втората и третата четвърт на XIX век от роднини и приятели, чието искрено желание е било да увековечат имената на онези души, сега известни навярно само Богу, извървели своя земен път с вяра в Бога и страх от Него.
Един от тези паметници — позеленяла от мъх варовикова плоча (третата от края, откъм днешната магистрала), е с надгробен надпис, който все още може да се разчете от опитното око на търпеливия специалист по епиграфите.
Но побързай, ако искаш да разчетеш вече изчезващите знаци!
Зад този прочувствен (макар и необичайно многословен) епитаф се крие една история на необуздани страсти и пиянска похотливост; историята на една злощастна и безпомощна млада жена, озовала се изоставена на милостта на груби, брутални лодкари без никакви задръжки по време на едно ужасяващо пътуване, извършено преди почти сто и двадесет години — пътуване, чиито подробности са предмет на настоящото ни изложение.
Джоана Франкс произхожда от Дерби. Нейният баща — Даниел Керик, бил достигнал поста представител на застрахователната компания „Нотингъмшър и Мидлъндс“ и в по-голямата част от семейния си живот изглежда е имал статут на относително преуспяваща и многоуважавана личност в родния си край. По-късно обаче — и определено през последните години преди трагичната смърт на единствената му дъщеря (семейството има по-малък брат, Даниел) — той изживява доста тежки времена.
Първият съпруг на Джоана е Ф.Т.Донаван, чието семейство произхожда от Каунти Мит. Неговите съвременници го описват като „ирландец с много качества“ и бидейки едър мъж, научаваме, че в приятелски кръг го наричали (закономерно) с прякора „Мечката Донаван“. По професия (или по една от професиите си) той бил илюзионист и се явявал на сцената на много театри и мюзикхолове както в Лондон, така и в провинцията. За да си спечели тъй необходимата му известност, в някакъв (неуточнен) момент той приел величествено претенциозната титла „Крал на всички илюзионисти“ и за негова собствена сметка отпечатал следния афиш, който предизвестявал за появяването му в музикалната зала в град Нотингъм в началото на септември 1856 година:
„Мистър ДОНАВАН, гражданин на света и Ирландия, уведомява с най-голямо смирение и почитание всички благородници с висши и по-низши титли, всички земевладелци и гражданите на историческата област Нотингъм, че с оглед на неговите върховни, неподражаеми умения в магията и илюзията той бе удостоен през настоящата година от Върховния Орден на Асамблеята на Висшите Илюзионисти с доживотна титла КРАЛ на всички илюзионисти, най-вече за невероятния номер, когато отряза главата на млад петел и после върна птицата обратно към живота. Същият този ДОНАВАН, най-великият мъж на света, забавляваше миналата седмица огромната си публика в Кройдън, като потопи цялото си тяло, здраво вързано и оковано във вериги, в един резервоар с крайно разяждаща киселина в продължение на единадесет минути и четиридесет и пет секунди, както бе прецизно установено с помощта на научен хронометър“.
Три години преди това Донаван написал (и намерил издател) за единственото си наследство, стигнало до нас — книга, озаглавена „Изчерпателен справочник за илюзионистките изкуства“. Но кариерата на великия мъж започнала все по-често да бележи неуспехи и до 1858 година не могат да се открият никакви следи от негови появявания на сцената. През тази година той, бездетен и огорчен, умира, докато бил на почивка с един приятел в Ирландия, където днес се намира последната му обител в едно гробище над залива „Бертнабой“. След известно време вдовицата му — Джоана, срещнала и се влюбила дълбоко в някой си Чарлс Франкс, кочияш от Ливърпул.
Подобно на първия, изглежда, че и вторият брак на Джоана е бил щастлив независимо от факта, че времената все още били трудни, а парите — все още оскъдни. Новата мисис Франкс си намерила работа като шивачка и манекен на моделиери на дрехи при мисис Ръсел от „Рънкорн теръс“, №34, Ливърпул. Но самият Франкс нямал такъв успех в търсенето на редовна работа и ндкрая решил да си опита късмета в Лондон. Тук неговите големи надежди скоро се сбъднали, защото той бил нает почти незабавно за кочияш в претрупаната от работа страноприемница „Джордж и дракона“ на „Еджуеър роуд“, където го намираме установен през пролетта на 1859 година. В края на май същата година той изпратил на жена си една гвинея (това е всичко, което можел да отдели) и я помолил да дойде при него в Лондон възможно най-скоро.
В събота сутринта на 11 юни 1859 година Джоана Франкс, понесла два малки куфара, се сбогувала с мисис Ръсел от „Рънкорн Теръс“ и се отправила с една баржа от Ливърпул към Престън Брук, северната крайна спирка на канала „Трент и Мърси“, който бил открит преди осем години. Тук тя взела една от експресните („летящи“)2 лодки на „Пикфърд и компания“, която заминавала за Стоук-на-Трент, и Фрадли и оттам по ковънт-рийския и оксфордския канал, следвайки основния воден път — Темза — до Лондон. Цената — шестнадесет шилинга и единадесет пенса, била значително по-ниска от цената на железницата Ливърпул — Лондон, пусната двадесетина години по- рано.
Джоана имала дребна, изключително привлекателна фигурка и била облечена в тъмносиня рокля с бяла кърпа около врата и жакардово копринено боне с ярка розова панделка. Дрехите й може да не са били съвсем нови, но не били евтини и в тях Джоана изглеждала наистина много спретната. А и също много съблазнителна, както скоро ще открием.
Капитанът на баржата „Барбара Брей“ бил някой си Джак „Кресльото“ Олдфийлд от Ковънтри. Според по-сетнешните показания на колегите му лодкари и други негови познати той поначало бил добра душа, непосредствен, гръмогласен самохвалко. Бил женен, но бездетен, четиридест и две годишен. Останалите членове на неговия екипаж били: тридесетгодишният Алфред Масън с псевдоним Алфред Брадъртън — висок, доста изпит мъж, женен, с две малки деца; Уолтър Таунс с псевдоним Уолтър Торолд — двадесет и шест годишен, неграмотен, син на работник във ферма, напуснал родния си град Бенбъри в Оксфордшър десетина години преди това, и един юноша — Томас Уутън, за когото до нас не са достигнали никакви сигурни данни освен вероятния факт, че родителите му произхождали от Илкестън в Дърбишър.
„Барбара Брей“ отпътувала от Престън Брук в 19.30 часа, събота, 11 юни. При Фрадли, в южния край на канала Мърси, тя успешно преминала шлюзите и в 22.00 часа в неделя, 19 юни тя заплувала безшумно в източната част на канала „Ковънтри“ и се установила на курс, почти изцяло в посока юг, който щял да я отведе в Оксфорд. Пътуването дотук било изненадващо леко и имало много малко или по-скоро нямало никакви предизвестия за трагичните събития, отредени на „Барбара Брей“ и нейната самотна пътница — дребната, стройна и привлекателна Джоана Франкс, чиито дни вече били преброени.
