път, когато Сокола проникнеше в тесния им семеен кръг.
— Къде са Керъл и Джони? Тук ли? — погледът му обходи чакалнята, като търсеше съпругата и детето.
— Не. Родителите на Керъл ще ги доведат утре сутринта с кола.
Мина му през ум, че ако Джон умре, няма да има вече кой да възпира семействата Фокнър и Роулинс. С мълчаливото съгласие на баща си Сокола бе свободен да си тръгва и да се връща през последните десет години. При това положение те щяха да направят всичко, за да си тръгне. Нямаше да се спрат пред никакво средство, но в момента това не го вълнуваше особено.
— Как е Джон? Ще се оправи ли?
Сокола се запита дали лешоядите задават подобни въпроси, кръжейки над агонизиращото животно. Каквато и обич да бе изпитвал едно време Чад към баща си, годините на горчиво разочарование я бяха заличили. Сокола знаеше защо съществуват лешоядите и защо са толкова полезни за природата, въпреки че те понякога дори не изчакваха смъртта на плячката и стръвно връхлитаха на този траурен пир.
— Жив е, но няма добри изгледи — отвърна Сокола.
През полуотворените си очи наблюдаваше със злорадство заварения си брат, който полагаше неимоверни усилия да се покаже загрижен.
— Къде ли е? Добре ще е да ида да го видя. Мама сигурно има нужда от мен — каза Чад.
— Има един по-неотложен проблем, изискващ твоето внимание. — Сокола възпря Чад, който щеше да се упъти към сестрата.
— Какъв? — отвърна предизвикателно Чад.
Едното ъгълче на устата на Сокола се изви надолу в крива гримаса.
— Изглежда Джон е бил в чужд апартамент, когато е получил пристъпа. В апартамента на една жена.
Думите бавно проникваха в съзнанието на Чад, а яростта изби под загара му.
— Този кучи син! — процеди през зъби. — Не може дори да умре, без да ни завлече в калта!
— Това е списъкът на хората, които знаят за тази история. — Сокола показа лист хартия на Чад. — Все още пресата и телевизията не са информирани за случилото се, но е ясно, че няма да скръстят ръце, щом веднъж се доберат до фактите.
— Какво, по дяволите, можем да сторим ние? — Чад прекара пръсти през косите си.
Неочаквано бе преминал на „ние“.
— Да се обадим на съдията Гарви. Той дължи някои услуги на Джон, политически услуги. Домът на Гарви се намира близо до апартамента на онази жена и е в зоната, в която е била линейката. Сигурен съм, че ще успееш да убедиш съдията, че Джон е бил при него, когато е получил удара — заключи Сокола.
— Откъде знаеш за Гарви? — Чад го изучаваше с притворени очи, изненадан и подозрителен.
— Аз умея да слушам — отвърна той, сякаш източникът му на информация нямаше никакво значение. — Някои хора трябва да намажат, ако искаш тези от списъка да си държат устата затворена. Най-трудната част ще бъде да се промени онова, което е записано относно телефонното обаждане в бърза помощ. Колко пари в брой имаш?
Сокола знаеше, че Чад обикновено носи много пари у себе си. Като се извърна, за да прикрие действията си от медицинската сестра, Чад извади портфейла от джоба и провери съдържанието му.
— Добре — рече Сокола. — И аз нося спечеленото от покер у мен. Сигурно двамата ще съберем достатъчно, за да уредим въпроса.
— Ааа! Значи пак си обрал с измама заплатите на каубоите? — каза Чад.
— Нямам нужда да мамя.
Сокола добре си спомняше единствения случай, когато Чад бе участвал в партия покер в общата спалня. — На прекрасното му лице човек можеше да прочете всичките му карти толкова просто, сякаш чете детска книжка. Загуби парите си за по-малко от половин час. И тъй като почти всички мизи бяха спечелени от Сокола, последва една толкова неприятна сцена, която едва не завърши със сбиване и то само благодарение на намесата на двама воловари, които не бяха взели участие в играта.
От този момент всеки път, когато Чад се появяваше, Сокола излизаше от играта, независимо дали печелеше, или губеше. Знаеше, че Чад се бои от него, но имаше куп причини, поради които Сокола искаше да предотврати сблъсъка. Едната бе, че усещаше колко безпристрастни щяха да бъдат воловарите. Никой от тях нямаше да застане на негова страна, за да си запази работата в имението. За това щеше да се погрижи Роулинс. Но може би най-дълбоката причина бе, че Чад е син на Кетрин. Да причини болка на него, означаваше да причини болка на нея.
Сокола не си даваше зор да анализира мотивите или действията си, нито пък да се връща към миналото. Сега се опитваше да промени обстоятелствата по начин, който му се струваше правилен, и не се измъчваше от това дали е прав, или греши. Само реагираше на едно положение, което изискваше бързи и решителни действия. Никой нямаше да му благодари за това. Напротив, по всяка вероятност Чад щеше да си присвои лаврите. Но Сокола щеше да постигне, основната си цел — да спести на Джон общественото унижение. От момента, в който Чад изяви съгласието си, трябваше да се действа.
— Добре ще е да се обадиш по телефона на Гарви — каза Сокола. — Щом се разберете по въпроса какво и къде се е случило, ще започнем да обработваме хората от списъка.
— Добре. — Чад понечи да тръгне към телефона, но се спря. — А жената?
— Ще говорим пак по този въпрос, щом оправим всичко останало.
След кратка словесна схватка съдията Гарви прие да разкаже тяхната версия заради доброто име на приятеля.
Последваха телефонни обаждания до хората от списъка, в които се апелираше да имат милост към невинните членове на семейството, които щяха много да страдат, и щедро се предлагаха пари. Цялата операция не отне повече от половин час. Оставаше само да се подправи регистърът на линейката. Въпреки че истината бе дълбоко погребана, Сокола знаеше, че случката щеше да се разказва навсякъде като всяка скандална история. Поне нямаше да я направят обществено достояние.
Според предварителната договореност Сокола, и Чад се срещнаха в приемната при медицинската сестра.
Един мускул играеше по лицето на Чад, когато Сокола приближи към него.
— Франк Бродмор ще поправи регистъра. Остава само жената — заяви той.
— Тук е… — поде Сокола, но не можа да завърши фразата.
— Тук!? — извика Чад, безмерно учуден. — В болницата?
— Да. Пристигнала е в линейката с Джон — простичко отвърна Сокола.
— А сега къде е? — Чад не се интересуваше как тя бе дошла в болницата. — Боже Господи, не е при него, нали? Не искам мама да бъде подложена на подобно унижение!
— Кетрин дори не подозира за нейното съществуване до момента. Сигурен съм, че ще трябва да й се съобщи за нея по-късно, но засега лекарят, доктор Сандерсън, предпочита това да се премълчи — обясни Сокола. — Докторът ми позволи да я заведа в залата за персонала, в случай, че се появят журналистите с техните въпроси.
— Искам веднага да се махне оттук! — избухна Чад.
— Тя е твърдо решена да остане, докато не се появят нови сведения за състоянието на Джон. И твърди, че били само приятели — добави Сокола и си припомни колко разгорещено бе реагирала тя на тази тема.
— Приятели? Джон имаше само един начин, по който използваше жените!
Под извитата му вежда проблясваше поглед, изпълнен с арогантност и недоверие. Личеше, че причислява и Сокола към тази категория. Ледена омраза струеше от очите му при мисълта за Керъл, жена му, която Сокола бе познал в библейския смисъл на тази дума преди брака им.
— Както и да е — Сокола сви рамене. — Няма вид на човек, когото можеш да купиш. Изглежда много привързана към Джон.
— Беше и си остана копеле — заяви Чад с глас, преизпълнен с омраза. — Не мога да разбера как така жените не са го разбирали никога, включително и майка ми. Но ако искрено го обича, можем да я убедим да си отиде.
— Не и аз.
