безизразния поглед на Сокола. Тя чакаше да й отговори на въпроса, ако случайно не бе разбрала и той не си правеше някоя жестока шега. Но не беше така.
Силна тръпка разтърси първо раменете й, после се разпростря надолу, чак до ходилата. Преди още коленете й да се подкосят, Сокола бе до нея, прихванал с ръка раменете й, за да я заведе до креслото. Лана тежко се отпусна на възглавниците с рой объркани мисли в главата. Като по чудо запазил равновесие, Сокола протегна ръце зад гърба й, за да отвори бутилката и напълни чашата.
— Не е вярно. Не е мъртъв — упорито повтаряше тя стих глас.
— Изпийте това.
Сокола притискаше хладния ръб на чашата до устните й, принуждавайки я да ги отвори. Лана усети силния мирис на уискито преди още сгряващата течност да се излее в гърлото й. Силният алкохол парализира за миг мускулите на гърлото, последваха остри спазми. Тя се закашля. Лана се опита да отблъсне ръката, която държеше чашата до устата й, но нямаше сили.
— Изпийте още малко — заповяда й Сокола и възпря всякакъв отказ от нейна страна.
Уискито прогони объркването и откри път на живата болка. Лана заплака и закри лице в ръцете си, за да спре сълзите, които струяха, поройни. Без да усеща, тя се клатеше напред-назад. Бе забравила напълно за мъжа, наведен зад облегалката на креслото, който втренчено гледаше чашата с уиски, все още пълна до половина. Глътна я на един дъх. Сетне отново я напълни.
Лана плака, докато бурната скръб не премина и не останаха само няколко горчиви сълзи. Като стискаше сплетени пръсти, тя вдигна очи и се огледа. Трепереше при ужасното чувство за празнота, което изпитваше в себе си. Никога по-рано светът не бе й се струвал така мрачен и пуст.
— Пийте. — Същите пръсти, загорели от слънцето, поднесоха чашата с концентрат до устните й.
Ръката й леко трепереше, когато докосна тази на Сокола, за да поднесе чашата до устата си. Този път Лана бе подготвена за парливия вкус на уискито. Леко покашля, гърлото й се сви, но нищо повече. Чашата се отмести в периферията на зрителното й поле. Тя се облегна назад и погледна тавана, чувствайки ефекта на алкохола, който приспиваше усещанията й.
— Джон ми каза, че имал сигурно средство срещу последици от преливане — припомни си тя. — Трябваше да ми даде рецептата, защото бях изпила много шампанско на вечеря.
Остра болка стегна главата й.
— О, Господи, нима всичко това стана тази вечер? — Затвори очи. Тръпка на ужас разтърси цялото й тяло. Нещо леко прошумоля зад гърба й. Лана отвори очи и видя, че Сокола се надвесва над нея. Бутилката и чашата бяха изчезнали от ръката му. Израз на примирение се изписа в очите му. Промуши ръка между креслото и гърба й и я притисна до себе си.
— Какво правите? — попита тя, объркана и далечна.
— Сега мястото ви е в леглото — другата му ръка стисна здраво сгъвките на коленете, за да я вдигне от креслото и отнесе в спалнята.
Лана не беше сигурна дали е прав, но не протестира. Отпусна ръка зад врата му, за да запази равновесие, когато той я притисна към гърдите си. Главата й уморено се отпусна на рамото му. С искрица от будното си съзнание усети здравината на мускулите на ръката и кръста му. Здравина, на която можеше да се опре.
В спалнята Сокола я пусна за миг, за да включи осветлението в тъмното помещение. Лана го гледаше и леко залиташе. Усещаше необходимостта да я водят за ръка. Завръщайки се при нея, той я обърна с гръб, за да дръпне ципа на роклята й. Лана не се опита нито да му помогне, нито да го спре, когато той остави роклята да се изхлузи по плещите й и да падне на пода. Сетне вдигна фустата и я изниза през главата.
Мислено се връщаше назад във времето, в забравените мигове на детството, когато заспа в колата и баща й я пренесе в леглото. Като малка стоеше неподвижна, докато баща й я събличаше и я слагаше да спи. Този семеен обичай се повтаряше и сега, със Сокола, и това я успокояваше. Сутиенът бе разкопчан и свален, чорапогащникът — смъкнат и издърпан от краката.
— Къде държите нощницата си?. — попита Сокола, застанал пред нея невъзмутим.
Лана му отвърна с безизразен поглед. Тя носеше пижама. Нима не помнеше, че я държи под възглавницата? Устата на Сокола изтъня в дълга права линия. Обърна се, за да вдигне покривката и открие чаршафите; сетне бе отново при нея. Взе я и я остави между завивките. Зави я и се отдалечи.
Щракането на ключа на лампата хвърли стаята в мрак. Вратата към миналото се затвори с трясък в съзнанието й. Лана ясно си даде сметка за всичко, което тази нощ се бе случило, докато вълна на паника не я заля.
— Соколе! — извика тя със сетни сили, като се повдигна на лакти, за да вижда силуета му на прага на вратата на всекидневната.
— Да.
Той застина на място.
— Не си отивай. Не ме оставяй. — Думите се нижеха в нетърпелив шепот.
Сокола се върна назад и се спря при нозете й, гледайки бледото й лице. Очите му поглъщаха очертанията на тялото й под опънатия чаршаф, дори зърната на гърдите.
— Спи — каза й той.
— Страх ме е — призна Лана, оправдавайки се с думи, — Ти не знаеш какво значи да си нямаш никого. Не искам да бъда сама.
Думите й го накараха да изтръпне. Хладната безжизненост трая само миг. После дюшекът се огъна под натиска на коляното му.
— Премести се — заповяда й той.
Лана леко се отмести от ръба на дюшека, докато Сокола изпълни цялото свободно пространство с дългото си и стройно тяло. Ръката му се плъзна под нея и той я привлече към себе си. Лана потръпна от облекчение, усещайки наново твърдина, на която да се облегне, уверена в това от равномерното повдигане на гърдите. Ръката й напипа ризата на Сокола. Опря чело на бузата му.
— Знам, че изглеждам луда — промълви Лана, — но чувствам в себе си страшна празнота, а това е ужасно.
Устата й произнесе думите леко и с трепет, съвсем близко до кожата му.
Сокола премести глава на възглавницата и се обърна с лице към нея. Устните на Лана усетиха твърдите очертания на неговата уста, топлия му дъх, който сякаш проникваше в нейния. Сокола очерта с пръст кръг на гръбнака й и този допир накара плътта й да потръпне.
Другата ръка оплиташе пръсти в косите й и упражняваше лек натиск, за да срещне по-умело устните им. Дълго време целувката им бе само целувка — устни здраво притиснати о други устни. Въпреки това носеше в себе си живия пламък, който стопи сковаността на Лана. Когато устата на Сокола помръдна в търсене на нейните устни тя можа да отвърне.
Грубата виталност даде сили на Лана. Ръцете на Сокола я галеха, пробуждаха плътта й там, където я докосваха. Сетивата, които за момента отбелязваха само дълбините на болката и страданието, започнаха да реагират на живата сила, излъчвана от мъжа до нейния хълбок. Реагираха на грубия допир на челюстта му, на вкуса на устните му, примесен със солта на собствените й сълзи. Под дланите, промъкващи се под неговата риза, се чувстваше учестеното му сърцебиене. По-бавно тя опознаваше дългите слаби мускули, лъкатушните гънки на краката под грубата материя на панталона; здравите, упорити очертания на хълбоците, стегнатите мускули на гърдите и плещите — мъжественост в чистия й вид, мощна, груба и дръзка.
Постепенно Лана усети, че я изпълва силата и радостта от живота. Лесно бе да се отдаде на новите усещания, които се раждаха в нея. Разгарящият се пламък прогонваше сенките на ужаса. Чувство подир чувство преминаваха през цялото й тяло — допира на тези ръце до ханша, до корема, до гърдите, докато зъбите и устните, му си играеха със зърното.
После той я пусна. Лана остана сама в леглото, объркана, изгубена, изтръпнала от новата болка. Непонятни звуци извираха от нея. Ушите бучаха. Лана още веднъж пропадна в черната бездна на болката.
— Не!
Във вика имаше нещо повече от протест, но даде желаните резултати. Дюшекът се огъна под тежестта на друго тяло. Миг по-късно Лана усети предишната твърдост и протегна ръце да я докосне. Очертанията им
