се сляха. Страстната целувка на мъжа я издигна от дълбините, в които бе пропаднала, и я накара да полети на шеметни височини. Актът на сътворение сам по себе си предвещаваше нов жизнен цикъл. За Лана той бе нов, никога невиждан хоризонт, чиито златисти екстази й предстоеше да изпита.
Красотата им я понесе на огромни, криле. Когато отново стъпи на земята с лекота, бе прекалено изтощена, за да си спомни къде е била. Искаше да си почине само за миг и се сгуши в обятията на съня, без страх и тревога за виденията, които щеше да й донесе.
Призори Сокола отдръпна ръце от спящата жена и се измъкна безшумно от леглото. В сивкавия здрач, проникващ от прозорците, той се взря в лицето, отпуснато и доволно, обрамчено от буйните тъмни лъскави коси. Изкушаваше се да протегне ръка и да погали щедрата извивка на устните, а тялото му търсеше отново сладостите на податливата плът. Желанието отново го обзе. Въпреки това Сокола вдигна завивката и нежно покри голотата й. После събра пръснатите по земята дрехи.
ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА
Пробуждането на Лана премина през различни фази. Обгръщаше я такава мека топлина, че не искаше да се откъсне от нея, защото се боеше, че я чака нещо неприятно, щом отвори очи.
Ярката слънчева светлина нахлуваше през прозорците на спалнята и в този момент блестеше дори през клепачите й. Обърна се с гръб към светлината. Дощя й се отново да заспи и да се върне към съня, който й бе оставил това усещане. Движението обаче пробуди кънтене в главата. Почувства дива болка в слепоочията.
— Защо ли пих толкова шампанско? — промърмори Лана и отметна завивките.
Сякаш взривна вълна я удари. Джон бе мъртъв. Седна на ръба на леглото, стискайки таблата, а болезнените спомени от предишната вечер я връхлитаха на талази, без определена последователност, някои доста неясни.
Най-мъглив от всички бе моментът, преди да заспи. Предпазливо изви изгарящата от болка глава и хвърли поглед през рамо, към празното легло. Сънувала ли беше?
Сокола наистина ли се люби с нея предишната вечер? Смътно си спомняше, че го бе помолила да не я оставя сама. Беше абсолютно сигурна, че е останал, но дали бе спал с нея?
Защо паметта й беше толкова неточна, а събитията от предната вечер — толкова мътни? Беше пила шампанско повече от необходимото, но… Лана си спомни за аспирина и уискито, които Сокола насила й беше дал.
Хладен повей премина по кожата й. Лана потръпна. Внезапно осъзна, че е гола. Защо ли баща й не й е сложил пижамата, преди да я отнесе до леглото? Не, не беше баща й. Бе Сокола. Лана си припомни, че и тази нощ бе объркала двамата. Може Сокола да се е любил с нея. Защо иначе щеше да сънува подобно нещо?
А защо тя го бе допуснала? Не бе от типа жени, които лягат с първия срещнат. Или беше прекалено пияна, за да му устои? Въпреки това мисълта се свързваше с някакво радостно чувство и значи не е имало никакво насилие. Ако само можеше да се освободи от досадното бучене в главата, щеше със сигурност да си спомни всичко много ясно.
Някой чукаше на вратата и шумът отекна в целия апартамент. Само след миг Лана разбра, че това не е от бученето в главата, което се усилваше. Наистина някой чукаше на вратата. Може би беше госпожа Морган, помисли си Лана, и разтърка с длан чело, надявайки се съседката да си тръгне. Но чукането ставаше все по-упорито.
Като хвърли поглед на будилника близо до леглото Лана разбра, че наближава обяд. Сигурно госпожа Морган се безпокоеше за нея и идваше да види дали всичко е наред. Ако не отвореше, сигурно щеше да повика домоуправителя да влезе и да провери.
Пеньоарът с копринен шнур бе в края на леглото. Яркият му малинов цвят рязко контрастираше с бродираната покривка на леглото, от сив сатен. Лана го взе и се изправи, все още леко залитайки. С усилие откри ръкавите и най-после успя да го нахлузи. На вратата продължаваше да се чука.
— Идвам! — извика тя уморено, закопча колана и изтича от спалнята.
Чукането спря. Когато отвори, видя, че не е госпожа Морган. Лана откри, че гледа втренчено уплашените очи на Чад Фокнър. Тези очи я оглеждаха от глава до пети, спирайки се за миг на деколтето на пеньоара, а после — на масата тъмни, разрошени коси. Най-сетне тя проговори:
— Здравейте! — Докато се съвземаше, Лана успя да отметне назад част от косите си и да сложи малко ред в тях. — Аз… току-що се събудих.
— Започнах вече да се безпокоя, след като не идвахте да отворите.
Носеше тъмни, траурни дрехи, които рязко контрастираха с изискания светъл костюм, в който го видя предишната вечер в болницата. Лана отново се възхити на очарователния му вид. Неговата полуусмивка съдържаше учтива молба:
— Може ли да вляза?
— Да… да, разбира се.
Отдръпна се от вратата и го пусна да влезе. Ръцете й нервно помръдваха, опитвайки се да пооправят пеньоара, за да има по-гостоприемен вид.
— Аз… съжалявам за баща ви — каза, като си припомни, че трябва да изрази съболезнования за загубата.
— Благодаря. — Очите му изразяваха учтива — загриженост, докато изучаваха бледото й лице. — Как сте тази сутрин?
— Това може би се дължи на ужасния ми вид. — Лана се опита да се засмее, но от усилието отново я заболя глава.
— Вие сте невероятно привлекателна жена, Лана, дори и сега. Но мисля, че вече го знаете.
Лана се почувства прекалено уязвима, за да се справи с комплимента. Сексуалното желание бе стояло винаги далеч от съзнанието й, откакто бе приключила историята с онзи женен мъж. След отминалата нощ, когато се люби със Сокола, ако това наистина се бе случило, то отново се пробуди. А Чад Фокнър бе точно мъжът, който можеше да го стори. Тя погледна към лявата му ръка — нямаше халка.
— Благодаря, че се обадихте миналата нощ — рече Лана:
— Може ли да ви предложа малко кафе?
— За мен не, но направете малко за себе си. Трябва да ви помоля за извинение, задето ви събудих. — Чад се усмихна. — Не мислех, че все още може да сте в леглото.
— Легнах доста късно снощи вечерта.
Когато влезе в кухнята, видя бутилката с уиски и празната чаша на плота. Чад, който вървеше по петите й, забеляза, че погледът й се спря на двата предмета.
— Вечерта беше много тежка за вас, нали? Надявам се, че това малко ви я е облекчило! — каза той, намеквайки за алкохола.
— Помогна ми да забравя — съгласи се тя, но си помисли, че също така бе объркал всичко в главата й.
— Бях напълно замаяна снощи, когато той си тръгна. Дори не можах да му благодаря, че остана при мен — отбеляза тя, но сетне си припомни, че той не бе го направил от учтивост към нея. — О, аз зная защо той остана тук — каза Лана и добави вода в кафеника. — И зная защо не искахте аз да се обаждам в болницата. Да не би някой да остане с погрешно впечатление.
— Това бе само една от причините. Не исках да останете сама.
Чад стоеше близо до нея, със сериозен израз на лицето.
Неговата загриженост бе нещо безкрайно по-различно от безразличието, което Сокола бе показал през изтеклата нощ.
— Надявам се това да не ви е подразнило! — каза той. Мамещото ухание на скъп мъжки одеколон пробуди усещанията на Лана. Настойчивият му поглед я убеди, че тя е единствената жена на света, от която той се интересува. При тази мисъл й се зави свят. Тя наистина не можеше да устои на толкова много чар и внимание към нея наведнъж.
