но обяснението й бе посрещнато студено.
— Да, разбира се — отвърна вдовицата с хладна учтивост. — Ще ме извините ли? Бих искала да кажа няколко думи на свещеника, преди да си е тръгнал.
— Естествено — промърмори Лана, но съпругата на Джон вече се бе отправила да търси мъжа в черно.
Когато хвърли поглед към Чад, тя се опита да приеме факта, че той бе жененият син на Джон. Хрумна й въпросът къде беше брат му. Погледът й се спря на групата хора, събрани около гроба, която включваше съпругата, сина на Чад и една възрастна двойка. Объркана и заинтригувана, тя попита Чад:
— А къде е брат ви?
Мъжът трепна, вдигна глава и отстъпи назад, сякаш въпросът дълбоко го засегна.
— Какво знаете за него? — предпазливо попита той.
Лана смръщи вежди при неговата реакция:
— Нищо… Джон ми беше казал, че има двама сина, но аз не виждам друг от семейството.
Господинът в тъмно сако, когото бе зърнала в гръб, се оказа един от възрастните мъже. Чад не отговори веднага, сякаш не знаеше какво да каже.
— Това е нещо, за което не се говори много. Виждате ли, Джон Бъкенън имаше връзка с друга жена. Сигурен съм, че ще разберете колко е чувствителна майка ми на тази тема.
— Естествено — промърмори тя, изненадана от откритието, че Джон Бъкенън е имал извънбрачен син.
Кетрин Фокнър се присъедини към тях и хвърли кос поглед на сина си.
— Каза ли й, Чад?
— Не.
Отговорът, произнесен много тихо, остави впечатлението, че на него не му хареса въпросът на майка му.
— Да каже какво? — Лана не беше уверена, че трябва да се обажда, а погледът й се местеше от майката към сина.
— Е, вие сте богата наследница, госпожице Маршал. — Госпожа Фокнър изглежда я обвиняваше за нейното неведение. — Джон Бъкенън ви е оставил цяло състояние.
— Какво? — Думата прозвуча на пресекулки. — Трябва да има някаква грешка.
Лана погледна Чад, очаквайки той да отрече думите на майка си.
— Няма никаква грешка. — Беглата му усмивка сякаш й подсказваше, че трябва да се зарадва на новината. — Всеки момент ще получите нотариално завереното копие от завещанието. Семейството вече е в течение на съдържанието на завещанието на Джон Бъкенън. Уикендът просто забави процедурата.
— Но… — Изненадана, Лана просто не знаеше какво да каже.
— Защо не ми дадете ключовете от колата си? Ще помоля Том да откара вашата — предложи Чад. — Ще дойдете в нашата кола, така по-добре ще мога да ви обясня какво означава всичко това.
Лана се поколеба. После подаде ключовете от колата, които веднага преминаха в ръцете на възрастния слаб мъж, който стоеше близо до тях.
ЧАСТ ЧЕТВЪРТА
„… Движи се, движи се, движи се, движи се.
Сега, Говорящи Боже, той се движи, той се движи.
Сега в бялата дреха от еленова кожа, той се движи, той се движи.
Сега на старост, скитайки, той се движи, той се движи.
Сега по пътя на красотата той, се движи, той се движи.
Движи се, движи се, движи се, движи се.
… Много далече от мен е отведен! Много далече го стори! Щастливо аз оздравявам!
… С красотата пред мен аз вървя
С красотата зад мен аз вървя
С красотата под мен аз вървя
С красотата над мен аз вървя
С красотата около мен аз вървя.“
ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА
Беше получила серия удари, едни по-силни, други по-слаби, които напълно я изтощиха: първо смъртта на Джон, после откритието, че Чад е жененият му син; че отсъстващият син е незаконороден и, най-накрая, че Джон й е оставил по-голяма част от състоянието си. Три дни след погребението Лана се разболя от грипа, с който я бе заразила съседката й.
Боледува през по-голямата част от следващите две седмици.
Не можеше да ходи на работа и рядко напускаше апартамента си, но това не попречи на трескавата дейност, която кипеше около нея. Телефонът звънеше непрестанно.
Бяха журналистите, които искаха да научат истината за връзката й с Дж. Б. Фокнър и нейното наследство, представители на различни „много сигурни“ капиталовложения, различни институции, търсещи дарения. Това не престана, докато не помоли да й дадат нов номер, неотбелязан в телефонния указател.
Заболяването й не забави съдебната процедура по изпълнение на клаузите от завещанието на Джон, все неща, от които тя нищо не разбираше. Чад й даде списъка на най-способните адвокати в града и дори й подсказа името на един, който да я представлява. Тъй като той представляваше другата страна, присъстваше на всички срещи. Обикновено Чад й превеждаше правните термини на език, който тя можеше да разбере с помощта на нейния адвокат.
В течение на три седмици Лана изкара ускорен курс по закони за недвижимото имущество, наследствени данъци, счетоводство и процедури по прехвърляне на недвижимо имущество. Междувременно продължаваше да чувства последиците от грипа и болежките и да пие постоянно чай от сасафрас. В края на този период все още не беше свикнала с промененото си финансово състояние.
Оглеждаше апартамента си и се опитваше да си представи различни стилове и цветове на мебелите, с които можеше да го обзаведе наново. После си спомняше, че може да си купи и дворец. Защо ли трябваше да бърза да обзавежда наново апартамента? Би могла да се върне в университета и да завърши икономика и търговия, но беше богата и следователно нямаше нужда да работи. Би могла да закара своя фолксваген в някоя работилница, за да му сложат климатична инсталация. А можеше да си купи и ролс ройс. Нямаше защо да се чуди, че се чувстваше объркана, въпреки че състоянието й постепенно се подобряваше.
А имаше и проблеми със семейство Фокнър. В началото Лана очакваше, че те справедливо ще се почувстват засегнати. Беше изключително предпазлива при първите си срещи със семейството, преди да се разболее. Керъл, съпругата на Чад, беше винаги учтива и приятелски настроена. Лана не можеше да намери никакъв недостатък в поведението на Кетрин Фокнър, въпреки че тя се държеше доста по-резервирано. От друга страна, Чад беше единственият, с когото редовно се срещаше. Съзнавайки колко е чувствителен към нейната красота, Лана бе по-сдържана с него, отколкото с останалите членове на семейството, но той винаги изглеждаше грижовен и се стремеше да й бъде полезен. Сякаш най-важното нещо за него бе да направи по-приятна промяната в живота й.
Лана прекара ръка по тъмночервеното кадифе и се разположи на меката седалка. Отпусна глава на облегалката. През прозореца на колата в движение небето бе ясносиньо, без онази мъглявост, която обикновено притискаше града. Извърна глава към шофьора.
Докато гледаше Чад, се питаше дали е сторила добре, като прие поканата му да прекара месец на почивка в имението им в Северна Аризона. Отдалечаването от Финикс предвещаваше мир и спокойствие, неща, които трудно можеха да се намерят в града, както бе обсадена от журналисти, благотворителни фондации и търсачи на големи състояния.
