В двора се виждаха само неколцина слуги и стражите.
— Хенри ви обича, Морлекс. Цени вашата преданост… тъй че сега няма от какво да се боите. Но ако става дума за Херефорд…
Двамата се дръпнаха от една каруца натоварена с чували със зърно.
Нийл погледна учудено събеседника си, който се усмихна.
— Не, в момента нямаме никаква нужда тук нито от вашия рицар, нито от момичето. Нали става всъщност дума за нещо съвсем различно… не исках да го казвам пред другите… кралят замисля отмъщение… има вече и нещо на ум, за да се оправи с кралицата. Чисто и просто като обърне острието на копието към нея…
Двамата мъже спряха насред двора пред ковачницата.
— Кралят ще забрани на съпругата си да се върне в Лондон, докато тя не изясни нещо, което вече е предизвиквало скандали. Елинор страда от изневерите на своя съпруг. Той от своя страна я обвинява в същото с нейните трубадури, които са му трън в очите. Най-вече Жерве Русел. Може би сте го видял, при моето първо посещение…
— Русия певец? Но този път го няма, би ми направило впечатление.
— Така е, Русел си отиде. Между нас казано, аз не съм сред любимците на кралицата. Ако щете дори само заради това, че съм приятел на нейния съпруг. Ревнува го от мен, защото аз прекарвам с Хенри толкова много време. Но нали трябва да й е ясно, че църквата ще се противопостави на евентуален развод. Бракът им не може и да бъде анулиран. Освен всичко друго тя е родила на крал Хенрих двама сина, а трето дете, както се говори, било вече на път.
— Милорд, аз…
— Кралят е подарил на Елинор разни бижута и сега настоява тя да му докаже, че са у нея. Тя на свой ред е признала на епископ Тиоболд, че, изглежда, е подарила на свои любимци някои от тях. Но Хенри иска да види тези бижута. Едно от тях, един пръстен, се е появил междувременно отново. Но друго едно… просто не може да се намери.
— Господи, ако Хенри успее да докаже на съпругата си, че е дала подаръците на някой трубадур като залог за любов, положението на Елинор става наистина опасно.
— Става ли дума за бижу, на което да може евентуално да се направи дубликат?
Канцлерът поклати глава.
— Кралят много го е харесвал, когато го е подарил на Елинор, а тя твърди сега, че от самото начало не й е харесвало кой знае колко, та затова го е подарила на Жерве Русел. А той е сега някъде в Испания или може би в Италия. Изглежда никой не може да каже къде по-точно.
— Хенри защо не си отреагира, като я напердаши яко? Това би опростило много нещата, не мислите ли?
— За нещастие Хенри не е мъж, който си разчиства по този начин семейните недоразумения — каза с кисела усмивка Бекет. — Без да говорим за това, че… не може на една английска кралица и херцогиня на Аквитания да й се насини чисто и просто дупето!
Слънцето печеше безмилостно над двамата мъже в полупустия двор. Канцлерът въздъхна.
— Положих такива усилия, за да допринеса за мира с уелсците. Просто не мога да допусна сега всичко това да се провали… заради налудничавите настроения на една жена и неутолимото сластолюбие на краля. Боя се, че всички, които обичат Англия, ще трябва да молят бога да спаси този брак!
24
— Наистина не мога да го проумея — възкликна Нийл и се отпусна на един стол пред камината. — Едва сега научавам от Готселм, че той е препускал почти всеки ден до къщата. Седял на коня с надежда тя да го забележи. Този влюбен идиот! Всички са знаели и никой не ми е казал.
— Вината не е на Уолтър — каза Емелин, която тъкмо поръбваше полата на роклята си. — Младият крал е женкар, същият като дядо си.
— Каква глупава забележка. Бях глупак, като ви позволих да наемете онези бегинки. Деца на сатаната са те, иначе щяха да отидат в манастир, както правят почтените жени.
— Вие ми напомняте всеки божи ден, че и аз не съм почтена жена.
— Това пък сега какво значи? Да не слагате сега всяка моя дума на везните?
— Не казахте ли, че всяка почтена жена трябва да отиде в манастир?
Нийл стана и си наля чаша вино.
— Нека ми бъде позволено да ви напомня, че от това ми се налага да страдам и аз — каза Емелин. — Но това не интересува никого. Мейнсант, лелята на Бертилда, ме напусна. Защото свещеникът в църквата и проповедникът на монасите са нарекли моите бегинки курви. Зная го от хора от гилдиите, които ми донесоха връзката с ключовете. За слабостите на крал Хенри тези лицемерни духовници не са проронили нито дума.
— В такъв случай от сега нататък аз ще се грижа лично за къщата — каза Нийл и се заразхожда нервно из стаята. — Как можа Уолтър така да ме подреди? Нали знае, че не мога толкова лесно да му намеря заместник… в краен случай Готселм може да заеме мястото му…
Всъщност Нийл се радваше, че сега вниманието на краля е насочено към Елинор. Засега сякаш изобщо беше забравил за Уолтър и за момичето. Всички продължаваха да коментират отпътуването на кралицата, но междувременно Хенри й беше забранил да напуска шатрата си.
Усилията на Бекет не останаха напразни. Въпреки всичко мирният договор беше сключен. Подписването трябваше да бъде ознаменувано с голямо тържество. По пътя откъм Рексам вече пътуваха каруци, натоварени с огромни количества месо и вино.
Емелин откъсна конеца със зъби и огледа свършената работа.
— Вие сте сигурен, че той няма да се ожени за Бертилда, така ли?
— По всяка вероятност, ако наистина е споделила леглото на Хенри, няма. Освен това Уолтър ще трябва да постъпи така, както му заповяда неговият баща. Изобщо не разбирам какво сте се замислила за Уолтър и онова момиче. По-добре помислете за нас. На Хенри може да му скимне да обвини нас за всичките си неприятности… в края на краищата бегинката, която старата сводница му е напъхала в леглото, работеше при нас. И я отвлече един от моите рицари. Но кого да е ядосан, ако не на нас? Може преспокойно да ни обвини за този скандал. Дано наистина има намерение да прехвърли вината на съпругата си.
— Представа нямах.
— Е, значи го научавате сега. Придворната свита трепери от страх, че Елинор може да напусне краля, та ако ще и само за да се върне в Лондон. Не разбирате ли какви може да са последиците? Ами ако нейните гасконци и аквитанци решат да се върнат във Франция? Ще се стигне до бунт и на Хенри ще му бъде отнета всяка възможност да властва над тези земи.
— Нали кралицата още не си е тръгнала?
— Не, защото той й е забранил. И я е помолил да носи бижуто, което й е подарил. А тя тъкмо това не може да направи. Защото го е подарила на влюбен в нея трубадур, преди да го отпрати. Поне така ми каза Бекет.
Емелин слушаше мъжа си и не можеше да повярва на ушите си.
— Онова проклето пойно птиче е сега в Испания или в Италия, където се мъчи да забрави любовната си мъка. Но, изглежда, е отнесъл със себе си украшението. Само че Хенри съвсем не е глупав. Той просто е обърнал нещата наопаки, нали разбирате? Чудесен шахматен ход. Сега той е в ролята на нещастния измамен съпруг, а не на нарушилия брачната клетва женкар. Кралицата е поне не по-малко веща от него в тия работи, но този път той наистина я е матирал.
Нийл погледна Емелин, която беше станала бледна като мъртвец.
— Пак ли ви е лошо? Да донеса ли гърнето?
— Канцлерът спомена ли името му? — попита тя шепнешком.
— Името на певеца ли? Казва се Жерве. Жерве Русел.
— Сигурен ли сте?
— Разбира се.
— Но тогава… тогава аз съм виждала бижуто. Беше се счупило, камъкът се беше отделил от обкова и
