— Вече е утре — усмихна се Ортмънд и отново изпъшка. Създаденото в нощните часове беше сложено върху парче черен плат. Чудесното сполучливо копие на пандатива, който Жерве Русел й беше дал, за да го поправи, проблясваше на светлината на последната свещ. Въпреки това и двамата гледаха внимателно и замислено този накит.
Зорките и опитни очи на Емелин първи откриха пукнатинката.
— Никой няма да я забележи — успокои я Ортмънд.
— Светата Дева да ни е на помощ! — измърмори Емелин и се прекръсти.
— Ние се опитахме само да спасим един брак.
— Канцлерът ще ви възнагради. А кралицата има пълно основание да ви бъде благодарна до края на живота си — каза Ортмънд и й подаде ключа, за да заключи работилницата.
Емелин хвърли още един поглед върху кристалното сърце, което висеше на златна верижка, а после го пъхна в един от джобовете си.
Угаси последната свещ и вдигна малкия фенер. Мъжът й беше заспал на стола, притиснал силно малкия Том към гърдите си.
Беше отметнал леко глава, устата му беше полуотворена. С чорлавата си червена коса, червената жилетка и тесния черен панталон изглеждаше много млад и достоен за любов.
Емелин въздъхна. Сега спокойното му в съня лице й напомни за онази далечна нощ, когато го видя за пръв път.
И за Нийл Фицджулиън щеше да е много добре, ако всичко минеше гладко. Кралица Елинор щеше да му е много задължена, а в лицето на Бекет би спечелил приятел. Да не говорим за краля, който и без туй му беше длъжник, защото навремето Нийл му бе спасил живота.
С това господарят на Морлекс би постигнал всъщност всичко, за което бе мечтал. Имаше крепостта, уважението на хора от най-висшите кръгове, нейното богатство, градската й къща и златарския й магазин.
Дали щеше най-сетне да е доволен, дали щеше да я пусне да си отиде? Или това бе илюзия, в която напразно се беше вкопчила?
Тя се наведе спонтанно над мъжа си и отметна почти нежно косата от лицето му.
— Събудете се, милорд. Време е да занесете кристалното сърце на кралицата.
25
Празненството започна в късния следобед. Масите в голямата зала се огъваха под блюдата с деликатеси. Говежди, телешки, агнешки и глигански глави, разбира се, и опечено на шиш еленско месо, този път приготвено от кралските готвачи и донесено в залата на парчета. За десерт човек можеше да избере между различните пудинги и сладкиши или, ако са му омръзнали, да хапне пресни плодове. Ябълки, сливи и дори сладко бяло грозде и портокали от Франция и Испания бяха докарани по най-прекия път направо от лондонското пристанище.
Освен за трапезата бяха се погрижили естествено и за развлеченията. Музикантите свиреха, жонгльори и акробати демонстрираха своето изкуство, а дванадесет от хората на Кадоуладър се оказаха учудващо добри изпълнители на арфа, които съпровождаха с музиката си хор, който изпълни чудесно стари уелски песни.
Кралицата и нейните придворни дами се появиха едва след първото блюдо. Хенри пиеше както винаги много и явно очакваше с нетърпение нейната поява, защото все поглеждаше уж крадешком към вратата на залата, въпреки че водеше оживен разговор с Лондонския епископ и с Бекет.
Елинор беше сложила сребърна кадифена рокля, а обсипан с рубини колан подчертаваше тънката й талия. По фигурата й не личеше, че е бременна. Всички разговори замлъкнаха, когато тя се появи на прага и заплува, заобиколена от придворните дами, с лека усмивка на чувствената уста. Дългата й тъмна коса беше пристегната от сребърен обръч, придържащ къс, прозрачен копринен воал. На безукорното й лице най- хубавото бяха пламенните й очи, обрамчени с въглен и подчертани със сребърни сенки.
Погледите на всички гости бяха вперени с очакване в нея. На официалната маса седяха кралят, Уелският принц Кадоуладър, Бекет, архиепископ Тиоболд, Дьо Лейси, графовете Херефорд, Честър и Солзбъри и, разбира се, Емелин и Нийл.
Хенри стана, пресуши чашата си и скочи от високия подиум, на който беше сложена официалната маса. С бързи крачки тръгна да пресрещне своята кралица.
Бекет се наведе напрегнат напред, стиснал толкова силно ръба на масата, че от пръстите му пръсна кръв. Дьо Лейси му хвърли подигравателен поглед.
— Къде е? — измърмори канцлерът. — Къде е медальонът?
Хенри стоеше с гръб към тях и гостите не виждаха нищо.
Затова и Емелин не можа да зърне бижуто. Нийл й хвърли поглед, който сякаш й казваше, че мигът, очакван с нетърпение и страх, е дошъл.
Кралят бе взел ръката на кралицата в своята и я беше вдигнал високо, сякаш щеше да почне да танцува. Отведе я така по пътеката до официалната маса, беше навел глава към нея и тихо й казваше нещо. Веждите на Елинор се вдигаха предизвикателно нагоре.
— Господи, какво им става пак на тия двамата! — измърмори дьо Лейси.
Устата на Хенри беше присвита в саркастична усмивка, на която тя отвръщаше с котешко коварство. Двамата пристъпваха бавно напред. Всеки в залата можеше да предположи колко много се обичат и колко силно се мразят. От гърлата на гостите се изтръгна високо „ура!“, а усмивката на Хенри стана язвителна.
Бекет пресуши чашата си.
— Защо взимате всичко толкова на сериозно, Бекет? Това ще ви донесе в бъдеще големи неприятности, помнете ми думата.
Роклята на кралицата беше с дълбоко деколте, както бе в момента модерно във Франция, и можеше да се види началото на прочутите й красиви гърди. На тънката й шия на златна верижка висеше подаръкът на краля — обрамчено в злато кристално сърце. На фона на бялата й кожа то грееше и блестеше на светлината на свещите както парче лед срещу слънцето.
Кралят я придружи до нейния стол, сложи ръце на раменете й, привлече я към себе си и я целуна. После вдигна високо кристалното сърце и притисна устни към него.
Лицето на канцлера приличаше на маска, но очите му го издаваха. И на него му беше направило впечатление онова, от което Емелин изпита истински шок. Умният и проницателен Хенри Анжу беше забелязал, разбира се, тънката пукнатинка, докато държеше сърцето в ръка.
— Това няма значение — каза Нийл, сложи си наметалото и слезе бързо по витата стълба на кулата.
— Какво искате да кажете с това… „няма значение“? — извика Емелин, която бързо го последва, наметнала пеньоара си.
Непредвидимият Хенри отново беше станал пръв и всички бързаха да го настигнат. Магнус и Джосрън чакаха Нийл долу с Юпитер.
— Трябваше вече да сте разбрала как се държат тези двамата един с друг и как уреждат противоречията си.
Магнус се вкопчи в Нийл, който сложи ръка на рамото му.
— Но нали казвате, че е отмъстителен — прошепна тя тихо, за да не я чуят другите.
— Той може и да е разбрал, че това сърце не е онова, което й е подарил, но нали ви казах, че това вече няма никакво значение. След празненството той е спал с нея. Слугите казаха, че двамата са си правили кефа в леглото чак до разсъмване. Миналата нощ той пак е бил с нея.
След което, още преди разсъмване, беше препуснал в посока към Честър. Придворните му щяха да се потят чак до вечерта, докато най-сетне успеят да го настигнат. Дори принц Кадоуладър се е видял принуден да стане посред нощ, за да се сбогува с краля. Сега навсякъде цари бъркотията, обичайна при вдигането на шатрите.
Нийл беше получил кралска заповед да се яви, придружен от петдесет рицари, при граф Честър, своя сюзерен, за да положи там като васал ежегодната си клетва за вярност в присъствието на краля. Джосрън
