Тя свали ръка от устата на детето и го погледна сериозно. Той отговори на погледа й без уплаха и по- скоро заинтригуван.
— Сине, трябва да направиш нещо за мен — каза тя меко. — То е много, много важно и от теб зависи дали ще изпълниш всичко добре. Чуй ме сега… препусни с понито колкото можеш по-бързо при майстор Авенант. Не допускай нищо да те спре. И остани при него, докато не получиш вест от мен. Мислиш ли, че ще успееш?
Магнус кимна сериозно, защото разбра колко е важно това за нея.
— Тогава ми се закълни като рицар.
Той сложи ръка в нейната и я погледна със светнали очи.
— Кълна ти се майко. Кълна се.
Хедуид й съблече мокрото палто, оправи й роклята.
— О, милейди, трябва да знаете, че каквото и да се случи, ние ви обичаме — прошепна тя.
Двете камериерки й помогнаха да пусне косата си и бързо я сресаха, та да се спуска на меки вълни по раменете й. За друго нямаше време.
Едно от момичетата посегна към ръката й и я целуна. То подозираше какво ще прави Кадоуладър с нея. И Емелин знаеше със сигурност какво е то и се страхуваше.
Изпълнявайки волята й, момичетата най-сетне тръгнаха надолу с Магнус между тях двете и се разбъбриха като подгонени гъски. Вратата бяха оставили отворена.
Мигове по-късно се появиха Уелският принц и куриерът. Принцът си свали палтото и го хвърли на облегалката на един стол пред камината. Загледа се в килимите по стените, скъпите мебели, подредени в стаята. Изглеждаше впечатлен.
— Колко елегантно! — възкликна той. — Стаята много ми харесва.
Той се усмихна зловещо и седна до камината.
— Чувал съм, че сте донесли тежка зестра на съпруга си, лейди Емелин. Не е тайна също, че за любов между вас и вашия съпруг не може да става и дума.
Емелин извади чаши от шкафа и ги сложи до гарафата с вино.
— Това са злостни клюки, принц Кадоуладър. Аз съм вярна и предана съпруга на своя мъж.
— Нямах това предвид — каза принца и се усмихна този път очарователно.
Тя напълни две чаши и ги подаде на двамата мъже. Още след първата глътка принцът вдигна, приятно изненадан, вежди.
— Какво чудесно вино — каза той и вдигна чаша за наздравица в нейна чест. — Милейди, колко е хубаво, че след толкова време се виждаме отново.
— Това вино ни донесе канцлерът на краля. Бургундско, прославено по християнските земи — обясни Емелин и им доля чашите. — С него ни благодари за гостоприемството.
— Надявам се, че ще направите моето гостуване още по-приятно.
— Милорд, не разбирам какво искате да кажете.
Куриерът си изпи набързо виното и остави чашата.
— Милорд, милейди… желая ви приятна вечер — каза той и излезе, навел очи, от стаята.
— Къде отива?
— Навън — каза принцът и я хвана за китката. — Ще пази на вратата.
Той привлече Емелин в скута си. Струваше й усилие да не му издере очите. Значи все пак не се беше излъгала. Нищо чудно, че първата й мисъл беше да заповяда на хората си да хвърлят този уелски воин с вълчи очи в подземието под цистерната.
Разбира се, че знаеше — той иска да спи с нея. Но какво още?
— Моля ви, пуснете ме, милорд. Не съм сторила нищо, за да спечеля вашето внимание.
Принцът се засмя тихо. Държеше я здраво за ръцете и почна да разкопчава роклята й.
— Защо да ви пусна? Ще трябва първо да си платите дълга, мила моя. Настоявам на първо място да продължите да приемате от Рейналд златото, което ми подарява крал Луи. Но е излишно да си правите труда да го предавате на пастирите. Ще идвам лично да взимам златото. И няма да кажа на никого за помощта, която ми оказвате… ако подсладите мълчанието ми, като ми угодите.
Емелин се помъчи да хване ръцете му, които смъкваха роклята от раменете й. Гърдите й вече бяха голи.
— Мъжът ми ще ви убие — изрече тя.
— Морлекс имаше вече няколко пъти тази възможност, но както виждате, досега не е успял, нали? Признайте си, че обичате този ирландски касапин не повече от мен. Не мога да ви опиша какво удоволствие ми доставя да направя този гаден и долен тип рогоносец.
Той наведе глава и заби зъби в голата й кожа.
— Искам точно това. Вие ще ми помагате срещу крал Хенри и ще ми давате онова, което сте свикнала да давате на онзи ирландски помияр.
Емелин се отскубна от скута му и преди той да успее да посегне към нея, вече си беше стъпила на краката. Роклята й беше широко отворена отпред, гърдите й се подаваха с влажни зърна, защото той ги беше смукал. Уелсецът я гледаше като хипнотизиран.
Тя взе гарафата от масата, наведе се с подчертана предизвикателност над него и напълни чашата му.
Вече беше наясно с мръсните намерения на принца. Въпреки сключения мир с Хенри искаше да продължи да я използва да му пренася златото, както го бе правила от глупост години наред. Нещо още по-лошо, вече не биваше да го предава на пастирите, защото той щеше да идва лично да си го взима и всеки път щеше да се вмъква в леглото й, за да си отмъщава на Нийл Фицджулиън.
В сравнение с Кадоуладър Нийл беше смел рицар на честта. Беше го доказал в сраженията срещу Кадоуладър и в турнира. Желанието да прелъстиш жената на друг свидетелстваше за толкова долнопробен начин на мислене, че й идеше да повърне. Това, дето принцът предполагаше на всичкото отгоре, че тя ще изневерява доброволно на съпруга си, я накара направо да побеснее. Уелсецът се залови малко непохватно да си събува ботушите. После стана, за да си свали панталона.
Емелин отново се приближи към него с гарафата. С вече помътнели очи той хвана едната й гърда и почна да я мачка. После й подаде чашата си и тя се престори, че пие.
Стиснала зъби и с ледена усмивка тя го остави да върши каквото си ще. Когато той се опита да я целуне, тя го хвана за ръката и го заведе до леглото.
Принцът не носеше нищо, освен панталона. Сега събу и него. Кожата му беше бяла като мляко, а черните косми по ръцете, краката и между бедрата му бяха в странен контраст. Той се отпусна тежко на ръба на леглото.
— Аз ще се погрижа да го забравите — почти изрева той. — Желая ви от мига, в който ви видях за пръв път… когато ви зърнах на турнира.
Той се отпусна върху възглавниците и я изгледа втренчено.
— Хубава сте… с тази разтворена рокля. Съблечете я.
Емелин почна да се съблича. В този миг беше готова, ако той поискаше това, да изтича гола до ада и обратно.
Принцът, големият герой на уелсците, лежеше по гръб и разкрачен, и тя можеше да види много дългия му, възбуден член.
Той измърмори нещо, а после очите му бавно се затвориха.
Емелин шумно въздъхна. За щастие успя най-сетне да го обезвреди, преди да е успял да я обладае. Изтича стремително към вратата и рязко я отвори.
Джайън и двама от морлекските рицари бяха застанали пред нея. Куриерът лежеше на пода.
Рицарите влязоха в стаята и се приближиха към леглото, на което лежеше заспалият принц. Видяха смаяни, че той е съвсем гол.
Джайън издърпа покривката на леглото, за да го увие в нея.
— Нямате време за това — каза Емелин. — Вземете го както си е.
Тя вече едва се държеше на крака. Вълнението и изпитаният страх, я бяха докарали почти на ръба на нервен срив. Отпусна се уморено на ръба на леглото.
Двамата рицари вдигнаха принца от леглото и го изнесоха навън.
