— Вече сте на двайсет и седем, госпожо Емелин… идната година ще сте вече на двайсет и осем… имате и поотраснало момче… тъй че не ви остава много време — каза сватовницата и поклати многозначително глава.
— Зная — измърмори Емелин и напълни отново чинията на жената.
Дебеланката се нахвърли лакомо на херингата, в чийто сос топеше от черния хляб.
Двете жени бяха седнали в пералнята до златарската работилница. Слугините тъкмо окачваха на въжетата използваните през зимата завивки, които сега трябваше да се изложат на пролетното слънце. Лекият ветрец си играеше с колосаната шапчица на сватовницата и я принуждаваше да я придържа с ръка, докато си допива ракията.
Клорис от Йорк беше идвала през последните години доста рядко в този край, защото през войната пътуванията бяха твърде опасни. Наистина междувременно армиите на кралица Матилда и крал Стивън се бяха изтеглили, но сега уелските банди правеха околността несигурна. Въоръжените търговци, с които беше пътувала този път, бяха нападнати северно от Чърк от мъжете на принц Кадуоладър и обрани. Съвсем случайно ги бяха открили по-късно новият господар на Морлекс и някои негови рицари, както се канеха да пренощуват гладни покрай пътя.
— Магнус е само на девет — каза Емелин и доля на сватовницата от ракията. — Тъй че за поотраснало момче не може и дума да става.
— Девет и девет прави осемнайсет, нали така? Следователно е вече доста голям — засмя се Клорис и обра с парче хляб последните остатъци от чинията. — А сега да си поговорим сериозно, миличка… с вашата външност и вашето богатство можете да имате всеки мъж на този свят. Вижте поне портретите, които съм ви донесла…
Емелин придръпна по-плътно палтото около раменете си и се загледа в портретите на няколко господа, които Клорис беше сложила в скута й. Въпреки че слънцето светеше, беше доста хладно. Под тежкото палто Емелин беше облякла затворена около врата зелена вълнена рокля с туника, а на току-що измитата си коса беше нахлупила плътно прилепнала шапчица — и тя от зелена вълна.
Всеки път, когато сватовницата минаваше оттук, тя изпитваше изкушението да отстъпи на увещанията й и да се замисли сериозно за нов брак.
Клорис беше донесла този път няколко скици — портрети на евентуалните кандидати, макар да не отричаше, че човек не можеше да е сигурен, че господата наистина изглеждат така.
— Значи този не ви харесва? — каза тя и взе рисунката от ръката на Емелин.
Миниър Боогс от Гент беше изпращал през последните шест години четири пъти сватовницата с предложението му.
— Е, да, Боогс имаше известни шансове… — каза Клорис. — Заради него минавам още веднъж оттук. Е, ще се опитам да го пласирам другаде… познавам една вдовица от Линкълн, която може да прояви интерес към него. А какво ще кажете за младия италианец?
Емелин взе в ръка миниатюрния портрет с маслени бои и се загледа в него. Въпросният италианец беше наистина хубав младеж с тъмни очи и къдрава коса. Носеше червен жакет и златотъкана шапка. В ъгълчетата на устата му играеше лека усмивка, която го правеше много симпатичен. Казваше се Джовани дела Форца и беше по професия лихвар.
— Наистина ли е толкова хубав? — възкликна Емелин.
— Абсолютно! Имах възможност лично да се убедя, когато дойдоха двамата с баща му в Йорк да купуват злато. Наистина много красиво момче!
— В писмото си излага откровено с какъв капитал разполага, пише, че финансира своя принц в Торино.
— Ами защо не? Тези италианци са много печени. Чух да приказват даже, че правели конкуренция на евреите в Лондон и са на път да им отнемат далаверите. Та ако се омъжите за него, поне ще останете в същия занаят. Които си приличат, се обичат, винаги съм го казвала. В повечето случаи резултатът е добър. А този тук има вече голям опит, въпреки че е още много млад.
Нерешителността на Емелин явно нервираше сватовницата.
— Вижте какво, Джовани дела Форца е едва на двайсет, млад и потентен… за което има дори доказателства… нещо съвсем различно от стария Бърнард, лека му пръст… хайде, не ме гледайте така, нали си е истина, че сте била в брака си доста незадоволена, така де. А що се отнася до младия италианец, ех, момчето е започнало рано, в Италия това е общоприето… имал е вече две любовници и дори е направил едно дете, момиченце, каза ми го баща му… та и това ако не е доказателство за неговата потентност… нали всеки знае колко пламенни са тия италианци… бас държа, че той пак ще ви разлюлее кревата!
Емелин се сдържа да не се засмее, за да не засегне чувствата на сватовницата, направила заради нея толкова дълго пътешествие, на което, на всичкото отгоре, я бяха обрали. Но защо, боже милостиви, трябваше да се омъжи за млад италианец, който вече има зад гърба си две любовници и едно копеле?
Тя въздъхна неволно. Клорис от Йорк не беше единствената, която си въобразяваше, че тя мечтае да сподели леглото си с някого. Ако трябваше да вярва на слугините си, изглежда целият град шушукаше за това. Но ако сватовницата се надяваше да я убеди с този смешен аргумент, тя наистина се лъжеше.
Емелин продължаваше да гледа портрета в ръката си, но всъщност не го виждаше. Споменът за онази нощ, която беше прекарала преди десет години с непознат млад рицар, когото Гълфър и Еймърик й бяха намерили някъде из улиците, оживя отново. Колко млад беше той тогава! Колко лекомислена и нетърпелива беше тя, когато си наумеше нещо!
Тогавашният й план беше наистина пълна лудост и можеше да причини нещастие на много хора, но той беше успял. Онази единствена нощ й беше дарила онова, което беше сега щастието на нейния живот. Чудото, на което се беше надявала толкова детински, наистина се бе случило. Девет месеца по-късно тя роди здраво момче. Магнус, нейния син.
— Хайде, казвайте — напираше Клорис. — Намирате, че е прекалено млад, това ли ви смущава в италианеца? Но това наистина не бива да ви плаши… днес това става под път и над път. Нали и младият крал Хенри отне на френския крал неговата Елинор и се ожени за нея. Оттогава е направо модерно жената да е по-възрастна от мъжа. Е, църквата не беше очарована, защото Хенри беше едва на деветнайсет, а кралица Елинор вече наближаваше трийсетте, беше вече разведена, имаше от французина две дъщерички, да не говорим за това, че двамата са роднини, а църквата не търпи интимни отношения между роднини… но сега това няма вече никакво значение, защото кралица Елинор подари на младия ни крал престолонаследник, а само това има значение… важно е, разбира се, също, че Елинор донесе като зестра половин Франция. Струва ми се, че младият крал беше повече от подготвен… след като и собствената му майка, кралица Матилда, се омъжи за баща му вече трийсетгодишна, а младият херцог Анжу беше едва на седемнайсет. Ясно е, че двамата са се намразили от самото начало, но това е вече съвсем друга история. Онова, за което говорим сега, е смехотворно малката разлика от седем години, защото Джовани е на двайсет, а вие на двайсет и седем… това наистина не е пречка, нали така?
Емелин продължаваше да мълчи. Трябваше да признае, че сватовницата си разбираше от работата. Думите й звучаха съвсем разумно. Ако се омъжи за този италиански палячо, ще направи нещо, което е ежедневие при двора.
В този миг Ортмънд, нейният калфа, прекоси двора.
— Госпожо, отвън стоят неколцина рицари, които пак искат нещо от нас. Казах им, че вече сме си платили данъците.
— Какво, за бога, искат този път? — попита Емелин и стана.
— Ядене и бира, господарке. За работниците, които възстановяват крепостта.
— Ядене и бира? — повтори Емелин с въздишка.
Знаеше, че няма никакъв смисъл да протестира. Който не се подчиняваше, му удвояваха данъците. За щастие готвачът тъкмо беше изпекъл хляб, а в мазето още имаше запаси кисело зеле. Впрочем оставаше отворен въпросът, какво ще даде за вечеря на своите слуги и на подслонените в обора рицари.
— Кажи на Торъл да им даде каквото имаме — заповяда тя все пак. — Питам се само как ще свърши всичко това?
— Кой може да каже? — засмя се навъсено калфата. — Поне се радвам, че не трябва да работя горе на хълма като много други членове на задруги.
— Вярно ли е, че новият господар на Морлекс кара селяните да му работят? Налагало им се да си орат
