да знаеш например кога да останеш на моторното си превозно средство и кога да слезеш и да се скриеш в храстите.
— Е, добре, той слиза и тръгва пеш или тича.
— Правилно. По това време е някъде между 01.15 и 01.30 часа. Полковник Мур вече е минал по пътя и чака Ан Камбъл.
— Това го знаем със сигурност. Генерал Камбъл все още не е получил телефонното обаждане. Кент бърза по пътя и гледа за светлините на джипа пред себе си. Но в някой момент Ан е изгасила светлините, стигнала е шести полигон и се е срещнала с полковник Мур. — Поставих едно „Х“, за да означа шести полигон.
Синтия все още седеше на леглото и като че ли не беше много впечатлена от моите картографски умения. Тя попита:
— За какво си мисли Бил Кент сега? Каква е целта му?
— Ами… той е изпълнен с любопитство защо тя е там сама, макар че знае, че тя може просто да проверява часовоите. Ако случаят е такъв, той ще я види на връщане, ще застане на пътя и ще я пресрещне. Преди няколко седмици той е усетил вкуса на насилието и може би си мисли да го направи отново.
— Тя е въоръжена.
— Той също. — Дори и при съвременните отношения, човек не трябва да заплашва с пистолет любимата. Особено ако тя също е въоръжена. — Както и да е, той мисли, че ще се справи със ситуацията. Може би просто иска да си поговорят.
— Може би. Но аз не бих искала да се срещна с бивш любовник на пуст път. Бих го прегазила.
— Ще имам това предвид. Но той не знае как разсъждават жените. Той не може да знае как ще се чувства тя за това, че я е проследил и я причаква. Всичко, което знае, е, че те са любовници и че това има голямо значение за него. Жена му отсъства от града и той е възбуден, болен от любов глупак. Той иска да говори. Всъщност иска да прави любов с нея. Той е това, което наричаме побъркан на тема секс.
— И така той върви по пустия тъмен път и търси джипа й.
— Правилно. Другото нещо, което му идва наум, е, че тя е тук за любовна среща с някой друг. Това няма да е необичайно за Ан Камбъл, сърцето на Бил Кент бие при мисълта, че ще я изненада с любовник и той е луд от ревност. Звучи ли ти логично?
— Щом казваш така.
— Добре, вече е около 02.15 часа и полковник Мур вече е провел записания разговор с генерал Камбъл, вързал е Ан Камбъл и чака край тоалетните да се покаже генералът. Бил Кент изпълнява своята си задача и следва ръководството. Той знае, че може да види светлините на някоя кола поне на половин миля на тъмен прав път, така че една кола, която се движи с, да кажем, четиридесет и пет мили в час, ще го настигне за по-малко от минута, ако той не види пръв светлините й. И така, на всеки тридесет секунди той поглежда назад през рамото си. В около 02.15 часа вижда светлини зад себе си, хвърля се в канавката отстрани на пътя и чака колата да отмине.
— Той мисли, че това е любовникът.
— Вероятно. По някакъв извратен начин на него му се иска да я хване на местопрестъплението. Набрал е инерция от това, че е изхвърлил майор Бауз от къщата на Ан и от това, че я е изнасилил. Това е един много объркан и ирационален човек, който мисли, че Ан Камбъл ще отвърне на неговата агресивна мъжественост, на неговата блестяща броня и на това, че той убива дракони в нейна чест. Така ли е?
Тя кимна.
— Има такъв тип. Половината изнасилвачи, които съм разпитвала, твърдят, че на жените им е било приятно. Никоя жена никога не е потвърдила това.
— Правилно. Но, за да сме малко справедливи към Бил Кент, Ан Камбъл никога не го е извадила от това заблуждение.
— Вярно. Но това писмо до жена му би трябвало да му е показало, че тя е приключила с него. Но, добре, той е толкова луд колкото е и тя. И така, той вижда колата, която минава край него.
— Правилно. Идваща нагоре по пътя с включени светлини в около 02.15 часа. Тези са светлините, които е видяла младши сержант Робинс. Мур е изминал последните една-две мили без светлини, Ан Камбъл също. Генералът не ги е изгасял. Колата на генерала отминава и Кент се изправя на едно коляно. Той може да е разпознал, а може и да не е Буика на госпожа Камбъл.
Синтия отбеляза:
— И така имаме двама души — полковник Кент и генерал Камбъл — които се промъкват в тъмното с колите на своите жени.
— Правилно. Ако всеки в гарнизона е познавал служебната ти кола и по радиоуредбата си бил известен под името „Похотливец Шест“, по-добре да си избереш алтернативен транспорт.
— Бих могла просто да си остана вкъщи. И така, в този момент Кент ускорява крачките си. Междувременно Мур тича в обратната посока по пътеката от трупи, качва се в колата си на пети полигон и се отправя на север по Райфъл Рейндж Роуд обратно към гарнизона. Но не е видял Кент, който е вървял към него.
— Не — отвърнах аз. — Кент вече или е бил минал пети полигон, или е забелязал светлините, когато Мур е минавал по чакъла и отново се е скрил в канавката. Сега вече Кент си е мислел, че тя забавлява поредица любовници на всеки петнадесет или двадесет минути, или по-вероятно е объркан.
— Объркан или не — отвърна Синтия, — той си мисли най-лошото. Той не си мисли, че тя може просто да си върши работата, или че може би е в опасност, или че двете коли нямат нищо общо с нея. Той е сигурен, че тя е там и се чука. Ти това ли би си помислил?
— Сигурно. Аз съм изцяло мъж. Мисля прекалено много с малката глава и недостатъчно с голямата.
Синтия се засмя въпреки желанието си.
— Добре, стига толкова. Продължавай.
Облегнах се на стола си и се замислих за момент.
— Добре… от този момент не можем да знаем точно какво се е случило. Кент минава по завоя, където се свързват пети и шести полигон, и напред в лунната светлина той вижда две коли паркирани на пътя — джипа и Буика, който го задмина.
Знаем, че в този момент сцената между баща и дъщеря вече е в разгара си, или може би е свършила.
Синтия каза:
— И в двата случая Кент е останал там, където е бил.
— Да, знаем със сигурност, че Кент не се е втурнал в този момент и не е открил, че Буикът на пътя е докарал генерал Камбъл до полигона. Той е наблюдавал от разстояние — и може да е подочул нещо, защото вятърът е духал от юг. Но е решил да не се прави на пълен глупак и да не влиза в евентуален въоръжен сблъсък с друг мъж.
— Или — каза Синтия — разговорът между баща и дъщеря е бил свършил и генералът е бил вече в колата си.
— Много е възможно. В този момент колата на генерала идва към него без фарове и Кент отново се хвърля в канавката.
Това е единственият начин, по който това би могло да се случи — Кент пеш — защото нито Мур, нито генералът са видели друго превозно средство.
— И когато колата на генерала отминава, Бил Кент се изправя и отива към джипа на Ан Камбъл.
— Правилно. Той се движи много бързо, може би с изваден пистолет, готов за всичко — изнасилване, любов, сдобряване или убийство.
Ние седяхме за момент, тя на леглото, аз на стола и слушахме дъжда навън. Аз се чудех, и сигурен съм Синтия също, дали току-що не измайсторихме примка за един невинен човек в усамотението на пашата стая. Но дори и да не бяхме познали подробностите съвсем, мъжът сам почти ни беше казал, или ни беше дал знак, че го е направил. Неговият тон не можеше да бъде сгрешен, а също и държането му и очите му. Но това, което той също казваше, беше, че тя го е заслужавала и че ние никога няма да докажем, че той го е направил. Той грешеше и в двете.
Синтия излезе от позата лотос и пусна краката си да висят през таблата на леглото и продължи:
