за всеки проклет отпечатък, който съм взел. Пъхаха си носа навсякъде и ме подложиха на подробен разпит в продължение на час. Грейс се преструваше на заспала на едно легло. Един от тях си поигра с компютъра, но дискетата беше в леглото при Грейс. — Той добави: — Казаха, че ще се върнат сутринта с техните лаборанти.
— Добре. Предай им всичко по обяд. Нещо друго?
— Нищо. Късно е, вали, прекалено е мокро за работа, а пък съм прекалено уморен за танци.
— Прав си. Свържи се с човека от Оуклънд. Този случай зависи от въпроса кой на коя следа е стъпил. Ще поговорим утре.
Затворих и предадох на Синтия разговора, докато й помагах да оправи багажа ми.
Живял съм при приятели понякога и присъствието на жена за кратки периоди от време ми е било приятно. Те се делят на две групи: подредени и разпилени. Вероятно има и трета група — мърморани, които постоянно те карат да правиш нещо, но не съм попадал на такава. Интересно, но нямам предпочитания по отношение на подредените и разпилените, само да не се опитват те да ми избират дрехите. В основата си всички жени се грижат за храната, за лекуване на раните, а всички мъже са в различна степен пациенти с психически заболявания. Всичко върви добре, ако хората се придържат към ролите, които са им орисани. Но никой не го прави, така че те прекарват шест или седем приятни месеца, а после откриват точно какво не могат да понасят един в друг и започва да се върти филмът за нанасянето и разопаковането на багажа, но отзад напред и да се чува затръшване на врата.
Синтия сгъна последния чифт чорапи и попита:
— Кой те пере и глади?
— О, имам си нещо като икономка. Една селянка, която се грижи за нещата ми, когато ме няма.
— Ти от безпомощния тип ли си?
— Ами, да, по отношение на платове и други такива, игли и конци, но мога да разглобя М–16 с вързани очи и да го сглобя отново за три минути.
— Аз също.
— Добре. Имам един вкъщи, можеш да ми го почистиш.
Телефонът иззвъня и аз направих знак на Синтия да го вдигне. Беше Кифер и аз отидох в банята и си изсуших косата с кърпа. Синтия беше сложила тоалетните ми принадлежности и аз сресах косата си, измих зъбите си и смъкнах гащетата си под халата. Второто най-приятно чувство на света.
Хвърлих ги в кофата за боклук и се върнах в спалнята. Синтия седеше на ръба на леглото, слушаше телефона с кръстосани крака и разтриваше стъпалото си със свободната си ръка. Синтия, отбелязах мимоходом, имаше хубави крака.
Тя вдигна поглед и ми се усмихна, а после каза по телефона:
— Окей. Благодаря. Добра работа. — Затвори и се изправи. — Е, Кифер е попаднала на една интересна дреболия. Изглежда семейство Кент имат черен джип Чероки, освен това тя е известна сред радиосредите на военната полиция като Дамата Прилеп, а джипът като Прилепомобил. Кифер е чула едно споменаване по радиостанцията за Прилепомобила. Неизвестен полицай е казал:
— Да. И кога е било това?
— В 00.32. А в около 01.00 Ан Камбъл е излязла от главния щаб, качила се е в джипа си и се е отправила към шести полигон. — Синтия ме попита: — Какво е правил Кент в колата на жена си на отсрещната улица?
— Това, което всеки влюбен идиот прави. Просто седи и гледа светлината в прозореца.
— Може би е имал нещо по-зловещо наум.
— Може би. А може би просто се е опитвал да реши дали да не влезе в сградата и да каже „здравей“. Или пък може би е чакал Сент Джон да излезе по някаква работа. Или пък е чакал обектът на желанията му да направи това, което е направила.
Синтия подгъна краката си под себе си, нещо като позата лотос. Не зная как хората могат да седят така. Аз седнах на единствения стол, който беше обърнат към леглото, и забелязах, че си беше оставила пликчетата. Тя скромно оправи кимоното си.
— Ако жена ми беше получила подобно писмо от любовницата ми, бих бил страхотно ядосан и бих се държал настрана от любовницата си. От друга страна, ако жена ми беше заминала заради писмото, а любовницата ми работеше до късно, може би нямаше да мога да устоя на изкушението и щях да се опитам да се свържа с нея.
— Звучи, като че ли си бил там.
— Ние всички сме били там.
— Не и аз — каза Синтия. — Само веднъж с оня тип в Брюксел. Аз правех всичко възможно да се сблъсквам с него навсякъде, където отидеше и глупакът най-накрая разбра.
— Глупакът може би е разбрал по-скоро, отколкото си мислиш, но ти изглеждаше като някой, който може да донесе неприятности.
— Без коментари. — Тя си помисли малко — Предполагам позата лотос предразполага към размисъл — и после продължи: — Очевидно той я е проследил.
— Да. Но може би първо я е причакал на паркинга на генералния щаб. Не можем да знаем.
— Но как е могъл да я проследи, без тя да види колата му по пътя към полигона?
— Била е колата на жена му.
— Ан не е ли познавала колата на жена му?
Отвърнах:
— Всяка любовница знае колата на всяка съпруга. Но в този гарнизон има достатъчно джипове Чероки за превозването на цял батальон, така че не се е набивал на очи. Например, Фаулърови имат Чероки, макар и червено.
— И все пак, Пол, докъде по пътя би могъл да я проследи без тя да се разтревожи от фаровете зад себе си?
— Не далеч. Но достатъчно. — Изправих се и прерових страничния джоб на малката чанта, където намерих един молив.
На бялата стена между прозорците имаше достатъчно празно пространство и аз започнах да рисувам. — Окей. От главния гарнизон пътят тръгва на юг и свършва при първи полигон, на разстояние от около десет мили. Има само две отбивки — първата тук е Генерал Пършинг Роуд, която отива наляво, втората, на миля по-надолу вдясно, е Джордън Фийлд Роуд, тук. — Нарисувах пътя на стената. — Ето, той я следва на едно нормално разстояние с включени светлини, вижда, че тя не завива наляво по Генерал Пършинг Роуд и продължава да я следи. Тя не завива и по Джордън Фийлд Роуд, но той знае, че той трябва да завие там, иначе тя ще разбере, че я следят. Прав ли съм?
— Засега.
— Така че той завива към Джордън Фийлд и тя вижда това в огледалото си за обратно виждане и си отдъхва. Но Кент вече знае, че тя е на главния път и не може да отиде никъде освен до края и обратно. Прав ли съм?
Тя погледна драсканиците ми по стената и кимна.
— Звучи правилно. И какво прави той тогава? Последва я без светлини? Върви? Чака?
— Ами… какво бих направил аз? Нощта е лунна и дори и без светлини колата би могла да бъде видяна от неколкостотин метра. Освен това шумът от двигателя и светлината на лампичките, когато се отвори вратата, а също и светлините на спирачките биха могли да бъдат видени от някой ъгъл. Така че за максимално прикритие трябва да вървиш или да тичаш. И така, той слага Черокито на режим четири и спира в боровете, където Джордън Фийлд Роуд и Райфъл Рейндж Роуд се пресичат. Излиза и се отправя пеш на юг по Райфъл Рейндж Роуд.
— Това е само предположение.
— Отчасти. Отчасти е интуиция и дедукция, а отчасти е просто логично решение на стандартни бойни задачи. Всички сме ходили на едно и също училище и всички сме минали през тия нощни упражнения. Трябва да вземеш предвид бойната си задача, време, разстояние, час, безопасност и всичко друго и трябва
