— С него е свършено. Би могъл да бъде следващият вицепрезидент, а може би и президент един ден. Бяхме готови да бъде отново генерал.
— Не разбирам много от политика.
Видях как Грейс слага отпечатаните листи и дискетата на масата до нея. Тя стана, махна ми и после тръгна. Кал отиде до компютъра и го зареди с програмата, показваща отпечатъците от обувки, и започна да си играе с нея.
Кент ме попита:
— Какво правят?
— Опитват се да разберат кой го е направил.
— Къде са хората от ФБР?
— Вероятно стоят пред вратата и чакат да ми изтече времето.
— Не обичам да работя с ФБР — отбеляза Кент. — Те не ни разбират.
— Да, вярно е. Но никой от тях не е спал с мъртвата.
Вратата се отвори и се появи Синтия. Влезе в кабинета и тя и Кент се поздравиха. Взех й една кола от хладилника и още една бира за Кент. Всички седнахме. В този момент Кент започна да става неспокоен. Синтия отбеляза:
— Беше много тъжно. Тя е била толкова млада… Чувствах се ужасно заради родителите й, брат й.
Кент не отговори. Аз му казах:
— Бил, Синтия и аз попаднахме на някои неща, които ни безпокоят и които бихме искали да си обясним.
Той отпи отново от бирата си. Синтия започна:
— Първо, това писмо. — Тя извади писмото от чантата си и го подаде на Кент.
Той го прочете или по-скоро не го чете, тъй като вероятно го знаеше наизуст и го върна на Синтия.
— Мога да разбера колко сте бил разстроен от това — каза тя. — Искам да кажа, тя е била жена, която е имала връзки с целия гарнизон и единствения човек, който поне винаги я е обичал, е човекът, на когото тя причинява неприятности.
Той изглеждаше още по-неспокоен и отпи дълга глътка от бирата си. Накрая попита:
— Какво ви кара да мислите, че съм я обичал?
Синтия отговори:
— Просто интуиция. Мисля, че сте я обичал, но тя се е интересувала само от себе си и е била прекалено объркана, за да отговори на вашата загриженост и сериозни намерения.
Този, който разследва убийство, трябва да говори лоши неща за жертвата пред заподозрения. Убиецът не би желал да чуе, че е убил образец на добродетелността, божие дете, както полковник Фаулър беше описал Ан Камбъл. Не е нужно изцяло да се отстрани моралният въпрос, така както Карл беше предложил, достатъчно е просто да се погледне на въпроса под друга светлина и да се намекне на заподозрени, че това, което е направил, е разбираемо.
Но Бил Кент не беше идиот и много добре разбираше накъде клоним, така че не каза нищо.
Синтия продължи:
— Освен това в дневника й е описана всяка сексуална среща с вас.
Аз добавих:
— Те са ей там, в компютъра.
Синтия отиде до бюрото, на което беше компютърът, и се върна с разпечатаните листи. Тя седна срещу Кент на масичката за кафе и започна да чете. Описанията бяха безпристрастни, но не еротично. Те приличаха на нещо, което може да се прочете в едно медицинско досие, не се споменаваше за любов или някакво чувство, както би могло да се очаква от един дневник, а просто се изброяваха сексуалните срещи. Това със сигурност постави Кент в неудобно положение, но беше и потвърждение, че за Ан Камбъл той не е значел повече от вибратора й. По лицето му можех да видя, че започваше да се ядосва, което е най-трудно контролируемото от всички човешки чувства и което неизбежно води до самоунищожение.
Кент се изправи и каза:
— Няма да слушам всичко това.
Аз също се изправих.
— Мисля, че трябва. Моля седнете… Наистина трябва да сте тук.
Той като че ли се колебаеше дали да остане или да тръгне, но това беше привидно. В момента тук ставаше най-важното събитие в живота му и ако тръгнеше, то щеше да се случи без него.
Той седна с престорена неохота и аз също седнах.
Синтия продължи да чете, като че ли нищо не се беше случило. Тя намери един особено извратен случай и прочете:
Бил наистина се запали по сексуалната асфиксия, след като й се беше противопоставял толкова дълго. Любимото му е да си сложи примка около врата и да се окачи на кука от тавана, докато аз му духам. Харесва му също така и да ме върже за леглото, както направи тази нощ, и да затегне въже около врата ми, докато ми слага големия вибратор. Вече е добър и аз получавам силни и многобройни оргазми.
Синтия погледна към Кент, а после прелисти страниците.
Кент, като че ли вече не беше нито ядосан, нито притеснен, нито пък се чувстваше неудобно. Всъщност той изглеждаше някак си отнесен, като че ли си спомняше тези по-добри дни или пък гледаше в бъдещето, което не беше добро.
Синтия прочете последната страница, която Грейс ни беше прочела по телефона.
Бил отново започва да проява собственическо отношение. Мислех, че сме разрешили този въпрос. Тази вечер се появи, докато Тед Бауз беше тук. Тед и аз все още не бяхме слезли долу и той и Бил пийнаха по нещо във всекидневната, и Бил се държа отвратително и началнически. Накрая Тед си тръгна и Бил и аз си казахме някои неща. Каза, че е готов да остави жена си и да си подаде оставката, ако му обещая да живея с него, или да се оженя за него. Той знае защо правя това, което правя с него и с другите мъже, но започва да си мисли, че между нас има нещо повече. Той се мъчи да ми оказва натиск и аз му казах да спре. Тази вечер той дори не искаше секс. Просто иска да говори. Оставих го да говори, но не ми хареса това, което каза. Защо някои мъже мислят, че трябва да са рицари с блестяща броня? Нямам нужда от рицар. Аз сама съм си рицар, аз съм си дракон и живея в собствения си замък. Всички останали са статисти или изпълнители на второстепенни роли. Бил не е особено схватлив. Той не разбира, така че не се опитвам да му обяснявам. Казах му, че ще помисля върху предложението му, но междувременно би ли идвал тук само с предварителна уговорка? Това го вбеси и той действително ме удари, после смъкна дрехите ми и ме изнасили на пода на всекидневната. Когато свърши, като че ли се чувстваше по-добре, и после си тръгна сърдит. Разбирам, че може да бъде опасен, но не ме интересува и всъщност от всичките той е единственият освен Уес, който наистина ме е заплашвал или удрял и това е единственото нещо, което прави Бил Кент по-интересен.
Синтия остави листите и ние всички останахме седнали. Попитах Кент:
— Изнасилил си я там, на пода на всекидневната? — кимнах към съседната стая.
Кент не отговаряше на въпроси, но каза:
— Ако целта ви е да ме унижите, вършите го добре.
Отвърнах:
— Целта ми, полковник, е да открия кой е убил Ан Камбъл и не на последно място, да открия защо.
— Да не мислите, че аз… че зная нещо, за което не казвам?
— Да, така мислим.
Взех дистанционното управление и включих телевизора и видеото. Появи се лицето на Ан Камбъл по средата на лекция. Казах на Кент:
— Имаш ли нещо против? Тази жена ме омагьосва, така както мисля е омагьосвала теб и другите. Имам нужда да я виждам от време на време. Помага ми.
Капитан Ан Камбъл говореше:
—
