Погледнах към Кент, когото наблюдавах внимателно и ако можех да съдя за чувствата му по моите, предполагам, че той искаше тя да е жива в същата тази стая, така че да може да разговаря с нея и да я докосва.
Ан Камбъл продължи да говори за морала при воденето на психологическа война и за нуждите, желанията и страховете на човешките същества изобщо. Тя каза:
—
Изключих телевизора и отбелязах:
— Наистина е имала присъствие, нали Бил? Била е от тези хора, които привличат вниманието ти с външния си вид, с речта си и с ума си. Искаше ми се да съм я познавал.
Кент отговори:
— Не, не искаш.
— Защо?
Той си пое дълбоко дъх и отвърна:
— Тя беше… зла…
— Зла?
— Да… тя беше една от тези жени… не се срещат често… жена, която всички обичат, жена, която изглежда чиста, порядъчна и мила… но която измамва всички. Тя наистина не се интересуваше от никого и от нищо. Искам да кажа, че от една страна приличаше на момичето от съседната врата — момичето, което повечето мъже искат, но умът й беше болен.
Отвърнах:
— Започваме да го откриваме. Можеш ли да ни кажеш нещо повече?
И той ни каза, през следващите десет минути ни разказа за впечатленията си от Ан Камбъл, които понякога се доближаваха до действителността, но често се разминаваха. Синтия му донесе още една бира.
В общи линии Бил Кент ни представи едно морално обвинение, в стила на ловците на вещици отпреди сто години. Тя е била зла, тя е обсебвала умовете на мъжете, техните тела и души, правела е магии, през деня се е преструвала, че почита Бог и се труди, но през нощта се е свързвала с тъмните сили. Той каза:
— От тези видеофилми можете да видите колко очарователна и мила може да бъде, но само прочетете тези страници от дневника й и ще видите каква беше в действителност. Казах ви, че четеше Ницше — за човек и свръхчовек, за антихрист и всички тия ненормални неща. — Той си пое дъх и продължи: — Искам да кажа, влизаше в канцеларията на някой мъж през нощта и правеше секс с него, а на следващия ден се държеше така, като ли той не съществува за нея.
И той продължи в този дух.
Синтия и аз седяхме, слушахме и кимахме. Когато някой заподозрян в убийство говори лошо за убития, той или не е убиец, или обяснява защо го е направил.
Кент осъзна, че малко се увлича и смекчи тона. Но мисля, че седнал в къщата на Ан Камбъл, така да се каже, той говореше както на нея, така и на нас. Струва ми се, освен това, че образът й, подсилен от видеофилма, не излизаше от ума му. Синтия и аз му създадохме нужното настроение и очевидно той го разбираше. Четирите бири също малко помогнаха и те са моят отговор на забраната на психотропни вещества, провокиращи говоренето на истината. Почти винаги има ефект.
Изправих се и казах:
— Погледни това.
Ние всички отидохме до далечния край на хангара, където Кал Сайвър седеше пред компютъра.
— Полковник Кент би желал да види това, Кал:
— Добре.
Кал показа сравнително добра скица на сцената на престъплението, включваща пътя, полигона, пейките и падащите мишени, но без прикованото тяло.
— Добре — каза той. — Сега е около 01.30 часа и джипът на жертвата спира… — Върху екрана отляво се появи изображение на кола, гледана отгоре. — Той спира, жертвата слиза — Вместо профил или силует на жена, на екрана се показаха само две стъпки до джипа. — Така, откъм тоалетните идва полковник Мур… — На екрана се появиха жълти стъпки, които идваха от горе, към джипа и после спираха. — Те разговарят, тя се съблича, включително обувките и чорапите — разбира се не виждаме това, но виждаме на кое място излизат от пътя и тръгват към полигона… Тя е с червено, той с жълто… един до друг Открихме босите й стъпки тук и там, а останалите ги възстановяваме, те са мигащи. Същото се отнася и за него. Ясно ли е?
Погледнах към Кент.
— Ясно ли е?
Той гледаше втренчено екрана. Сайвър продължи:
— И така, те спират при тази падаща мишена и тя ляга на земята… — На екрана, в основата на мишената се появи една разпъната фигура в червено. — Разбира се, не виждаме повече нейни стъпки, но след като Мур я завързва, той я оставя и можем да видим къде се е обърнал и е тръгнал обратно към пътя. — Сайвър добави: — Полковник, вашите кучета уловиха миризмата му в тревата между пътя и тоалетните.
Аз отбелязах:
— Подобно визуално изображение прави голямо впечатление пред военния съд.
Кент не каза нищо. Сайвър продължи:
— И така, около 02.17 часа се появява генерал Камбъл с колата на съпругата си.
Погледнах към Кент, който не изглеждаше по-изненадан от това разкритие, отколкото от това, че полковник Мур се е срещнал с Ан Камбъл, приковал я е към земята и после си е отишъл.
Сайвър продължи:
— Трудно е да накараш един генерал да ти даде ботушите си или обувките, които е носил на местопрестъплението, но подозирам, че не е изминал повече от няколко стъпки от пътя и не се е доближил до тялото. Те говорят и той си тръгва с колата.
Казах на полковник Кент:
— Следиш ли това?
Той ме погледна, но отново не каза нищо. Синтия го подтикна:
— Полковник, това, което, искаме да кажем, е, че нито полковник Мур, нито генерал Камбъл са убили Ан. Бил е много сложен сценарий, изграден с военна точност, нещо като психологически капан за генерала. Тя не се е готвела за среща с любовник там, така както ние предполагахме, нито пък е била изненадана от сексуален маниак. Разчиствала е сметки с баща си.
Кент не поиска да му обясним това, просто гледаше към екрана.
Синтия обясни:
— Тя е била изнасилена, докато е била в Уест Пойнт и баща й я е принудил да премълчи и е участвал в заговор с хора от висшите кръгове за потулване на случая. Знаехте ли за това?
Той погледна към Синтия, но с нищо не показа, че е разбрал и дума от това, което тя каза. Синтия продължи:
— Тя е пресъздавала това, което й се е случило в Уест Пойнт, за да шокира и унизи баща си.
Мислех, че може би Кент не трябваше да знае всичко това, но предвид сегашното му състояние, може би беше по-добре да го знае.
— Ти мислеше, че е била там, за да изпълни някаква сексуална фантазия, нали, Бил?
Той не отговори. Добавих:
