— Но не сте го арестували?
— Не, сър.
— Те искат да го направите.
— Кои са
— Вие знаете. Е, правете това, което мислите, че е добре. Аз никога не се меся.
— Почти никога.
— Някои други заподозрени?
— Не, сър, но тъкмо щях да се обаждам на заподозрян 1–800, когато вие позвънихте.
Мълчание, а после:
— Госпожа Сънхил, в доклада си казвате, че изнасилването би могло в действителност да бъде акт, извършен по взаимно съгласие.
— Да, сър.
— Но не от нейния старши офицер, полковник Мур, който явно е бил на местопрестъплението.
Синтия ме погледна и после отвърна:
— Стана много сложно, полковник. Капитан Камбъл е имала много приятели.
— Да, чух това. — Той добави в един от редките си моменти на разбиране: — Там е истинска мръсотия, нали?
— Да, сър.
Хелман каза:
— Пол, не си ли се свързал все още с майор Бауз?
— Не, полковник. Майор Бауз може би е част от проблема тук. Това са само слухове, но може би бихте си помислили да ли да не го извикате във Фолс Чърч, за да си поговорите.
— Разбирам. — Той помълча известно време, после каза: — На ЦСО това не му е нужно.
— Не е.
— Заангажирал ли си се с предотвратяване на дискредитацията?
— Не — отвърнах аз, — това не моя работа. — Добавих с известно задоволство: — Мисля, че ти споменах, че случаят ще бъде деликатен.
Мълчание и после:
— Интересувам се само от репутацията на моите офицери.
— Тогава изтегли Бауз оттук.
— Добре. Можеш ли да ми изпратиш доклад по факса до 18.00 часа?
— Не, полковник, няма да има други доклади. Изключително сме заети с това да се опитаме да открием убиеца. Ще докладваме лично, веднага щом ни изритат оттук.
— Разбирам. Има ли нещо, което оттук бихме могли да направим за вас?
Синтия отвърна:
— Да, сър. Имаме известна информация, че Ан Камбъл и баща й са имали сериозно спречкване, когато тя е била втора година в Уест Пойнт. Каквото и да се е случило тогава, вероятно е свързано с този случай. Може би това, което се е случило, е било публично известно, или поне се е знаело в академията, или може би от цивилната общност около Уест Пойнт.
— Добре, ще пусна някои хора по тази следа веднага. Доклади от академията, местните вестници, хора, които са били там навремето, ще се свържа също с хранилището за данни от криминални разследвания в Балтимор. Това добре ли е?
— Да, сър. И скоростта е от много голямо значение — напомни му Синтия.
Аз казах:
— Ние като че ли се въртим около някакви деликатни теми, Карл, но в крайна сметка трябва да достигнем до същността на проблема. Имам предвид генерала.
— Разбрано. Правете това, което трябва да направите. Аз съм с вас.
Отново мълчание, после:
— Ще долетя при вас, ако желаете.
Синтия и аз се спогледахме, после аз казах:
— Оценяваме това, Карл, но ще сме ти благодарни, просто ако си по-твърд с момчетата от Пентагона.
— Ще направя каквото мога.
— Благодаря.
Той попита:
— Вие двамата добре ли работите заедно?
Нито аз, нито Синтия отговорихме едновременно, но после тя каза:
— Много добре.
— Добре. Нищо не може да допринесе за създаването на добър работен колектив както многото работа.
Казах на Синтия, така че Карл да може да чуе:
— Кажи му, че ми се извини за Брюксел и че е било по твоя вина.
Тя се усмихна и после каза в слушалката:
— Това е вярно, полковник.
— Разбрано. Ще ви се обадя колкото се може по-бързо с информация от Уест Пойнт, стига да имам късмет.
— Добре.
— А сега по друг въпрос. Не съм доволен от начина, по който си се справил със случая за сделките с оръжие.
— Тогава го прехвърли на ФБР.
Мълчание, после:
— Пред мен е личното ти досие, Пол. Направил си повече от двадесет години тук.
— На мен не ми стига цяла заплата. Как ще живея с половин?
— Загрижен съм за теб. Не обичам да губя способни хора, но усещам, че си се изморил. Искаш ли постоянна служба тук, във Фолс Чърч?
— Искаш да кажеш в същата сграда където си и ти?
— Обмисли възможностите си. — Той добави: — Тук съм, ако искате просто да си поговорите. Късмет.
Той затвори, аз оставих слушалката и казах на Синтия:
— Звучи почти човешки.
— Той е разтревожен, Пол.
— Има защо.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА
Прекарахме следващия час в проучване на документите по бюрото, в обаждания по телефона и отговаряне на телефонни обаждания, включително и в опити да се свържем с полковник Фаулър относно срещите с жена му, госпожа Камбъл и полковник Камбъл.
Обадих се на Грейс Диксън, нашия компютърен експерт, която беше долетяла от Фолс Чърч и сега беше в Джордън Фийлд и се опитваше да накара личния компютър на Ан Камбъл да разкрие тайните си.
— Как върви, Грейс?
— Вече върви добре. Част от файловете бяха зашифровани. Накрая намерихме списък на кодовете в домашния й кабинет — в една готварска книга — и сега изваждам най-различни неща.
Направих знак на Синтия да вдигне другата слушалка и казах на Грейс:
— Какви неща?
— Някои лични писма, списък на хора и телефонни номера, но основното е дневник. Доста е еротично, Пол. Имена, срещи, места, сексуални привички и предпочитания. Предполагам, че това търсиш.
— Аз също. Дай ми някои имена, Грейс.
— Добре… задръж така… лейтенант Питър Елби… полковник Уилям Кент… майор Тед Бауз…
