отговорете.
Отново мълчание, после:
— Да, женен съм.
— Госпожа Бауз знае ли за капитан Камбъл?
— Какво по дяволите…?
Синтия вдигна очи от това, което правеше. Казах на Бауз:
— Майоре, имам доказателства за сексуалните ви връзки с Ан Камбъл, доказателства за това, че сте я посещавали в дома й и че сте имали сексуални отношения от незаконен характер в спалнята, която се намира в мазата на къщата й, а също, че участвате в сексуални действия, които са нарушение на военния правилник, а също и на законите на Джорджия.
В действителност аз не знаех какво е в нарушение на законите на Джорджия, а и не знаех още какво са правили Бауз и Ан Камбъл, но кой се интересува. Хвърли достатъчно мръсотия и все нещо ще полепне.
Синтия вдигна телефона и се заслуша, но Бауз не говореше.
Изчаках мълчаливо, докато накрая Бауз каза:
— Мисля, че трябва да се срещнем.
— Доста съм зает, майоре. Някои от Фолс Чърч ще ви се обади, ако вече не са го направили. Пригответе си багажа. Приятен ден.
— Почакайте! Трябва да поговорим. Кой знае за това? Мисля, че мога да ви обясня…
— Обяснете снимките, които намерих в мазето й.
— Аз… аз не мога да бъда свързван с тия снимки…
— Маската не е могла да скрие нито… нито задника ви, майоре. Може би ще накарам жена ви да ви познае по снимките.
— Не ме заплашвайте.
— Вие сте полицай, за бога. И офицер. Какво по дяволите не е наред с вас?
След около пет секунди той отвърна:
— Превъртях.
— В това няма съмнение.
— Можете ли да ме прикриете?
— Предлагам ви да направите пълно самопризнание и да се оставите на милостта на шефовете във Фолс Чърч. Опитайте да блъфирате малко и заплашете, че ще изнесете данни в пресата. Сключете сделка, подайте оставка и идете някъде по-далеч.
— Благодаря!
— Хей, аз не съм чукал генералската дъщеря.
— Щеше да го правиш.
— Майоре, по отношение на секса на работното място, трябва да се помни, че никога не се яде месото, там където се вади хлябът.
— Зависи от месото.
— Поне заслужаваше ли си?
Той се засмя:
— По дяволите, да. Ще ви разкажа някой ден.
— Ще прочета в дневника й. Приятен ден, майоре. — Затворих телефона.
Синтия остави слушалката и каза:
— Защо беше толкова груб с него? Тези хора не са извършили истинско престъпление, Пол.
— Не, но са глупаци. Дошло ми е до гуша от глупаци.
— Мисля, че ревнуваш.
— Запази мнението за себе си.
— Да, сър.
Разтърках слепоочието си.
— Извинявай, просто съм изморен.
— Искаш ли да се видиш с двамата Ярдли сега?
— Не, да вървят по дяволите. Нека да почакат малко.
Вдигнах телефона и се обадих в канцеларията на главния прокурор на Форта и поисках да говоря с полковник Уиймс, командващия офицер. Свързах се с неговия канцеларчик, един мъж, който искаше да знае за какво търся полковника.
— Кажете на полковник Уиймс, че е във връзка с убийството.
— Да, сър.
Синтия вдигна другата слушалка и ми каза:
— Бъди любезен.
Полковник Уиймс се обади и попита:
— Вие ли сте следователят по случая?
— Да, сър.
— Добре. Имам нареждане да издам обвинителна заповед срещу полковник Чарлс Мур и имам нужда от малко информация.
— Добре, ето и първата ми информация, полковник. Полковник Мур няма да бъде обвинен преди аз да кажа така.
— Извинете, господин Бренер, но получих това нареждане от Пентагона.
— Не ме интересува, дори и да сте го получили от призрака на Дъглас Мак Артър.
С военните адвокати, дори и да са полковници, може да си малко по-груб, защото като военните лекари, психиатри и други подобни, техният чин всъщност изразява различни степени на заплащане и те знаят, че не трябва да го приемат прекалено сериозно. Всъщност те всички би трябвало да бъдат подофицери, като мен, и биха били много по-щастливи, а също и другите. Казах му:
— Вашето име се спомена във връзка с това на жертвата.
— Моля?
— Женен ли сте, полковник?
— Да…
— А искате ли да останете женен?
— За какво, по дяволите, говорите?
— Имам информация, че сте имали сексуални отношения с жертвата, че сте извършили нарушение на военния устав, а именно член 125, неестествено плътско съвкупление, плюс член 133, поведение, неподобаващо за офицер и джентълмен, и член 134, нарушение и неспазване на разпорежданията за ред и дисциплина, и поведение, което може да опозори въоръжените сили. — Попитах го: — Как ви се струва това?
— Това не е вярно.
— Знаете ли как можете да познаете, че някой адвокат не лъже? Не? По това, че устните му не се движат.
Той не оцени шегата и каза:
— Вие трябва да имате наистина добри доказателства за това.
Казано като от истински адвокат. Отвърнах:
— Знаете ли как се наричат триста адвокати на дъното на океана? Не? Добро начало.
— Господин Бренер…
— Да сте загубил съня си заради стаята за забавления в мазето? — Намерих я, и вас ви има на видеолента. —
— Аз никога… аз…
— Моментни снимки.
— Аз…
— А също и в дневника й.
— О…
— Вижте какво, полковник, не ме интересува, но вие наистина не можете да се включите в този случай. Не усложнявайте проблема си. Обадете се на главния военен прокурор, или още по-добре отлетете във
