— Дяволските репортери отвън започват да стават прекалено любопитни. Започват да питат за това, че генералската дъщеря доста е шавала. Нали разбираш?
Аз не си спомнях нито един въпрос от тоя характер от тях, но казах:
— Държавните чиновници не могат да си позволят да споделят хипотези с пресата.
— О, не. Аз и генералът се разбираме добре и не бих желал да чуя как се разправят разни неща за дъщеря му след смъртта й.
— Ако намекваш нещо, шефе, изплю го.
— Ами, струва ми се, че може би хората си мислят, че ЦСО ме измами и когато хванете престъпника, моята организация няма да получи никакво признание.
Двойните отрицания ме дразнят, но Бърт Ярдли ме дразнеше още повече.
Казах:
— Бъди спокоен, шефе, твоите подчинени ще получат всичкото признание, което заслужават.
Той се засмя.
— Да, точно от това се страхувам, синко. Ние трябва да се включим в този случай.
— Работете с ФБР. От утре те поемат случая.
— Това сигурно ли е?
— Сигурно.
— Добре. Междувременно напиши един хубав доклад, в който се казва колко ви е помогнала мидлъндската полиция.
— Защо?
— Защо? Защото ти обикаляш наоколо и говориш, че ще изискаш моите архиви по съдебен ред, защото дяволските репортери задават въпроси относно връзките на моето момче с мъртвата, защото започвам да приличам на глупак заради теб, защото не зная нищо и защото ти имаш нужда от мен. — Той добави: — Ти трябва да оправиш нещата.
Той очевидно беше раздразнен и аз не можех да му се сърдя за това. Съществува странна символична връзка между военен гарнизон и местното население, особено в юга. В най-лошия случай тя прилича на взаимоотношенията между окупационната армия, разположена в стария победен Диксиленд, и населението. В най-добрия случай местните жители разбират, че повечето офицери и срочнослужещи са също южняци и че гарнизонът пречи не повече от някой голям автомобилен завод. Но големите автомобилни заводи нямат свои закони и правила, така че истината е някъде между двете. Както и да е, в дух на сътрудничество казах на Бърт Ярдли:
— Ще те представя на офицера от ФБР, който ще поеме случая, когато разбера кой е той и ще му дам блестяща препоръка за твоето сътрудничество и качества.
— Това е много колегиално от твоя страна, Пол. Но и напиши нещо също така. Бил Кент прави това в момента. Защо не го извикаме тук и да не направим това голямо обсъждане, за което говореше малката ти помощничка.
— Нямам много време за големи обсъждания, шефе. Ти ще бъдеш включен в останалата част от разследването в пълна степен. Не се притеснявай за това.
— Защо ми се струва, че нещо ме премяташ, Пол.
— Не зная.
— Ще ти кажа защо. Защото ти си мислиш, че нямам нищо за теб, а ти не даваш нещо за нищо. Обаче, мисля, че имам това, което ти трябва, за да приключиш случая.
— Наистина ли?
— Наистина. Намерих някои доказателства в къщата на мъртвата, които си пропуснал, синко. Но ще трябва да положиш доста усилия, докато си уредим сметките.
— Имаш предвид онова в спалнята в мазето?
Очите му се разшириха и той не проговори в продължение на секунда, което беше истински благодат, но после каза:
— Защо си оставил цялата тая мръсотия там?
— Мислех, че си прекалено глупав, за да я намериш.
Той се засмя:
— Е, кой е глупавият?
— Но аз не оставих всичко. Ние изнесохме няколко чувала снимки и видеоленти оттам. —
Той ме изгледа внимателно за момент и можех да видя, че не е много щастлив от тази възможност. Каза:
— Е, не си ли истински умник?
— Да, такъв съм.
— Къде са нещата?
— В караваната ми. Пропуснал си ги.
— Не ме разигравай, синко. Няма нищо в тази каравана.
— Защо те интересува къде са?
— Защото са мои.
— Грешиш.
Той се изкашля и каза:
— Има няколко надути глупаци, които ще имат доста да обясняват какво правят отпечатъците им в тази стая и когато сравним тия снимки с голите им задници.
— Точно така. Включително и ти.
Той ме загледа втренчено и аз него. Накрая каза:
— Не се плаша много лесно.
— Виж, шефе, мисля, че между Ан и Уес е имало нещо доста повече, отколкото Уес казва. Не са били най-щастливата двойка под слънцето, но са били заедно почти две години и според моята информация нещата между тях са били наистина доста сериозни. А сега въпросът, който имам за теб: знаеше ли синът ти, че си чукал момичето му?
Ярдли като че ли разсъждаваше върху отговора си, така че за да запълня мълчанието, казах:
— А госпожа Ярдли знаеше ли, че си чукал генералската дъщеря? Ей, ама наистина не бих искал да вечерям у вас днес, Бърт.
Той все още разсъждаваше, така че казах:
— Ти не си открил тази стая случайно, макар че това си казал на Уес. Може би Уес е знаел, че приятелката му се е срещала и с други от време на време, но когато я е чукал, той го е правил в нейната спалня, защото ако беше видял оная стая долу, той би я опердашил и зарязал като всеки добър джентълмен от юга. Ти, от друга страна, си знаел всичко за нея, но не си казал на сина си, защото Ан Камбъл ти е казала да не го правиш. Тя е харесвала Уес. Ти си бил просто някой, с когото се е чукала, защото си имал влияние над Уес и защото си можел да уреждаш разни неща за нея в града, ако й се наложи. Ти си бил нещо като резервна застраховка за нея и може би тя се е възползвала от услугите ти няколко пъти. Така че във всеки случай между теб и Уес има повече общо от кръвта и Ан Камбъл е правела живота ти вълнуващ и дяволски страшен. В някакъв момент тя ти е казала, че ако влезеш в къщата й и вземеш тези неща, това няма да има значение, защото е имала копия от снимките и видеофилмите на друго място. Няма да бъде много трудно да се разпознае дебелият ти задник на тия снимки. Така че ти започваш да си мислиш за жена си, за сина си, за другите си синове, за положението ти в обществото, за пастора и църквата в неделя, за тридесетте си години в полицията и един ден решаваш да се отървеш от тази бомба със закъснител. — Погледнах го и го попитах: — Така ли е?
Червендалестото лице на Ярдли не беше пребледняло, а беше станало още по-червено. Накрая той каза:
— Не бях толкова тъп, че да се оставя да ми направи снимка.
— Сигурен ли си в това? Сигурен ли си, че гласът ти не е записан?
— Това не е достатъчно доказателство.
— Да, но е достатъчно, за да размаже името ти по новия килим на кмета.
Седяхме известно време като двама играчи на шах, които се опитват да предвидят три хода напред.
