свърши.
Излязохме от стаята и по коридора се върнахме в канцеларията. По пътя му казах:
— Изпрати личния ми багаж в хотела за офицери, Бърт.
— Сигурна работа, синко.
Синтия и Уес Ярдли седяха на бюрата и спряха да говорят, когато влязохме. Бърт каза:
— Да не попречихме нещо? — Той се засмя.
Синтия му хвърли един поглед, който като че ли казваше:
— Какво е това?
— Ъ… просто някакви военни глупости, които трябва да прочета. — Той погледна към Синтия и докосна шапката си. — За мен беше удоволствие, госпожо. — После ми каза: — Дръж ме в течение.
Той и синът му си тръгнаха. Синтия попита:
— Намери ли те Бейкър?
— Да.
— Как беше?
— На Бърт му стана малко неудобно. — Разказах й повечето, което се случи и й казах:
— Инкриминиращите снимки и други доказателства за стаята за забавления на Ан Камбъл ще бъдат унищожени, но колкото по-малко знаеш, толкова по-добре.
— Не се дръж покровителствено, Пол.
— Бих направил същото за всеки офицер. Някой ден ще те разпитват под клетва и не е нужно да лъжеш.
— Ще обсъждаме това друг път. А междувременно, Уес Ярдли се оказа не такъв мъжага какъвто изглежда.
— Винаги е така.
— Да. Много е разстроен от смъртта на Ан Камбъл и обръща Мидлънд с главата надолу, за да открие кой го е направил.
— Добре. Остана ли с впечатление, че е смятал Ан Камбъл за лична собственост?
— Нещо такова. Попитах го дали й е разрешавал да се среща с други мъже, и той отвърна, че й е позволявал само за вечеря, за питие и други такива при официални поводи в гарнизона. Никога не е искал да я придружава в подобни случаи, така че е бил достатъчно добър да й разреши
— Е, такива мъже харесвам аз.
— Да. Но хората не могат да бъдат наблюдавани през цялото време, а там където има желание, има и възможност.
— Правилно. Очевидно е значи, че той не е имал представа за това, че тя е подпомагала кариерата си но нетрадиционен начин.
— Така предполагам.
— И ако открие, че баща му също е бъркал в меда, ще се ядоса.
— Много меко казано.
— Добре. Никога не съм държал толкова хора в ръцете си.
— Не оставяй това да замае главата ти.
— Не и моята. Аз просто си върша работата.
— Искаш ли сандвич?
— Ти ли ще го купиш.
— Разбира се. — Тя се изправи. — Имам нужда от малко чист въздух. Ще изтичам до офицерския клуб.
— Сандвич със сирене, пържени картофи и кола.
— Пооправи малко тук, докато ме няма.
Тя тръгна. Аз се обадих на Бейкър по вътрешния телефон и тя дойде. Дадох й написания си на ръка доклад, отнасящ се до Далбърт Елкинс и я помолих да го напечата.
Тя ми каза:
— Бихте ли ме препоръчали за школа на ЦСО?
— Не е толкова забавно колкото изглежда, Бейкър.
— Наистина искам да бъда следовател.
— Защо?
— Вълнуващо е.
— Защо не поговорите с госпожа Сънхил за това?
— Говорих, когато тя беше тук вчера. Тя каза, че е забавно и вълнуващо, много пътуване и човек се среща с интересни хора.
— Да, и после ги арестува.
— Тя каза, че ви е срещнала в Брюксел. Звучи романтично.
Не отвърнах нищо.
— Тя каза, че е получила нареждане за постоянно назначение в Панама, когато приключи тук.
— Ще ми донесете ли малко кафе?
— Да, сър.
— Това е всичко.
Тя излезе.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЕТА
Полковник Фаулър се обади в 16.45 часа и аз говорих с него, като казах на Синтия да вдигне другия телефон и да слуша.
Полковник Фаулър каза:
— Съпругата ми ще си бъде вкъщи в 17.30 часа, госпожа Камбъл ще може да ви приеме в 18.00 часа в Боумънт Хауз, а генералът ще ви види точно в 18.30 часа в главния щаб.
Аз отбелязах:
— Това прави разговорите ни невъзможни.
— Всъщност — отвърна той — това ги прави много кратки.
— Точно това исках да кажа.
— И трите страни, с които искате да говорите, се намират под голямо напрежение, господин Бренер.
— Аз също, но благодаря ви все пак.
— Господин Бренер, минавало ли е през ум, че може би разстройвате хората?
— Минавало ми е.
— Както ви казах, погребението е утре сутринта. Защо не инструктирате хората от ФБР, не дойдете на погребението, ако желаете и после да си тръгнете. Следствието ще продължи добре без вас и убиецът ще бъде изправен пред съда навреме. Това не е упражнение с определен краен срок.
— Не беше, но тия идиоти в Пентагона го направиха.
— Господин Бренер, вие от самото начало решихте да нахлуете тук по същия начин както Грант е превзел Ричмънд, без да се съобразявате с протокола и чувствата на хората.
— Точно така Грант е превзел Ричмънд, генерале.
— И в Ричмънд все още мразят Грант.
— Да. Полковник, от самото начало знаех, че този случай ще бъде взет от мен, от ЦСО. Пентагонът и Белият дом направиха това, което е правилно от политическа гледна точка, да поживи Бог цивилния контрол над армията. Но на мен са ми останали около двадесет часа и аз ще ги използвам както аз зная.
— Както желаете.
— Може да ми вярвате, че ще приключа този случай по начин, който няма да донесе позор на армията.
