Синтия помълча малко, а после каза:
— Карл ме разочарова. Никога не съм мислила, че ще се уплаши от подобно разследване.
— Аз също.
Говорихме в продължение на няколко минути, като се мъчехме да измислим къде да отидем, за да научим нещо по въпроса за Уест Пойнт. Погледнах часовника си.
— Хайде да отидем в Бетъни Хил.
Изправихме се, за да тръгнем, но на вратата се почука и специалист Бейкър влезе с лист хартия в ръка. Тя седна на бюрото ми и погледна листа.
Казах й саркастично:
— Заповядайте, седнете, Бейкър.
Тя повдигна поглед към нас и каза с уверен глас:
— Всъщност аз съм подофицер Кифер от ЦСО. Тук съм от около два месеца по тайна задача, поставена ми от полковник Хелман. Разследвам случаи на злоупотреба в отдела за транспортно осигуряване — дребна работа, няма нищо общо с полковник Кент или нещо такова. Полковник Хелман ми нареди да получа назначение като ваш канцеларчик. — Тя ни погледна. — И аз го получих.
Синтия каза:
— Сериозно ли говорите? Шпионирали сте ни за полковник Хелман?
— Не съм ви шпионирала, просто помагах. Това винаги се прави.
Отвърнах:
— Вярно е, но все пак съм вбесен.
Специалист Бейкър, още подофицер Кифер каза:
— Не ви обвинявам, но този случай е взривоопасен и полковник Хелман беше загрижен.
— Полковник Хелман ни изигра номер — казах аз.
Тя не отвърна на това, но каза:
— През двата месеца, в които съм тук, чух за тези слухове за полковник Кент и капитан Камбъл, за които ви казах. Всичко това е истина, но аз не съм го записвала в докладите си, защото не обичам да правя това на хората. Не съм видяла нито един случай, в който той да е пренебрегнал задълженията си, а и всичко, с което разполагах, бяха клюки. Но сега предполагам всичко има значение.
Синтия отвърна:
— Има значение, но може би е доказателство само за глупостта му.
Госпожа Кифер сви рамене. Тя ми подаде лист хартия и каза:
— Обадиха ми се от Фолс Чърч преди няколко минути и ми наредиха да разкрия самоличността си пред вас и да стоя до факса. Ето какво пристигна.
Погледнах към факса, който беше адресиран за мен и Синтия чрез Кифер. Прочетох на глас:
Относно запитването за Уест Пойнт, както беше казано по телефона, всички досиета са запечатани или изчезнали, всички устни запитвания посрещнати с мълчание. Телефонирах, обаче, на пенсиониран човек от ЦСО, който беше изпратен там по време на въпросния период. Този човек говори с мен при условие за анонимност и ме информира за следното:
По време на лятото между първата и втората година на кадет Камбъл в Уест Пойнт, тя е била хоспитализирана в частна клиника за две седмици. Официалната версия е била, че е претърпяла злополука при тренировка във военния лагер в Камп Бакнър по време на нощни занятия. Моят източник казва, че генерал Камбъл е долетял от Германия в деня след „злополуката“. Ето я и историята, така както източникът ми я е събрал от слухове: През август, по време на обучение, кадетите са били включени в нощни патрули в гората и случайно или нарочно кадет Камбъл е била отделена от голямата група и се озовава с пет или шест мъже-кадети, или от Осемдесет и шести въздушен отряд, които също са участвали в обучението. Били са с маскировъчна боя по лицето, било е тъмно и така нататък. Тези мъже са хванали кадет Камбъл, съблекли я и я завързали за колчета за палатки, а после всички я изнасилили. Това, което се е случило по-късно, не е много ясно, но вероятно са я заплашили да не съобщава за изнасилването, после са я развързали и избягали. До сутринта, когато се появила в района на лагера, раздърпана и истерична, тя е била смятана за изчезнала. Първо е била закарана във военната болница Келер и лекувана за дребни порязвания и ожулвания, изтощение и така нататък. Медицинското изследване не посочва сексуално насилие. Генерал Камбъл пристигнал и тя е била преместена в частна клиника. Никой не е бил обвинен, никакви действия не са били предприети, случаят е бил потулен за доброто на академията и кадет Камбъл се явила на занятия през септември. Носят се слухове, че генералът е оказал натиск върху дъщеря си да не повдига въпроса — вероятно и на него е бил оказан натиск от по-високо. Така че, това е. Унищожете това съобщение, а също и сведението за факса. Късмет.
Предадох факса на Синтия и тя каза:
— Вече всичко започва да става ясно, нали?
Кимнах.
Кифер ме попита:
— Знаете ли кой я е убил?
Отвърнах:
— Не, но мисля, че вече знаем защо е била там на полигона.
Синтия сложи съобщението на Карл в машината за унищожаване на документи и каза на Кифер:
— Значи вие искахте да станете детектив?
Кифер изглеждаше малко притеснена, но отвърна:
— Специалист Бейкър искаше да бъде детектив.
Синтия каза:
— Специалист Бейкър може да си остане канцеларчик засега. Нямаме нужда от друг детектив.
— Да, госпожо — отвърна Кифер, връщайки се в измислената си роля и чин. — Но ще държа очите и ушите си отворени.
— Правете го.
Казах на Бейкър:
— Кажете на полковник Кент, че господин Бренер иска полковник Мур да бъде задържан в границите на поделението и да бъде на негово разположение до следващо нареждане.
— Да, сър.
Синтия и аз излязохме от канцеларията, минахме през задния вход към паркинга, без да бъдем причакани от репортерите. Казах:
— Сега е мой ред да карам.
Намерих ключовете си и се качихме в моя Шевролет. Докато карах към Бетъни Хил, казах:
— Карл няма грешка.
Тя се усмихна.
— Въпреки че ни изигра такъв номер. Вярваш ли на това?
— Свързано е с територията, Синтия. Мислех си, че ми изглежда позната. Нещо не беше съвсем наред в нея.
— О, стига с тия глупости, Пол. Ти се хвана също толкова колкото и аз. Господи! Трябва да напусна тази работа.
— Какво ще кажеш за Панама?
Погледнах я и погледите ни се срещнаха.
Синтия каза:
— Подадох молба за постоянно назначение извън границите на Съединените щати, защото исках да отида надалеч от бъдещия си бивш съпруг.
— Добре измислено. — Смених темата. — Значи тази история в Уест Пойнт е силно експлозивна.
— Да. Не мога да повярвам, че един баща би участвал в такова замазване на следи… всъщност ако си
