— В ареста се намира полковник Мур. Претърсете го основно и тази нощ му дайте само вода. Не му се разрешава нищо за четене.
Сержантът ме погледна с широко отворени очи.
— Затворили сте офицер в ареста? Полковник?
— Няма право на защитник до утре, докато не ви уведомя.
— Да, сър.
Сложих обувките на Мур на бюрото му.
— Сложете етикет на тия обувки и ги изпратете в трети хангар в Джордън Фийлд.
— Да, сър.
Излязохме и се отправихме към нашата канцелария. Синтия каза:
— Не знаех, че ще го затвориш.
— Аз също, докато не видях адвоката. Е, нали всички искаха да го арестувам.
— Да, но за убийство. И не можеш да вкараш офицер в общия арест.
— Глупаво правило. Ако отиде в Лийвънуърт, това ще му бъде за тренировка. — Добавих: — Освен това хората проговарят, след като са опитали затвора.
— Правилно. Да не говорим за претърсване и лишаване от храна. Според правилника той трябва да получи поне хляб и вода.
— За период от двадесет и четири часа. А междувременно аз самият не съм ял нищо свястно от четиридесет и осем часа.
— Ще бъдеш официално мъмрен за начина, по който се отнасяш с него.
— Това е най-дребният ми проблем в момента.
Влязохме в нашата канцелария и аз прелистих телефонните съобщения. Освен от пресата нямаше много други обаждания. Вече никой не искаше да говори с мен. Имаше обаче съобщение от разтревожения майор Бауз от ЦСО, от разтревожения полковник Уиймс от военната прокуратура и от притеснения полковник Хелман. Обадих се на Хелман в дома му във Фолс Чърч, където съпругата му ми даде да разбера, че прекъсвам вечерята му.
— Здравей, Карл.
— Здравей, Пол — каза той сърдечно.
— Благодаря за факса.
— Не го споменавай.
— Добре. Говорих с генерал и госпожа Камбъл, както и с госпожа Фаулър. Синтия и аз можем да възпроизведем почти всичко, което се е случило нея вечер, от времето, когато капитан Камбъл е вечеряла с пиле в офицерския клуб, докато се е явила, за да поеме дежурството, взела е джипа под предлог, че ще проверява часовоите, както и самото убийството и това, което е станало след убийството до настъпването на зората и моето включване в случая.
— Много добре. Кой я е убил?
— Е, все още не знаем.
— Ясно, а ще знаете ли до утре по обяд?
— Такъв е планът ни.
— Ще бъде добре, ако ЦСО успее да разреши случая.
— Да, сър. Очаквам повишение на заплатата и на чина.
— Е, няма да получиш нито едното, нито другото. Но ще извадя онова мъмрене от досието ти, за което така любезно ме помоли.
— Страхотно. Наистина добре. Може би ще получиш друго на негово място. Арестувах Мур, хвърлих го в ареста тук, претърсих го и го оставих само на вода.
— Не можеше ли просто да му забраниш да напуска гарнизона.
— Направих го, но той побягна и си взе адвокат.
— Това е негово право.
— Напълно. Всъщност го арестувах пред адвоката му и замалко да арестувам и адвоката за намеса.
— Разбирам. И какво е обвинението, щом не е убийство?
— Съучастие в прикриване на престъпление, действия непристойни за офицер, това че е тъпак и така нататък. Не искаш да обсъждаме това по телефона, нали?
— Не. Защо не ми изпратиш един доклад по факса?
— Никакви доклади. Може би подофицер Кифер ще ти изпрати доклад по факса.
— А, да. Надявам се, че ви е от помощ.
— Не знаехме, че си имаме трети партньор.
— Е, вече знаете. Всъщност ви се обадих, защото командирът на ЦСО там се обади във Фолс Чърч и е доста разтревожен.
Не отговорих.
— Майор Бауз. Нали си го спомняш?
— Никога не сме се срещали.
— Въпреки това, отправя най-различни заплахи.
— Карл, в този гарнизон има около тридесет офицери, почти всички женени, които са имали сексуални връзки с мъртвата. Те ще заплашват, молят, ласкаят и…
—
— Най-малко. Но няма кой да ги брои.
—
— Мисля, че е от водата. Аз не я пия.
Синтия се опита да заглуши смеха си, но много късно и Карл каза:
— Госпожа Сънхил? Там ли сте?
— Да, сър. Тъкмо вдигам телефона.
— Откъде знаете, че тридесет женени офицера са имали сексуални връзки с мъртвата?
Синтия отговори:
— Намерихме дневника й, сър. Всъщност той е в паметта на компютър. Грейс проникна в компютъра на мъртвата. — Тя добави: — Почти всички офицери са от генералния щаб.
Не последва отговор, така че аз продължих:
— Мисля, че това няма да излезе извън контрола ни, ако това е, което искат в Пентагона. Бих предложил прехвърляния в тридесет различни места, последвани от индивидуални оставки на различни интервали. Това няма да привлече вниманието. Но това не е мой проблем.
Отново никакъв отговор. Синтия каза:
— Генерал Камбъл възнамерява да подаде оставката си утре след погребението на дъщеря си.
Карл проговори:
— Тази вечер долитам при вас.
Отвърнах:
— Защо не почакаш до утре? Тук има електрическа буря, предупреждения за торнадо, вятър…
— Добре утре. Нещо друго?
— Не, сър.
— Ще говорим утре.
— Очаквам го с нетърпение. Приятна вечеря, сър.
Той затвори и ние направихме същото.
Синтия отбеляза:
— Мисля, че те харесва.
— Точно от това се боя. Е, какво ще кажеш да пийнем ли нещо?
— Не още.
Тя натисна бутона на вътрешния телефон и помоли Кифер да влезе.
Кифер си донесе собствен стол, сега след като всички бяхме равни и седна. Тя попита:
— Как върви?
— Добре — отвърна Синтия. — Благодаря, че си при нас.
— Ами сега тук има работа.
