Мадокс пропусна това покрай ушите си, така че смених темата, за да можем всички да се поотпуснем.
— Добър скоч.
— Благодаря. Напомнете ми да ви дам една бутилка, преди да си тръгнете. — Той се обърна към Кейт. — Малко жени пият малцовото чисто.
— На Федерал Плаза двайсет и шест аз съм просто едно от момчетата.
Той се усмихна.
— Май на Федерал Плаза двайсет и шест имат крещяща нужда от очила.
Милият Бейн. Любимец и на мъже, и на жени. Истински социопатичен чаровник.
Както и да е, Мадокс реши, че сме приключили с работата, и продължи да очарова Кейт.
— Харесва ли ви Върхът? — попита той.
— Много е приятно.
— Надявам се, че ще останете за вечеря. Обещах на господин Кори, че мога да се представя по-добре от Анри.
— Планирахме да останем — отвърна Кейт.
— Чудесно. Всъщност, тъй като тук няма никой и няма кой да разбере, спокойно можете да останете за цялата нощ.
Не знаех дали поканата включва и мен, но отговорих:
— Може и да се възползваме.
— Още повече, че до Върха е далече. Особено ако сте пили, което не правите достатъчно. — Той ми се усмихна и разшири темата: — А и освен това карате автомобил, с който не сте свикнали.
Не отговорих.
— Да видим — продължи той. — Вчера бяхте с таурус; тази сутрин беше хюндай, а сега пристигате с микробуса на Руди. Намерихте ли си нещо, което да ви хареса?
Мразя остроумните копелета, освен ако не съм аз.
— Тъкмо се канех да ви помоля да ни заемете някой джип.
— Защо сменяте толкова често колите? — поинтересува се той, без да ми отговори.
Реших да го смутя с истината.
— Бягаме от закона.
Той се ухили.
— Имахме проблеми с двете коли под наем — каза Кейт.
— Аа. Е, сигурен съм, че биха ви дали друга, но много мило от страна на Руди, че ви е услужил със своята. — Мадокс се върна на въпроса с разследването. — Поразпитах тук-там и се оказа, че в офиса на шерифа дори не са чували, че става въпрос за предполагаемото убийство. Все още го смятат за инцидент по време на лов.
— Разследването е федерално и щатско, а не местно — отбелязах. — Какво искате да кажете?
— Нищо. Просто констатация.
— Мисля, че е най-добре да оставите аспектите на юрисдикцията по този случай на закона.
Той не отговори, нито пък изглеждаше раздразнен от забележката. Очевидно искаше да ни покаже, че знае повече, отколкото би трябвало — в това число вероятно и факта, че детектив Кори и федерален агент Мейфийлд не поддържат контакт с колегите си и искат това положение да се запази, поради което сменят превозните си средства като носни кърпички.
Не знаех дали Мадокс със сигурност знае това, но определено беше наясно, че не можем да използваме мобилните си телефони в радиус петнайсет-двайсет километра от хижата.
Около минута стояхме неутрално — горящи дърва, блестящи на пламъците питиета и кристал, след което Мадокс се обърна към Кейт.
— Изказах съболезнованията си на господин Кори и бих искал да ги изразя и на вас. Господин Мюлер и ваш приятел ли беше?
— Беше много близък колега — отвърна Кейт.
— О, наистина съжалявам. И съм много разстроен, че според господин Кори в смъртта на господин Мюлер вероятно е замесен човек от охраната ми.
— Аз смятам същото. А като стана въпрос за разстройване, можете да си представите колко разстроени ще бъдат децата на детектив Мюлер, когато научат, че баща им не само е мъртъв, а и че вероятно е бил убит — каза тя и впери поглед в домакина ни.
Мадокс отвърна на погледай, но не отговори. Кейт продължи:
— Същото се отнася за останалите от семейството му, както и за приятелите и колегите му. Когато има убийство, мъката много бързо се превръща в гняв. Аз лично направо съм бясна.
Мадокс бавно кимна.
— Напълно ви разбирам. И искрено се надявам никой от хората ми да не е замесен. Но ако все пак има такъв, искам да си получи заслуженото.
— Ще го получи — каза Кейт.
Отворих нова възможност.
— Би могло да е дори някой от домашния ви персонал… или от гостите ви.
— Смятахте, че е някой от охраната — напомни ми той. — А сега започва да изглежда, че сте дошли да душите за сведения.
— На лов за сведения.
— Както и да е. Можете ли да сте по-конкретен? Защо смятате, че някой от персонала — или гостите — е замесен в предполагаемото предумишлено убийство?
Мисля, че всички знаехме какво всъщност има предвид. И някак ми се струваше, че в действителност той не дава и пет пари за това.
Все пак реших, че малко вътрешна информация по случая ще го изкара от равновесие.
— Добре. Първо, разполагам с твърдо доказателство, че детектив Мюлер е бил на ваша територия.
Той не реагира по никакъв начин.
— Второ — продължих, — веществените улики ни дават основание да смятаме, че детектив Мюлер дори се е намирал е
Отново никаква реакция.
Добре, задник такъв.
— Трето, трябва да приемем, че детектив Мюлер е бил задържан от охраната ви. Разполагаме също с данни, че караваната отначало се е намирала близо до имота ви, след което е била преместена. — Обясних му подробно всичко около този въпрос.
Отново нямаше никаква реакция с изключение на едно кимане, сякаш бе намерил чутото за интересно.
Очертах донякъде случая и описах как убийството е било извършено най-малкото от двама души — единият е карал караваната на жертвата, а другият е бил във втора кола, за която казах, че би могла да е джип или някакво друго високопроходимо превозно средство, доколкото може да се съди по двете различни следи от гуми — всъщност така и не бяхме успели да ги открием, но той не можеше да е сигурен в това.
Излъгах, че предварителните резултати от токсикологията показват наличието на силни седативи в кръвта на жертвата, и описах как според мен е станало самото убийство — че жертвата е била упоена и държана на колене с каишката на бинокъла и тъй нататък.
Мадокс отново кимна, сякаш това все още му се струваше интересно, но и някак абстрактно.
Ако очаквах някаква реакция като шок, изумление, неудобство или слисване, щях да остана жестоко разочарован.
Отпих от скоча и вперих поглед в Мадокс.
Възцари се тишина, нарушавана единствено от пукането на огъня. После Мадокс каза:
— Впечатлен съм, че сте успели да съберете толкова доказателства за толкова кратко време.
— Първите четиридесет и осем часа са най-важните — осведомих го.
— Да. Чувал съм. По какъв начин веществените улики сочат към хижата?
— Ако наистина искате да знаете, при посещението си тук събрах власинки от килима, а също така и човешки и кучешки косми. Съвпаднаха с намерените върху тялото и дрехите на детектив Мюлер.
