— Нима? — Той ме погледна. — Не си спомням да съм ви давал разрешение да правите това.
— Но щяхте да ми дадете.
Той пропусна това покрай ушите си.
— Доста бързо работят в лабораториите.
— Става въпрос за разследване на
— Ясно… И тъй, от тези власинки…
Проведох му един кратък курс по лабораторен анализ.
— Власинките върху жертвата съвпадат с онези, които открих тук. Кучешките косми вероятно ще отговарят на космите на вашето куче, как му беше името…
— Кайзер Вилхелм.
— Всъщност няма значение. Но човешките косми върху тялото на детектив Мюлер, както и останалият ДНК материал, който бъде открит по дрехите, ще ни доведат до убиеца или убийците.
Спогледахме се. Той все още не мигаше, затова продължих:
— С ваша помощ ще можем да направим списък на всички присъствали през уикенда, да съберем от тях косми и ДНК материал, както и малко власинки от дрехите, като например от маскировъчните униформи на охраната ви. Разбирате ли?
Той кимна.
— Та като стана въпрос за армията ви, къде и как успяхте да наберете тези момчета?
— Всички са бивши военни.
— Ясно. Е, трябва да приемем, че всички са добре обучени да използват оръжия и друг вид сила.
— Още по-важното е, че всички са много дисциплинирани — каза той. — И както би ви казал всеки военен, предпочитам да имам десет дисциплинирани и добре обучени бойци, отколкото десет хиляди необучени и разхайтени войници.
— Не забравяйте също така лоялни и мотивирани от благородна кауза.
— Това се подразбира.
— Всъщност тази вечер колко души охрана имате? — обади се Кейт.
Мадокс като че ли разчете подтекста и леко се усмихна, както би се усмихнал граф Дракула, ако някой от гостите му на вечеря се поинтересува в колко часа изгрява слънцето.
— Мисля, че тази нощ дежурството се носи от десетима души.
На вратата се почука, после тя се отвори и се появи Карл с количка, върху която имаше голям покрит поднос.
Карл докара количката до масичката за кафе, сложи подноса върху нея и вдигна капака.
Върху среброто се излежаваха десетки горещи паленца. Коричката беше леко кафява, точно както ми харесват. В центъра на подноса имаше две кристални купи — едната с гъста и тъмна делхийска, а другата — с жълта като патешки дрисък горчица.
— Трябва да си призная нещо — каза домакинът ни. — Обадих се на Анри и го попитах дали някой от вас е изявил някакви предпочитания към храната и — voila!
Не беше точно признанието, което се надявах да чуя, и той го знаеше, но и това не беше зле.
— Желаете ли нещо друго? — попита Карл.
— Не, но… — Мадокс си погледна часовника, — виж как върви приготвянето на вечерята.
— Да, сър.
Карл излезе и Мадокс каза:
— Днес ще минете без бекаси. Ще трябва да се задоволите с най-обикновена пържола и картофи. Засега хапнете паленца.
Погледнах Кейт. Тя очевидно не мислеше, че съм в състояние да устоя, та дори хотдогчетата да бяха дрогирани. И беше права.
Във всичките бяха забучени клечки за зъби — червени, сини и жълти, — така че трябваше просто да позная кой цвят бележи безопасните. Избрах синьото — любимия ми цвят, — взех едно и го потопих в делхийската горчица.
— Джон, ще си развалиш апетита за вечерята — каза Кейт.
— Ще изям само няколко. — Налапах паленцето. Беше страхотно — гореща хрупкава коричка, пикантна горчица.
— Моля, заповядайте — обърна се Мадокс към Кейт.
— Не, благодаря. — Тя ме изгледа загрижено и добави: — Не се притеснявайте от мен.
Мадокс също си взе кренвиршче със синя клечка, но го потопи в жълтата горчица. Може пък да бях избрал неправилната купа.
Всъщност се чувствах идеално и си взех още едно, този път с жълта горчица. Просто за всеки случай.
Мадокс задъвка, преглътна и каза:
— Не е зле. — Избра една червена клечка и предложи на Кейт. — Опитайте?
— Не, благодаря.
Той изяде кренвирша, този път с делхийска горчица. Така че и аз си взех още една.
Паленцата ме подсетиха за Кайзер Вилхелм. Липсата му до господаря му бе от озадачаващите.
Защото кучетата предупреждават господарите си — и покрай тях всички останали, — когато някой приближава — а аз имах силното усещане, че Мадокс не иска двамата с Кейт да знаем дали зад вратата не стои някой.
Освен това, ако Кайзер Вилхелм беше тук, щях да му дам двайсетина паленца, за да видя дали ще се гътне, или Мадокс ще ме спре.
Помислих си, че е време да повишим нивото на дискомфорт.
— И аз трябва да направя едно признание. Чували сте за Борджиите. Нали?
Той кимна.
— Е, значи след като ни поканихте тук, получихме доклада от токсикологията и в него се споменава високо съдържание на упойващи вещества в кръвта на Хари Мюлер. И Кейт… ами, загрижена е… нали знаете.
Мадокс ме погледна, после погледна Кейт и отново се обърна към мен.
— Не, не зная — каза и добави отсечено: — И не искам да знам.
Продължих:
— Предполагам, че попадаме в категорията на лоши гости за вечеря, но Кейт… а всъщност и аз… сме малко притеснени, че може да имате… човек от персонала с достъп до такива силни седативи и че това може да е човекът, който ги е използвал върху жертвата.
Мадокс не коментира думите ми, но си запали цигара, без да ни попита дали нямаме нещо против.
Погледнах Кейт и ми се стори, че се чувства по-неудобно и от Бейн, който всъщност изглеждаше доста обиден.
За да го накарам да се почувства по-добре, взех още едно паленце (синя клечка, жълта горчица) и го задъвках.
— От друга страна, детектив Мюлер като че ли е бил изключен със стреличка, последвана от две инжекции, с които е бил държан упоен. — Гледах Мадокс в очите, но реакция нямаше. — Затова може би тази вечер е добре да изключим дрогата в уискито или капките в горчицата.
Той отпи от скоча си, дръпна от цигарата и попита:
— Да не би да намеквате, че някой тук се опитва да ви… упои?
— Е, просто екстраполирам въз основа на наличните данни — казах и реших да се пошегувам, за да разведря обстановката. — Много хора казват, че ми е нужно успокоително, и може би наистина няма да ми се отрази зле — стига да не е последвано от куршум в гърба.
Мадокс си седеше в хубавото си кресло от зелена кожа и пускаше кръгчета и колеленца; после се обърна към Кейт.
— Мисля, че ако вярвате на всичко това, вечерята не се очертава от най-веселите.
„Добър ход, Бейн“. Този тип наистина ми харесваше. Жалко, че се налагаше да умре или, ако извадеше
