— Точно това смятам да направя.
— Само не вдигай скандали. Опитай се да бъдеш дипломатичен.
— Много ще съм дипломатичен — казах. — Мога ли да му извия врата?
Известно време пътувахме мълчаливо. Помислих си, че трябва да говоря с Хари, преди да се скарам с Уолш. Набрах номера на мобилния му телефон.
— На кого звъниш? — попита Кейт.
— На психотерапевта.
Гласът на Хари отговори след шестото позвъняване.
— Говори детектив Хари Мюлер. След сигнала оставете име и телефонен номер.
Биип.
— Хари, обажда се Кори — казах. — Кейт иска да прави ловджийска яхния. Имам картофи, зеленчуци и червено. Един от двама ни трябва да убие елен за останалата част от рецептата. Обади ми се при първа възможност.
Затворих и се обърнах към Кейт.
— Това наблюдение би могло да се окаже стъпало в кариерата, освен ако не ме изяде някоя мечка.
— Може би именно затова Том искаше ти да идеш.
— За да ми помогне в кариерата, или за да ме даде на мечката?
— Трябва ли да питаш изобщо?
Усмихна се. Хванахме се за ръце и тя включи радиото на някаква лека програма. През останалия път бъбрихме за дреболии.
Приближихме тунела Мидтаун и пред нас се появи осветеният Фон на Манхатън. Никой от нас не коментира липсата на Близнаците, но и двамата знаехме за какво мисли другият.
Спомням си, че една от първите ми свързани мисли след атаката е че човек, който ти вади нож, няма пистолет. Помня, че се бях обърнал към ченгето до мен с думите: „Слава Богу. Това означава, Че нямат атомна бомба“.
„Засега“ — отвърна ми ченгето.
Осма част
Понеделник
Ню Йорк
В Америка има фракции, но не и конспирации.
16
Бе Денят на Колумб — празник в чест на един умрял бял човек, който се натъкнал на континент, докато пътувал към едно друго място. Имал съм подобни преживявания на връщане от бара на Дреснър.
Бяхме облечени неофициално. Аз носех удобни мокасини, черни джинси, спортна риза и кожено яке. Кейт също бе с джинси, боти, поло и велурено яке.
— Чантата не ти отива на кобура — отбелязах.
— Значи ще се наложи да си купувам чанта.
Трябва по-често да си държа голямата уста затворена. Излязохме от апартамента в източната част на Седемдесет и втора улица. Портиерът Алфред ни спря такси.
Празничният трафик в Манхатън не бе натоварен и скоро наближихме Федерал Плаза 26.
Таксиметровият шофьор — според картичката Зиад Ал-Шехи — говореше на арабски по мобилния си телефон.
Вдигнах пръст пред устните си и прошепнах:
— Говори с лидера на своята клетка на Ал Кайда… Казва нещо за Разпродажбите в Деня на Колумб в Бергдорф.
Кейт въздъхна.
Господин Ал-Шехи свърши с разговора и го попитах:
— Знаете ли кой е Христофор Колумб?
Той само ме погледна в огледалото.
— Да сте чували за „Ниня“, „Пинта“ и „Санта Мария“? — продължих.
— Сър?
— Кралица Изабела, за Бога? Участвате ли в парада в Деня на Колумб?
— Сър?
— Джон. Престани!
— Просто му помагам за теста за гражданство.
— Престани.
Облегнах се и си затананиках „Есен в Ню Йорк“.
Беше федерален празник и Федералната контратерористична спецчаст не работене на пълни обороти, но Кейт все пак беше решила да ми прави компания и да навакса с бумащините. Щяхме да обядваме заедно, след което тя щеше да иде на празничните разпродажби.
Дори когато работим по един и същи график, не винаги пътуваме към работа заедно. Понякога единият се забавя прекалено много с грима, докато на другия не му писне и не тръгне сам.
Кейт носеше днешния „Таймс“. Помолих я за спортните страници, но вместо тях тя ми даде началните.
— гласеше заглавието на първа страница. В материала се обясняваше, че Съединените щати следва да действат още през „предкризисния период“, за да не позволят нова атака срещу страната. Хрумна ми, че ако чете „Таймс“, Саддам сигурно ще се обади на букмейкъра си и ще заложи за нахлуване в края на януари.
Другият голям материал бе за кола бомба в често посещаван от западняци нощен клуб на индонезийския курортен остров Бали. Изглежда, във войната с глобалния тероризъм се откриваше нов фронт. Смъртните случаи бяха 184, а ранените — над 300. Това бяха най-многобройните жертви след 11 септември 2001 година.
Изказваше се предположение, че атаката най-вероятно е дело я ислямски „екстремисти“. Добро попадение. И добро използване на думите. Защо да го наричаме терористи или убийци? Звучи прекалено осъдително. Адолф Хитлер е бил екстремист.
Няма да спечелим войната срещу тероризма, докато не спечелим войната на думите.
Обърнах на кръстословицата.
— Какво е определението за обикновен арабин? — попитах Кейт.
— Не зная.
— Пич, останал без боеприпаси.
Тя поклати глава, но Зиад се разсмя.
Хуморът наистина хвърля мостове между различните култури.
— Очертава се дълъг ден — отбеляза Кейт.
И се оказа права.
