Тя не отговори.
— Кейт, тук сме проформа в отговор на изчезването на един от датите хора от спецчастта. Пратени сме да разберем добрите или рошите новини, ако и когато бъде открит Хари. Става въпрос просто за протокол. Въпросът е каква роля искаш да играеш? Активна или масивна?
— Знаеш как да поставиш нещата… трябва да помисля.
— Ами мисли де.
Пристигна храната. Двойният чийзбургер с бекон изглеждаше така, сякаш можеше да ти докара инфаркт само като го докоснеш. В пакетчето с пържени картофки бе втъкнато малко американско знаменце.
— Искаш ли от салатата? — попита Кейт.
— Веднъж намерих плужек в една салата.
— Много мило.
Преди да успея да получа минималното си количество тлъстина за деня, младежът от „Ентърпрайз“ дойде в кафенето и подаде на Кейт ксерокопията на договорите за наем.
— Привършвам в четири, ако искате да ви покажа района. Може й да вечеряме заедно. Оставил съм номера на мобилния си телефон на визитката.
— Благодаря, Лари. Ще ти се обадя по-късно.
Той излезе.
— Как успя? — попитах.
— Кое?
Не отговорих и поисках сметката, за да можем да тръгнем веднага щом се появи Макс.
Отхапах от чийзбургера си и тя влезе в кафенето и дойде право при нас.
— Това са всички договори от четвъртък до утре, включително приключените — каза на Кейт. — Двадесет и шест бройки. Уикенд беше дълъг.
— Благодаря — отвърна Кейт. — И моля да не казвате на никого за това.
— Разбира се. — Тя ме погледна. — Голям късметлия сте с такава ясена.
Устата ми бе пълна, затова само изръмжах. Макс излезе и успях да преглътна.
— Как успя?
— Кое?
Лапнах шепа картофки и станах.
— Добре, да тръгваме.
Кейт прибра листата в куфарчето, аз оставих двайсетачка на масата и излязохме.
— Ако няма да идваш с мен, иди в „Херц“ и си вземи друга кола. Централата на щатската полиция е на някакво място на име Рей Брук, не много далеч оттук. Потърси майор Шефър. Ще ти се обадя по-късно.
Кейт стоеше и се колебаеше между заповедите на Уолш и наскоро изразеното мнение за него и за променящия се свят.
— Ще дойда с теб до Къстър Хил Клуб — реши накрая. — После ще идем в полицията.
Излязохме от терминала, отидохме на фирмения паркинг и открихме синия таурус. Подкарах колата до онази страна на терминала, където се намираше офисът на ФАА, и паркирах.
— Искам да проверя дали ГОКО имат фирмен самолет и дали използват летището. — Подадох на Кейт пътната карта. — Обади се на местната полиция и ги попитай как може да се стигне до Къстър Хил Клуб.
Влязох в сградата. Вътре имаше само един тип, седеше зад компютъра.
— Мога ли оттук да си купя билет до Париж?
Той вдигна поглед.
— Можете да идете където си поискате, ако притежавате, взели е под наем или сте запазили достатъчно голям самолет. Не ви е нужен дори билет.
— Значи съм попаднал на точното място. — Показах му документите си. — Джон Кори, Федерална контратерористична спецчаст. Трябва да ви задам няколко въпроса.
Той стана, дойде до гишето и провери картата ми.
— Какво има?
— С кого разговарям?
— Чад Рикман от ФАА.
— Добре, Чад, искам да зная дали летището се използва от частен самолет, регистриран на името на Глобъл Ойл Корпорейшън. ГОКО.
— Да, две нови машини модел „Чесна Сайтейшън“. Проблем ли има?
— Някой от самолетите тук ли е в момента?
— Не… всъщност и двата дойдоха вчера сутринта с около час интервал, заредиха и няколко часа по- късно отлетяха.
— Колко пътници пристигнаха с тях?
— Нямаше пътници. Обикновено изпращаме кола до самолета и съм сигурен, че бе само екипажът.
— А когато отлетяха, някой качи ли се?
— Не. Дойдоха, заредиха и по-късно отлетяха.
— Добре… накъде тръгнаха?
— Не ми казват такива неща… Длъжни са да дават информация единствено на Федералната въздушна агенция.
— Ясно… а как се свързват с нея? По радиото ли?
— Не, по телефона. Оттук. Всъщност подочух, че и двамата пилоти съобщават, че ще летят до Канзас Сити, с интервал половин час.
Обмислих думите му и попитах:
— Защо им е да пътуват до Канзас Сити без никой на борда?
— Може да са превозвали само товар — отвърна Чад. — Посрещнаха ги два джипа и натовариха нещо.
— Какво нещо?
— Не видях.
— Това са пътнически самолети, нали? А не товарни?
— Да. Но това не им пречи да събират малко багаж в салона.
— Още не мога да разбера защо два самолета ще долетят празни ще заминат със съвсем малко товар, при това в една и съща посока.
— Вижте, собственикът на самолетите — Бейн Мадокс — е собственик и на шибани
— Така е — признах. — Канзас Сити ли е крайната им дестинация?
— Не зная. Чух ги да обявяват по телефона този летателен план. Това е горе-долу на границата на обхвата им, така че може би оттам ще продължат нанякъде. А може и да се върнат.
— Разбирам… значи мога да се обадя на ФАА и да получа летателните им планове?
— Да, стига да сте оторизиран и да имате регистрационните им имена.
— Оторизиран съм, Чад. — Извадих листа, който бе донесъл Ранди от същия офис, и го сложих на бюрото. — Кои са самолетите на ГОКО?
Той провери списъка и отбеляза два номера — № 2730G и № 2731G.
— Последователни номера — осведоми ме. — Много от фирмите със собствени самолети го правят.
— Зная.
— Така ли? И с какво са се издънили?
— Типичните данъчни истории. Богаташите не си плащат данъците като мене и тебе.
— Без майтап?
— Благодаря, Чад. Помисли още малко. Поразпитай наоколо дали някой няма да се сети нещо. Имаш ли мобилен телефон?
— Разбира се. — Той записа номера си върху визитката си. — Какво всъщност търсите?
— Нали ти казах — укриване на данъци. Чували с пари. Не споменавай на никого, че има федерално разследване.
— Гроб съм.
