Излязох от кабинета и се качих в колата.
— Има два самолета на ГОКО, които използват летището — съобщих на Кейт и й разказах подробностите, докато карах към изхода, казах й, че трябва да се обадим на ФАА във Вашингтон и да научим летателните планове на машините.
— Защо ни е да знаем това? — попита Кейт.
— Още не зная. Този тип Мадокс ме интересува, и никога не можеш да кажеш кое е важно, докато не го свържеш с нещо друго. В работата на детектива няма такова нещо като ПМИ — прекалено много информация.
— Трябва ли да си водя бележки?
— Не, ще ти дам записите на лекциите ми пред тъпите студенти.
— Благодаря.
— Разбра ли посоката?
— Донякъде. Дежурният каза да тръгнем на запад по шосе 3, после а север по 56, а оттам да питаме.
— Истинските мъже не питат за посоки. Накъде е шосе 3?
— Щом питаш, наляво.
След няколко минути излязохме на шосе 3, означено като панорамен път, и поехме на запад в пустошта.
— Оглеждай се за мечки — предупредих Кейт. — Как мислиш, дали един деветмилиметров глок може да спре мечка?
— Не вярвам. Да се надяваме, че ще можеш да провериш лично.
— Това не беше много мило.
Тя се облегна и затвори очи.
— С всяка минута без вести от Хари все повече си мисля, че не е жив.
Не отговорих.
Известно време тя мълча, после каза:
— А можеше да си ти.
Можех, но ако се бях оказал в гората около Къстър Хил Клуб, нещата може би щяха да се развият другояче. А може би не.
21
Продължихме на запад по шосе 3, което нямаше други основания да съществува освен за да ти даде възможност да зяпаш дървета, докато се местиш от никъде до никъде.
Кейт беше взела от летището няколко диплянки и ги разучаваше. Прави го където и да отидем, за да засили преживяното, а след това ми каканиже всичко прочетено като някакъв туристически гид.
Информира ме, че езерото Саранак, едноименното градче, летището и този път попадат в пределите на щатския парк Адирондак.
Научих също, че районът бил познат също и като Северната страна — име, което незнайно защо й се виждаше романтично.
— Тук и през април можеш да замръзнеш до смърт — отбелязах.
— Големи части от парка ще бъдат оставени завинаги като дива гора — продължи тя.
— Доста депресиращо звучи.
— Обявеният за парк район е с площ колкото щата Ню Хампшир.
— Какво е Ню Хампшир?
— Голяма част от него е необитаема.
— Това си е очевадно.
И тъй нататък. Всъщност едва сега разбрах как някои хора могат да се изгубят тук за дни, седмици или до края на живота си. Дадох си обаче и сметка, че човек може и да оцелее, ако има съответния опит.
Шосе 3 представляваше хубав двулентов път и понякога пресичаше някое малко градче, но през повечето време се виеше сред пустошта, която само засилваше агорафобията и зоофобията ми. Вече разбирах защо онзи тип Бейн Мадокс е държал да има хижа на такова място, щом замисля лоши неща.
— Ах, колко е красиво! — каза Кейт.
— Да.
Отвратително беше.
Имаше жълти знаци с черни силуети на подскачащи елени. Предполагам, че бяха поставени да предупреждават елените да отскачат 07 пътя, ако не искат да бъдат прегазени.
Зад един завой видях голям знак с нарисувана мечка и надпис ВНИМАНИЕ.
— Видя ли? Видя ли знака с мечката?
— Да. Това означава, че в района има мечки.
— По дяволите! Заключени ли са вратите?
— Джон, стига си се държал като идиот. Мечките няма да ти досаждат, ако ти не им досаждаш.
— Прочутите последни думи. Откъде знаеш какво е досадно на една мечка?
— Спри с тия шибани мечки.
Продължихме. Движението не беше особено натоварено — разминахме се само с няколко коли, пътуващи обратно към Саранак Лейк.
— Защо отиваме в Къстър Хил Клуб — попита Кейт.
— Стандартна полицейска процедура. Отиваш на мястото, откъдето са последните вести от изчезналия.
— Но това е малко по-сложно от стандартните случаи с изчезнали хора.
— Не е така. Проблемът на ФБР и ЦРУ е в това, че правят нещата по-сложни от необходимото.
— Това факт ли е?
— Да, факт е.
— Трябва да ти напомня, че не бива да даваме на Мадокс или на когото и да било повод да заподозре, че на територията му е имало федерален агент.
— Мисля че вече обсъдихме този въпрос. Ако се намираш на територията на Къстър Хил Клуб със счупен крак, ако телефонът ти няма покритие и някоя мечка ти гризе петите, ще предпочетеш ли да изпълнявам заповедите и да чакам разрешително, за да тръгна да те търся?
Тя се замисли.
— Зная, едно ченге ще рискува живота и кариерата си, за да помогне на друго ченге. Зная, че си правил същото и за мен — макар да си бил раздвоен заради двойната ми роля на твоя съпруга и агент на ФБР.
— Интересна гледна точка.
— Мисля обаче, че целта ти е друга — да разбереш за какво всъщност става дума около Къстър Хил Клуб. Какъв е първият ти довод?
— Ами например, тестето списъци на пътници и наети автомобили в куфарчето ми. Както и това, че разпитваше за самолети на Глобъл Ойл Корпорейшън.
— Май нямам никакви шансове да те измамя.
— Джон, съгласна съм, че трябва да натиснем по-сериозно за търсенето на Хари, но освен това се въвличаш в нещо, което може да се окаже много по-голямо, отколкото си даваш сметка. — И добави: — Министерството на правосъдието се интересува от този човек, от клуба и от гостите му. Недей да прецакваш тяхното разследване.
— Като колега, съпруга или адвокат ми говориш?
— Като всички накуп. — Кейт отново замълча за момент. — Добре. Казах си мнението и го направих, защото понякога наистина се тревожа за теб. Неудържим си.
— Благодаря.
— Освен това си изключително буден и умен и имам пълно доверие в преценките и инстинктите ти.
— Сериозно?
— Сериозно. Затова, макар и технически да съм старша, в случая ще те последвам.
— Няма да те разочаровам.
