Това приличаше на място, където задължително ще ти сложат проследяващо или подслушвателно устройство в колата, така че нямах намерение да я оставям.
— Имам по-добра идея. Ти ще водиш, а аз ще карам след теб.
Той се поколеба.
— Добре, но не изоставайте и не се отклонявайте от пътя.
— Няма да се отклонявам, стига ти да не го правиш.
Мъжът се върна в джипа и обърна. Тръгнах след него нагоре по склона през разчистен участък с големи скални късове.
— Не искаш да ни слагат нежелани екстри в колата, така ли? — каза Кейт.
— Щом видиш подобни мерки за сигурност, трябва да си толкова параноичен, колкото са и те.
— Винаги си знаел как да се справяш в лошите ситуации, в който ни забъркваш.
— Благодаря… Всъщност май си права.
Покрай пътя бяха наредени стълбове с лампи. Забелязах и сервизни стълбове, които излизаха от дърветата, минаваха през откритото пространство и отново изчезваха в гората. Бяха с по пет жици и докато минавахме под тях, забелязах, че три от тях са всъщност дебели кабели, по които вероятно идваше основното захранване.
На половината път към върха се виждаше огромна хижа — с размерите на малък хотел. Пред нея се издигаше висок пилон с американското знаме, а под него се развяваше някакъв жълт флаг.
На върха на хълма видях висока кула, приличаше на клетъчен предавател. Това обясняваше доброто покритие в района и показваше, че Хари би могъл да се свърже, ако е жив и добре. Запитах се дали кулата принадлежи на телефонната компания, или е собственост на Бейн Мадокс.
Стигнахме до хижата, пред която имаше чакълен паркинг с още четири черни джипа и един син „Форд Таурус“ като този, който карах. На задната му броня обаче се виждаше стикер с буквата Е, което означаваше, че е на „Ентърпрайз“. Значи може би някои от гостите бяха все още тук. Автопаркът се допълваше от тъмносин микробус — вероятно онзи, за който бе споменала Бети.
Спряхме под големия портик и мъжете отвориха вратите ни. Двамата с Кейт слязохме, като тя взе куфарчето си със списъците на пътниците и наетите автомобили. Запомних номера на „Ентърпрайз“, заключих нашата кола и се огледах.
Районът около хижата бе свободен от дървета в радиус почти километър във всички посоки, което улесняваше охраната. Хари сигурно доста се бе измъчил, за да се добере достатъчно близо до паркинга, дори и да беше използвал скалите за прикритие.
Освен това до момента бях наброил четирима охранители и нещо ми подсказваше, че има и още. Мястото се държеше под строг контрол и вече бях сигурен, че Хари се е вкарал в лоша ситуация.
— Моля, последвайте ме — каза шофьорът на джипа.
— Никой да не докосва колата — предупредих. — Ако открия, че някой е сложил нежелана екстра, ще го пратя на топло. Разбрахте ли ме?
Той не отговори, но явно разбра.
Изкачихме няколкото стъпала до покритата веранда, на която имаше редица кресла и люлеещи се столове, обърнати към разкриващата се гледка надолу. Като изключим горилите от охраната, мястото бе много приятно и уютно. Забелязах, че върху жълтия флаг е изписана цифрата 7.
— Моля, изчакайте тук — каза мъжът от охраната и изчезна в хижата.
Двамата с Кейт останахме на верандата.
— Може би мястото се продава. Върви с малка армия.
Тя не отговори на забележката ми.
— Трябва да си проверя пощата.
— Не.
— Джон, ами ако…
— Не. Това е един от онези редки моменти, когато не желая да получавам абсолютно никаква информация. Ще се срещнем с Бейн Мадокс.
Тя ме погледна и кимна. Вратата се отвори.
— Влезте — каза мъжът от охраната.
И влязохме в Къстър Хил Клуб.
22
Влязохме в голямо преддверие с балкон на втория етаж и масивен полилей от еленски рога. Помещението бе облицовано с жълт чам и украсено в селски стил с тъкани на ръка черги, ловни и риболовни снимки и оскъдна мебелировка от клони на дървета. Имах чувството, че господин Мадокс, ако изобщо съществуваше такъв, няма нищо общо тази хижа.
— Хубаво холче — отбелязах.
— Сигурна съм, че някъде навътре ще видим и глава на лос — отвърна Кейт.
Откъм коридора отляво се разнесоха стъпки и в преддверие влезе друг човек от охраната — този път мъж на средна възраст в сини дрехи. Явно един от дворцовите стражи. Представи ни се като Карл.
— Мога ли да взема палтата ви? — попита той. Отговорихме, че ще си останем с тях, след което той се обърна към Кейт.
— Ще позволите ли да занеса куфарчето ви в гардероба?
— Ще го нося със себе си.
— От съображения за сигурност се налага да видя какво носите в него.
— Няма да стане.
Това като че ли го изкара от равновесие.
— От какво естество е работата ви с господин Мадокс?
— Виж какво, Карл, ние сме федерални агенти, не можем да бъдем претърсвани, не може да ни бъде взимано оръжието и не отговаряме на въпроси, а ги задаваме — казах му. — Можеш или още сега да ни заведеш при Бейн Мадокс, или да се върнем с разрешително за обиск, с още десетима федерални агенти и щатската полиция. Какво избираш?
Карл изглеждаше несигурен в избора си.
— Изчакайте — каза и излезе.
— Десетачка, че ще ни вкара при магьосника — прошепна Кейт.
— Не става. И без това не му дадох възможност за избор.
Извадих мобилния телефон от джоба си, свалих пейджъра от колана и ги изключих.
— Тези неща понякога будят подозрение или прекъсват разговора в най-важния момент — обясних. — Това е една от ситуациите, когато ни е позволено да изключим бръмчилото.
— Не съм много сигурна, но… — Кейт с нежелание изключи телефона и пейджъра си.
Забелязах на отсрещната стена голяма картина с маслени бои — изобразяваше битката при Литъл Бигхорн. Генерал Джордж Армстронг Къстър и хората му бяха заобиколени от боядисани индианци а коне и изглеждаше, сякаш туземците побеждаваха.
— Да си виждала онази картина на последната битка на Къстър в музея за модерно изкуство? — попитах Кейт.
— Не, а ти?
— Аз да. Малко е абстрактна, напомня ми на Магрит или Дали.
Тя не отговори. Сигурен съм, че се чудеше откъде съм чувал за Магрит и Дали, както и кога за последен път съм влизал в музей.
— На картината е изобразена онази риба с голямото око и реещ се във въздуха ореол — продължих аз. — А под рибата са индианците и правят секс.
— Какво? Какво общо има това с последната битка на Къстър?
— Ами, картината е озаглавена „Света Скумрийо, виж ги тия шибани индианци“.
Отговор не последва.
— Загря ли? Риба, голямо око, ореол, света Скумрийо, виж…
— Това е
