— Стига вече — прекъснах ги. — Да се връщаме на въпроса. Дик, има ли нещо друго, което да ти се струва важно или от значение?
— От значение за какво?
Добър въпрос.
— Какви са тия ядрени истории? — попита Дик, преди да успея да отговоря.
— Не мисля, че е това е от значение за едно разследване на убийство.
— Защо един професор от МТИ ще се забърква в подобно убийство?
— Помислих си, че може да е от руската мафия, но не ми прилича на такъв. Добре, ще…
— Значи арабите са го отмъкнали, така ли?
— Не мисля. Дай ми домашния му и служебния му телефон.
Дик ги даде и каза:
— Добре, сега топката е във вашата половина. Късмет при намирането на Путьов. И дано пипнете кучия син, който е убил Хари Мюлер.
— Ще го пипнем.
— Благодаря, Дик — каза Кейт.
— И се пазете.
Прекъснахме връзката и Кейт ме погледна.
— Ядрен физик.
— Да.
— Какво прави в Къстър Хил Клуб?
— Може би оправя микровълновата печка.
— Джон, трябва веднага да се върнем в Ню Йорк и да накараме Уолш да събере съответните хора…
— Задръж малко. Реакцията ти е прекалена. Не разполагаме с никаква друга стряскаща информация, освен че някакъв ядрен физик е гостувал в Къстър Хил Клуб…
— Имаме ГНУ, ЯДРО, СНЧ и…
— Господи, надявам се вече да са намерили това.
— Ами ако не са?
— Значи са глупаци.
— Джон…
— Не можем да признаем, че имаме улики и сме ги скрили… добре де, че просто сме забравили да съобщим за тях.
—
Аз също станах.
— Да не си мислиш, че няма да те прикрия?
— Не искам да ме прикриваш. Трябва да съобщим всичко, с което разполагаме, в това число и Путьов. Още сега.
— Доколкото ни е известно, от ФБР знаят всичко, което знаем и ние, но не го споделят с нас. Тогава защо ние трябва да споделяме с тях?
— Защото това ни е работата.
— Правилно. И ние ще споделим. Но не сега. Приеми, че провеждаме допълнително разследване.
— Не, в момента провеждаме моторизирано разследване.
— Не е вярно. Уолш ни оторизира…
— Лайъм Грифит…
— Майната му на Грифит. Доколкото ми е известно, дошъл е тук да ни донесе чисто бельо за една седмица.
— Знаеш защо е дошъл.
— Не, не зная. Ти също не знаеш.
— Джон, какъв е планът ти?
— Както винаги, истина и справедливост. Дълг, чест, родина.
— Глупости на търкалета.
— Добре, истинският отговор е, че трябва да си спасяваме задниците. Загазили сме и единственият начин да се измъкнем е да придвижим случая към…
— И не забравяй егото си. Джон Кори, НЙПУ, държи да се изкара по-хитър от цялото ФБР.
— Не е нужно да го доказвам. Това си е факт.
— Връщам се в Ню Йорк. Ти идваш ли?
— Не. Трябва да намеря убиеца на Хари.
Тя седна на леглото и заби поглед в пода. Ясно беше, че е разстроена.
Останах прав до нея цяла минута.
— Кейт — казах накрая и поставих ръка на рамото й. — Довери ми се.
Известно време тя не отговори, после промълви почти на себе си:
— Защо просто не се върнем в Ню Йорк и не разкажем на Том всичко, което знаем? И да се опитаме да спасим кариерата си?
— Защото вече минахме тази точка — отвърнах аз. — Връщане няма. Съжалявам.
Тя поседя още малко, после стана.
— Добре… Сега какво?
— СНЧ.
36
Кейт като че ли се поуспокои малко и се примири с факта, че идиотът, който я е накиснал в цялата тази каша, е може би единственият малоумник, който може да я измъкне от нея.
Това малко ме притесняваше, но знаех, че ако се съсредоточа и реша случая — убийството на Хари и загадката около Мадокс, — работните и личните ни проблеми ще изчезнат. И докато се занимавахме с това, може би щяхме да спасим и планетата. Както казва самата Кейт, „нищо не е по-успешно от самия успех“.
Обратното на това бе… ами, позор, унижение, уволнение, бюро за безработни и някаква ядрена изненада. Но пък защо трябва да сме черногледи?
Исках да накарам Кейт да се почувства част от решението.
— Добре, ще послушам съвета ти и ще се обадим на Джон Насеф.
Седнахме на бюрото и приготвихме бележниците си.
Предпочитах да използвам лаптопа на Нед, но бях сигурен, че Джон Насеф, който бе от Техническия отдел, така или иначе е извън примката на ФКТС.
Тя набра, като използва личната си фонокарта, с което скриваше номера на Уилма, представи се на дежурния оператор във ФКТС и поиска да я свържат с командир Насеф. Превключи на спикърфон и докато ни свързваха, обясни:
— Джон Насеф е действащ командир от флота, така че няма да е зле отначало да се обърнеш към него според ранга му. Той е офицер и джентълмен, така че си мери приказките.
— А ти внимавай как формулираш въпросите си.
— Мисля, че зная как да го направя — отвърна тя. — Но защо ти не поемеш нещата, както става обикновено?
— Да, госпожо.
Флотски командир Джон Насеф се обади.
— Здрасти, Кейт. Какво има?
— Здрасти, Джон. Със съпруга ми Джон, който работи с… работи за мен, се нуждаем от малко информация за свръхнискочестотните радиовълни. Можеш ли да ни помогнеш?
— Мисля, че да… — Той замълча за момент. — За какво все пак става дума?
— Добър ден, командир — намесих се аз. — Говори детектив Кори, който работи за специален агент Мейфийлд.
