— Като „Не ни търсете, ние ще ви се обадим“ — казах аз.

— Правилно.

— Защо подводницата не може да изпраща СНЧ съобщения? — попита Кейт.

— Предавателят и антената трябва да са на суша. Мога да ви го обясня по-късно. Засега ще кажа, че ако подводницата трябва да отговори на еднопосочното съобщение или ако капитанът се нуждае от повече данни, подводницата трябва да се придвижи по-близо до някоя подводна хидроакустична станция — ако има време, — да се приближи до повърхността и да изпрати комуникационен маяк, да получи повече информация по късите вълни, или в наше време — по сателит или по друг начин.

— Какво искате да кажете с това „ако има време“? — попитах.

— Ами например, ако другата страна вече е изстреляла междуконтиненталните си ракети срещу нас, няма да има време за установяване на нормална радиовръзка, защото докато подводницата приеме сигнала, което може да отнеме до половин час, както вече казах, всички видове комуникации в Съединените щати вече ще са изпарени и ядрената война ще е свършила. Ако това се случи, то подводниците ще получат последното си съобщение — трибуквен код, който означава — най-общо — „Пускайте ракетите“.

Кейт изглеждаше малко разтревожена, но командир Насеф имаше и добри новини.

— Свръхнискочестотните вълни не се влияят от термоядрените експлозии.

— И слава Богу — казах аз. — Нека обаче ви попитам нещо. Ами ако онзи, който праща сигналите, пусне погрешни букви? Да кажем, искал е да напише XYZ, което означава „обедна почивка“, а вместо това набере XYV, или „пускайте бомбите“?

Гласът на командир Насеф звучеше развеселено.

— Това не може да се случи.

— Защо? Погледнете само имейлите, които получавате.

— Искам да кажа — търпеливо обясни той, — че има предпазни механизми и всички заповеди за изстрелване на ракетите трябва да бъдат потвърдени.

— От кого? Когато подводницата получи заповедта половин час след изпращането й, както сам казахте, няма да има кой да я потвърждава.

— Това е вярно. Но бъдете сигурен, че това не може да се случи.

— Защо? В крайна сметка става въпрос за три мизерни букви. Като онези маймуни, дето пишат „Крал Лир“.

— За ваша информация, един трибуквен код съдържа седемнадесет хиляди петстотин седемдесет и шест възможни комбинации на латиница във вида й, използван в английския език. Руската азбука, в която има тридесет и три букви, ще съдържа тридесет и пет хиляди деветстотин тридесет и седем различни кода. Толкова прави тридесет и три на трета степен — обясни той. — И тъй, какъв е шансът някой оператор да изпрати погрешен код на подводниците и да им нареди да изстрелят ракетите си по зададените им цели?

Като се има предвид, че всяко нещо, което може да се скапе, се скапва, шансовете изглеждаха доста добри.

— Може би трябва да преминем на кирилица. Нали се сещате? Повече букви. По-малка вероятност случайно да започнем ядрена война.

Това му се видя смешно.

— Всъщност, ако искате да знаете повече, отколкото ви е нужно, изпращащият съобщението трябва да го предава като повтарящ се, коригиращ грешките код, последван от друг трибуквен код за удостоверяване. Никой не може да прецака случайно тази система.

Зададох очевидния и по-уместен въпрос:

— А ако не е случайно? Да кажем, ако някой ненормалник реши да започне ядрена война?

Той за момент се замисли.

— Както вече казах, кодовете често се сменят.

— Но ако някой разполага с кода.

— Не мога да си представя, че някое оторизирано лице може да се добере до командните и удостоверяващите кодове и същевременно до протоколите за криптиране. Освен това софтуерът за кодиране е много по-сложен, отколкото си мислите. Не бива да се тревожите за подобни неща.

Помислих си за Бейн Мадокс и ми се прииска да кажа на командир Насеф, че той би трябвало да се тревожи.

— Няма ли друго възможно приложение на това средство за комуникация? — попита Кейт. — Имам предвид, СНЧ имат ли приложение другаде освен при военните?

— Е, преди нямаха. Чувал съм обаче, че след края на Студената война руският СНЧ предавател е бил използван за геофизични изследвания. С други думи, превръщат мечовете в плугове. Свръхнискочестотните вълни могат да проникнат дълбоко в земната кора и затова могат да се използват за електромагнитно сондиране и наблюдение — обясни той. — Например за сеизмични изследвания. Предсказване на земетресения и разни подобни неща. Само че не съм много запознат с тази област.

— Значи на теория някой извън системата на военните би могъл да изпрати СНЧ сигнал. Учени например.

— На теория — да, но в целия свят съществуват само три СНЧ предавателя и всички те са собственост на военните — каза Насеф. — Ние притежаваме два, а те — един.

— Разбирам… — каза Кейт. — Но на теория… този предавател свръхсекретен ли е? Или конструирането му е незаконно?

— Не зная дали е незаконно. В технологията и физиката зад нея няма нищо свръхсекретно. Реалният проблем е, че предавателната станция е много скъпа и че няма друго практическо приложение освен установяването на връзка с подводници, или в по-ново време — с ограничени геофизични проучвания.

Не ми се вярваше Бейн Мадокс да се интересува от геофизични проучвания, но казва ли ти някой.

— Възможно ли е свръхнискочестотните вълни да установят наличието на петролни залежи?

— Предполагам, че да.

— Значи геолозите биха могли да ги използват, за да намират петрол.

— Теоретично да, но СНЧ станции могат да се строят само на няколко места на планетата.

— Това пък защо? — попита Кейт.

— Е, щом стигнахме до самия предавател, нека ви обясня и за него. Питахте защо подводницата не може да изпрати СНЧ сигнал. Една от причините е, че предавателят може да се намира единствено на суша в район с много ниска електропроводимост на земята. А на планетата има съвсем малко места, където съществуват подобни геологични условия.

Естествено попитах кои са тези места.

— На едното се намира руският предавател „Зевс“ — северозападно от Мурманск, недалеч от Полярния кръг. Другото място, където съществуват необходимите условия, е в Съединените щати. Двата ни предавателя са в Уисконсин и Мичиган и използват една и съща геологична формация, наречена Лоренцов щит.

— И това ли е всичко?

— Това е за съществуващите СНЧ предаватели. По време на Студената война обаче англичаните почти построиха свой за Кралския флот на едно подходящо място в Шотландия, казва се Гленгъри Форест. Идеята обаче беше изоставена по различни политически и практически причини.

Замълчахме за известно време.

— И тъй, значи в целия свят има само три СНЧ предавателя?

— Последния път, когато ги преброих, да — шеговито отвърна командир Насеф.

„Ами преброй ги пак“ — помислих си.

С Кейт се спогледахме, но никой от нас не зададе очевидния въпрос за други подходящи и може би намиращи се наблизо места. Знаехме, че трябва да обмислим добре въпроса си, за да не се стигне дотам командир Насеф да седне да разправя в кафенето, че Кори и Мейфийлд са питали за СНЧ предавател в Адирондак.

Джон Насеф прие мълчанието ни за знак, че сме приключили с губенето на времето му.

— Това беше ли ви от полза?

— Много — отвърна Кейт. — Благодаря. Още един въпрос. Нещо не ми стана съвсем ясно. Значи

Вы читаете Частен клуб
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату