— Наричайте ме просто Джон.
— И вие мен. В отговор на въпроса ви, за съжаление, това е доста деликатна материя и можем само да кажем, че е спешно.
— Разбирам… Какво искате да знаете?
— Може ли СНЧ вълните да сварят яйце?
Кейт изглеждаше вбесена, но командир Джон отвърна:
— Не, не мисля.
Говореше като флотски педант, какъвто вероятно беше, така че реших да се съобразя.
— Просто се пошегувах. Можете ли да ни разкажете нещо за свръхнискочестотните вълни? Ако може, без много технически подробности. Не мога дори да си програмирам радиото в колата.
Това го накара да се позасмее. Поне тая шегичка я схвана.
— Добре… въпросът си е технически, но ще се опитам да говоря на нормален език. Първо, не съм специалист по СНЧ сигналите, но определено мога да ви кажа някои най-основни неща.
— Целите сме слух. — Приготвих се да записвам.
— Ами, като начало… само да отворя някои неща в компютъра… добре, свръхнискочестотните вълни се предават на свръхниски честоти… — Той се засмя на тази идиотия. — Затова и се наричат така… както и да е, това са много
Оставих молива.
— Чакайте, Джон. Задръжте малко. Не искаме да предаваме съобщения по нашата радиостанция. Кой използва тези честоти? И за какво?
— Използват ги единствено военните — отговори той. — И по-точно Военноморските сили. На тях се осъществява контактът с атомните подводници, действащи на много големи дълбочини.
С Кейт се спогледахме. Искаше ми се да го попитам дали не познава Фред, но се сдържах.
— Възможно ли е тези СНЧ вълни да се проследяват?
— Разбира се. Стига да имате подходящото оборудване. Може обаче да се наложи доста да почакате, докато уловите СНЧ предаване.
— Защо?
— Защото използването им е много ограничено. И всичко, което уловите, ще е кодирано.
— Добре… запознайте ни с това. Кой, какво, къде, кога, как и защо?
— Не мисля, че това, което ще кажа, е секретно, но съм длъжен да ви попитам дали линията е сигурна.
Типичен военен свързочник. Помислих си, че Нед би могъл да подслушва, за да му мине времето, но не ми приличаше на шпионин, а Уилма сто на сто гледаше Хоум Шопинг.
— Говорим по обикновена линия, която ще ползвам само веднъж, от един курорт в Адирондак. — Всъщност вече не се намирахме в Адирондак, но Уолш и Грифит трябваше да си мислят, че сме там, ако случайно научеха за разговора. — Обаждам се от Върха, така се нарича курортът. Главният готвач е французин, но съм сигурен, че не подслушва.
— Хм… Както казах, по-голямата част от информацията не е секретна. И тъй, нека ви обясня практическото приложение на СНЧ. Както знаете, имаме атомни подводници, действащи на много големи дълбочини за много дълги периоди — понякога месеци наред, и повечето от тези подводници действат в обичайните си патрулни райони близо до… е, това е малко деликатно, но все пак ще го кажа… близо до хидроакустични станции, където могат да поддържат връзка с командването по обикновените радиоканали. Някои от подводниците обаче могат да се окажат в ничии води далеч от станциите си, така че при извънредни ситуации командването в Пърл Харбър за Тихоокеанския флот или в Норфолк за Атлантическия трябва да може да се свърже с онези, които не са близо до повърхността или в района на някоя подводна предавателна станция. Дотук разбрахте ли ме?
Погледнах Кейт. Тя кимна.
— Разбира се. Давайте нататък.
— Е — продължи той, — в нормална обстановка дългите вълни няма да могат да проникнат далеч в океанските дълбини, особено ако водата е много салинна. Тоест солена.
— Солена. Това го схванах.
— Добре. Свръхнискочестотните вълни обаче могат да обиколят целия свят независимо от атмосферните условия и да проникнат през всичко, в това число планини, океани и полярни шапки. В състояние са да достигнат дълбоко потопена подводница по всяко време и на всяко място. Всъщност, ако СНЧ не съществуваха, нямаше да можем да поддържаме връзка с някои от атомните ни подводници и това би могло да доведе до сериозен проблем, ако балонът гръмне.
— Какъв балон?
— Балонът. Жаргонното название на ядрена война.
— Аха. Харесва ми.
Двамата с Кейт отново се спогледахме. Не знаех как се чувства тя, но мен лично мисълта за Бейн Мадокс малко ме изнервяше.
Командир Насеф пусна поредната апокалиптична шега.
— Ако не бяха СНЧ, нямаше да има опасност от една хубава тотална атомна война.
— Е, да благодарим на Бог за СНЧ.
Той се изсмя.
— Това е стар флотски лаф.
— Направо кърти мивки. Други няма ли?
— Хе, мина доста време от Студената война, но…
Обикновено не прекъсвам остроумия, но този път направих изключение.
— И тъй, значи това е единственият начин… единствената причина, поради която някой би използвал тези вълни… тоест за да се обади на някоя подводница.
— Виждате ли, това не е точно гласово радио — отвърна той — По-скоро е предавател на сигнали, също като телеграфа, за изпращане на кодирани съобщения.
— При това само до подводница?
— Да. До дълбоко потопена подводница. Вълните са много дълги и затова предаванията са
— Ясно. Могат ли тези вълни да прецакат мобилния ми телефон?
Той отново се изсмя.
— Не. Те са много далеч по скалата и не си взаимодействат с никои от останалите радиовълни, микровълни и всичко друго, което използваме в ежедневието.
— Значи СНЧ предавателите предават буквени кодове — каза Кейт.
— Правилно.
— И могат да се уловят само от подводница ли?
— Могат да се уловят от всеки, който разполага със СНЧ приемник. Но ако не знаете шифъра, който често се сменя, съобщението ще е безсмислено. Ще чувате единствено предаваните импулси, които са букви в криптиран вид. Доколкото зная, най-разпространен е трибуквеният шифър.
— И това казва на хората в подводницата всичко, което трябва да знаят ли?
— Обикновено им казва просто да установят нормална радиовръзка. СНЧ предаването се нарича предупредителен звънец — обясни той. — Освен това е и предупреждение за капитана, че нещо се случва и че трябва да направи нещо, за да установи връзка. Понякога обаче трибуквеният код може да е достатъчен. Например би могъл да означава „Излезте на повърхността“ или „Вземете курс към точка А“, която се намира на предварително подготвена координатна мрежа. Разбирате ли ме?
— Мисля, че да — отвърна Кейт.
— Не можете да използвате СНЧ за дълги и многословни съобщения. Може да мине половин час, преди сигналът да стигне до подводницата. А освен това трябва да отбележа, че самата подводница не може да изпрати сигнал или съобщение. Може само да приема.
