— Е, възможно е. Но ако ги хванат, не бих се учудил, ако руснаците и американците се разберат да им го върнат тъпкано. Това е много опасна игра.
Наистина си е опасна игра и ако си един от участниците, каквито са Русия и Китай, сериозно ще се замислиш дали да рискуваш. Но ако си богат и луд индивид в планините, може и да ти се прииска да се забавляваш със СНЧ предавател.
— Казахте, че тези честоти могат да се следят, така че вероятно е възможно да се установи и местоположението на предавателя — посочих.
— Добро предположение. На практика обаче това е невъзможно. Не забравяйте, че самата планета играе ролята на антена, така че сигналите сякаш се излъчват отвсякъде.
— Като космическо послание?
— Ами… по-скоро като земетресение. Сигналът сякаш ще идва от всички посоки.
— Значи няма начин да се проследи произходът на свръхнискочестотен сигнал?
— Не и в смисъла, по който си мислите. Приемниците обаче могат да получат най-обща представа за източника, като сравнят ефективната мощност, която са приели на мястото, на което се намират. Подобно на всички енергийни източници, колкото по-далеч се намираш, толкова повече отслабва сигналът. Точно по този начин научихме за руския „Зевс“ — подозирахме, че руснаците използват СНЧ предавател, за да се свързват с подводниците си, така че разположихме една приемателна станция в Гренландия и тя регистрира силни сигнали. След време успяхме да се ориентираме най-общо към Колския полуостров и шпионските спътници го потвърдиха. Това обаче бе възможно само защото руснаците предаваха непрекъснато, докато търсехме източника на сигнала.
Замислих се.
— От флота успяха ли да определят откъде са дошли онези фалшиви заповеди за изстрелване?
— Нямам представа. Подозирам, че не са, в противен случай всеки свързан по някакъв начин с военноморската комуникация щеше да чуе, било то официално или неофициално. Аз лично не съм чувал. Но не забравяйте, че въпросното предаване може и изобщо да не го е имало.
Е, аз пък си мислех, че го е имало. Подозирах, че и командир Насеф е на същото мнение. Освен това ми се струваше, че зная кой е бил източникът.
Насеф превключи на по-ведра вълна.
— Е, слава Богу, Студената война свърши.
— Щом казвате.
Той не оспори думите ми.
— Има ли нещо друго?
Помислих си за Михаил Путьов.
— Възможно ли е ядрен физик да работи нещо свързано с тази технология?
— В никакъв случай. Сигурно ще знае за нея по-малко и от вас.
— Е, аз вече съм експерт. Никой няма да успее да ми пробута свръхдълговълнова печка.
Командир Насеф пренебрегна шегата ми.
— Защо СНЧ вълнуват Близкоизточния отдел на Контратерористичната спецчаст?
С Кейт се спогледахме. „Ти си по замазването“.
Благодаря, Кейт.
— Е, според това, което ни казахте, може и да се окаже, че сме на… погрешна вълна — казах и се засмях за по-голям ефект. — Всъщност работим по един случай, свързан с терористична екоорганизация на име Съюз за натурална чистота. СНЧ. Грешен Сънчо. Съжалявам.
Като типичен офицер и джентълмен, командирът не удостои тази глупост с правото да мине за обяснение.
Кейт, която знае как да не задава въпроси, които да накарат питания да заподозре нещо, се обърна към Насеф.
— Джон, ти каза, че единственото подходящо място в Съединените щати за СНЧ антена и предавател е геологичният район на Лоренцовия щит в Уисконсин и Мичиган. Правилно ли съм разбрала?
Той можеше да се надуе и да попита какво общо има това със Съюза за натурална чистота, но не го направи.
— Мисля, че да… чакай малко… има и друго място, където може да се разположи СНЧ предавател.
Нито Кейт, нито аз попитахме кое е то, но Джон Несеф ни информира:
— Всъщност намирате се точно на него.
37
Седяхме в зимната веранда, затоплена от минаващите през големите прозорци слънчеви лъчи. Отвън капеха листа, патици плуваха в езерото и тлъсти канадски гъски без паспорти тромаво се клатушкаха по ливадата.
Бяхме потънали в мислите си, които вероятно бяха едни и същи. Накрая Кейт каза:
— Мадокс има голям генератор на електричество и СНЧ антена в имота си, а вероятно и предавател някъде в хижата. Може би атомното му скривалище…
Опитах се да разведря обстановката.
— Значи смяташ, че търси петрол?
Тя не бе в настроение за хумора ми.
— Мислим ли, че Мадокс е човекът, изпратил онези СНЧ сигнали на подводния флот преди петнадесет години?
— Мислим.
— Но
— Нека помисля… Да не би пък да се е опитвал да започне термоядрена война?
— Да, това ми е ясно. Но
— Предполагам, че просто е хвърлил зара, кръстосал е пръсти и се е надявал на щастлив край.
— Това е лудост.
— Да. Но
— Пълна лудост.
— Е, за щастие, няма да разберем дали е така. — Замислих се за момент. — Мадокс очевидно е имал някаква вътрешна информация за СНЧ кодовете и е решил да я използва. Както чухме, технологията за построяването на предавателя и антената не е секретна и в един момент, преди двадесетина години, Мадокс е решил, че му трябва подходящ имот, и започнал да пазарува земя в Адирондак. Най-добрата инвестиция в живота му.
Тя кимна замислено.
— Предполагам, че е станало точно това… но не е проработило.
— И слава Богу, иначе сега нямаше да разговаряме за това.
— Но защо не е проработило?
Умът ми заработи.
— Предполагам, че е подценил сложността на компютрите и софтуера, които явно са неразривна част от СНЧ предаванията. И в един момент е бил предупреден от свой вътрешен човек, че ако се опитва да налучка кода, правителството ще направи всичко възможно да открие източника на фалшивите предавания и от ФБР ще разбият вратата на Къстър Хил Клуб. Затова се е отказал от интересното си хоби.
— Или се е намесил Бог.
Замислих се над думите й.
— Не се съмнявам, че Бейн Мадокс е вярвал, че е на страната на Бог и че Бог е на негова страна.
— Е, явно не е бил.
— Явно не. Между другото, каква е връзката между СНЧ и Михаил Путьов, бивш съветски специалист по