ядрени оръжия, а в момента професор в МТИ и гост в дома на господин Мадокс?
Кейт се замисли.
— Може би… може би този път Мадокс ще се помъчи да накара нашите подводници да изстрелят ракетите си срещу набелязаните цели в Близкия изток, Китай или Северна Корея.
— Хм, това определено пасва на онзи Бейн Мадокс, когото познаваме. Интересна възможност. Но тя все пак не обяснява Путьов.
Кейт се замисли за това, а вероятно и за неща, за които до вчера не бе и сънувала, че ще й се наложи да мисли.
— С какво се е заел този тип, по дяволите? — попита ме накрая. А може би питаше себе си.
— Вероятно е пристъпил към План Б и нямам никаква представа какъв е той, освен че е версия на План А, провалил се преди петнадесет години. Светът се промени след края на Студената война, така че планът също се е променил, макар самият Бейн Мадокс да си е останал същия психопат, какъвто е бил винаги.
Погледнах си часовника и станах.
— Виж сега какво искам да направиш, Кейт. Влез в интернет и виж дали има нещо друго, което трябва да знаем за СНЧ вълните. Освен това провери в Гугъл за Михаил Путьов, а покрай него можеш да пуснеш и търсене на Бейн Мадокс.
— Добре…
— И много важно — да не забравиш да върнеш лаптопа на Уилма преди шест и половина.
Тя се усмихна насила.
— Мога ли да вляза в пощата й?
— Не, не можеш да влизаш в пощата й. Добре, после се обади във ФАА и намери летателните планове на двата самолета на Мадокс. Номерата на машините са в куфарчето ти. Може и да отнеме време, като се знае каква е федералната бюрокрация, но бъди настоятелна и очарователна…
— Защо мислиш, че това е важно?
— Наистина не зная. Бих желал обаче да науча къде е изпратил Мадокс самолетите — в случай, че стане важно. Освен това искам да проучиш всички онези списъци, резервации и договори за наемане на коли и да видиш дали няма да изникне още нещо. Обади се също в дома и кабинета на Путьов и провери дали някой не знае къде се намира.
— А ти какво ще правиш през това време?
— Сега е времето ми за дрямка.
— Много смешно.
— Всъщност ще бягам по някои задачи. Ще взема храна и тоалетни принадлежности, които явно не са включени в цената тук, и каквото още се сетиш.
— Не ни трябва нищо от магазина, Джон — каза тя. — След като
— Кейт, не мисля, че все още разполагаме с достатъчно информация, че да си купим карта за излизане от затвора.
— Аз пък мисля, че разполагаме.
— Не. Предполагам, че във Вашингтон има хора, които знаят поне толкова, колкото знаем ние в момента.
— Тогава защо са пратили Хари да следи Къстър Хил Клуб?
Добър въпрос. Хрумнаха ми няколко възможни отговора.
— Е, може би е било свързано по някакъв начин със събирането през уикенда. Но повече от това не мога да кажа.
— Джон, според мен Хари си е изпълнил задачата. Искали са той да бъде хванат.
Точно това си мислех аз, а сега явно и тя.
— Така изглежда.
— Но
— Това е големият въпрос. Един от възможните отговори е да дадат знак на Бейн Мадокс, че го държат под око. Определено не са очаквали от него да убие уловения агент.
— Защо министерството на правосъдието и ФБР ще искат Мадокс да знае, че е под наблюдение?
— Понякога в полицейската практика използваш следенето, за да изнервиш заподозрения. Понякога, когато става въпрос за богати и влиятелни хора, го използваш като учтивост или за предупреждение. Нали се сещаш — я вземи се стегни, че ще насадиш всичките на пачи яйца.
Кейт стана и пристъпи към мен.
— Можеше да си ти.
Всъщност мислех, че щях да проявя достатъчно разум, за да откажа задачата веднага щом надушех каква е ситуацията. От друга страна, Хари беше проста душа, винаги се доверяваше прекалено много на шефовете и изпълняваше заповедите стриктно.
— Ако си прав, дали според теб това наблюдение е подплашило Мадокс и го е накарало да се откаже от онова, с което се е захванал? — попита Кейт.
— Мисля, че човек като Мадокс не се плаши лесно. Той е човек с мисия и вече е извършил поне едно убийство по пътя към изпълнението й.
— Едно, за което знаем.
— Правилно. И съм сигурен, че случилото се този уикенд е имало обратен ефект на онзи, който са очаквали от Вашингтон. Всъщност сроковете на Бейн Мадокс са били съкратени до около едно денонощие, плюс-минус няколко часа.
— Може би просто знае, че ловът е започнал, и планира да избяга от страната. Повечето хора биха направили точно това.
— Убеден съм, че той не е като повечето хора. Все пак провери къде са самолетите му.
Тя кимна.
— Добре. Но ако наистина смяташ, че ще продължи с онова, което е планирал, и ако не искаш да се върнеш в града, ще трябва да се свържем с най-близкия федерален прокурор и да поискаме издаване на разрешително за обиск на Къстър Хил Клуб.
— Скъпа, вероятно единственото разрешително, което ще намерим в съда, е за арест на Кейт Мейфийлд и Джон Кори.
— Тогава да идем при Шефър и да видим дали той не може да издейства разрешително за обиск.
— Кейт, никой няма да издаде разрешително за каквото и да било с името на Бейн Мадокс върху него само въз основа на чутото от теб или мен. Трябва да намерим повече доказателства.
— Какви например?
— Ами, очевидно някои косми и власинки от Къстър Хил ще съвпаднат с намерените по тялото и дрехите на Хари. Това е необходимата следствена улика за свързването на хижата на Мадокс с Хари и на Хари с Мадокс, който е бил в хижата си.
— Добре… но как ще се сдобиеш с власинки от Къстър Хил без разрешително за обиск?
— По същия начин, по който щях да го направя, ако разследвах убийството на лицето Хикс, видяно според мен за последен път живо в дома на лицето Игрек.
— Какво искаш да кажеш?
— Отивам в Къстър Хил Клуб на посещение при господин Мадокс.
— Не!
— Защо? Точно така постъпвам на този етап от всяко друго разследване на убийство. Уликите и следите започват да свършват, така че трябва да се върна при основния заподозрян и да разговарям с него.
— Идвам с теб.
— Не идваш. Искам да поработиш върху детайлите, които ще са ни нужни за разработването на случая… материалите, които ще са ни необходими за получаването на разрешително за обиск.
Всъщност времето за това вече изтичаше, но пък иначе звучеше добре.
— Не — отсече тя и ме погледна. — Няма да ходиш там самичък. Може да е опасно.
— Не е опасно. Това не е замъкът на Дракула. Аз съм федерален агент и имам някои въпроси.
— Той вече уби един федерален агент.
