— Хелма, това съперничество подхожда повече на пети клас.
— Не си права. Ако ни се стори, че навлизаме в нещо, с което трябва да се занимава само полицията, разбира се, ще оставим всичко в ръцете им, без да умуваме повече.
— Разбира се — повтори Рут.
Хелма влезе преди нея в апартамента си, бързо огледа кухнята и трапезарията. Всичко си беше на мястото.
Рут извади сгънатия плик от джоба на сакото си, бутна в края на масата книгата за организационните взаимоотношения, после отвори плика.
Хелма откъсна два листа от бележника до телефона и взе два идеално подострени молива от керамичната кутия.
— Благодарско — разсеяно кимна Рут и пъхна графита на молива между зъбите си, докато се взираше в буквите и цифрите.
Хелма седна до нея. Рут вдигна глава, примигваше объркано.
— Я пак го напиши това — заповяда на Хелма. — SQ VILKE HCR.
Хелма послушно повтори надписа на глас, докато го изписваше с печатни букви най-горе на своя лист.
— Първо да се позанимаваме с буквите, после ще опитаме и с цифрите — измънка Рут с молив в уста.
От следите на зъби по него той вече приличаше на огризан царевичен кочан.
— SQ може да е съкращение за „square“ или за „squat“5.
Но би могло да означава например „Southwest Quadrangle“6 — възрази Хелма.
— Ами VILKE?
— На литовски vilkas означава вълк.
Рут завъртя очи.
— Стига бе.
— Вярно е. Някога знаех детско стихче как вълкът гонил катеричката — „Vilkas viel… Vilkas bais…“ Не го помня.
Хелма се натъжи от това забравено детско стихотворение.
— Мила Хелма, ти пак взе да плещиш несвързано. А HCR звучи като някаква медицинска процедура, нали? — Рут тръсна глава. — Не, така съвсем ще се объркаме. Припомни си всички кодове, които използвахте в скаутските отряди.
— Никога не съм участвала в скаутски отряди за момичета.
— Естествено. Тогава помисли за кодовете, които е разгадавал Шерлок Холмс.
— Наскоро търсих книга по криптография за един читател, спомням си някои от по-простите кодове.
Седнаха една до друга. Хелма усещаше мускусния аромат от Рут — скъп парфюм, примесен с миризмите на къщата й. Леко се отдръпна със стола си. Не й беше неприятно да е близо до Рут, но нейната приятелка сякаш винаги заемаше значително повече място, отколкото човек би предположил. Тя просто се нуждаеше от пространство.
— В някои се използват числа.
— Това няма да ни помогне, освен ако числата на листчето са свързани с буквите — предположи Рут.
— Има един код с разместване, буквите се разделят на колони и е лесно да прочетеш съобщението. Нека ти покажа.
Хелма написа на хартията два реда:
БЩТНРТМРЪ
ААААУЕЪТВ
— Виж как изглежда кодираното съобщение.
— Не го разбирам — намръщи се Рут.
— Чети всяка колона от ляво на дясно.
— „Бащата на Рут е мъртъв“ — гласно изрече Рут. — Ей, Хелма Зукас, внимавай!
— Това е само пример. Можеш да разделиш буквите на колкото колони пожелаеш. Тук са девет колони по две букви. Възможностите за разделяне зависят от общия брой на буквите в съобщението. Би могла да използваш всички множители, с които можеш да получиш числото осемнадесет.
— Аз даже баланса на чековата си книжка не мога да пресметна — каза Рут.
— Помисли малко. Кои други множители дават резултат осемнадесет?
Рут направи гримаса.
— Очевидно е — три по шест.
— Правилно. Значи шест колони, по три букви във всяка. Има и други възможности.
— По-леко, мо-о-ля. Мозъкът ми не е свикнал с този начин на мислене.
— Рут преброи буквите на листчето. — Десет букви в тази щуротия, ако не обръщаме внимание на интервалите. Може ли?
— Засега — съгласи се Хелма. — Значи имаме две по пет или пет по две.
— Аз ще напиша едното, а ти — другото — предложи Рут, вече започнала да пренарежда буквите.
Тя свърши първа. Обърна се към Хелма и страшно кръстоса очи.
— Май не е каквото търсим.
Подаде своя лист. На него беше написано SKQEVHICLR.
Хелма мълчаливо плъзна листа си към Рут — SVLECQIKHR.
— Има и други варианти — обясни Хелма. — Буквите може да са написани отзад напред или да са наредени диагонално. — Чукна с пръст по листа.
— Понякога една буква замества друга или пък се използва по-сложна схема и така нататък.
— „И така нататък“ ми звучи подходящо — отбеляза Рут, подпряла брадичка на дланта си. — Не знам защо, но ми се струва, че „и така нататък“ може да се превърне в „до края на света“.
— Нали ти настояваше да потърсим смисъла в тези букви — напомни Хелма. — Поне нека се опитаме да довършим започнатото.
Рут изпъшка, но се наведе над своя лист. Работеха мълчаливо, само понякога промърморваха по нещо.
Накрая Рут се дръпна от масата и изпъна ръце над главата си.
— Защо да не напишем всички думи, които можем да съставим от тези букви, каквито ще да са, и да видим ще излезе ли нещо смислено?
Хелма откъсна още листа от бележника и двете отново се приведоха над масата. След малко сравниха написаното на двата листа. Думи и имена без никаква връзка.
— Доста жалки напъни, а? — Рут смачка ъгълчето на хартията пред себе си.
— E, T, A, O, N, R, I, S и H са седемдесет процента от буквите, използвани в думите на английския език, но тук не се повтарят никакви букви, значи и това нищо не ни подсказва.
— От тези десет букви можем да измъдрим какво ли не. — Рут махна с ръка. — Може и да са първите думи от авангардистка поема. — Тя разтърка очи. — Умът ми вече дава заето. Тези букви ми приличат на кокоши стъпки. Я да видим датите. — 10 март и 7 април.
— Къде ти е календарът?
— Вече проверих. И двете дати са се падали в четвъртък, не открих нищо особено, което да се е случило през тези дни.
— Значи четвъртъци. Е, поне за някого е имало значение. А числата?
— Според мен са телефонни номера.
— Откъде знаеш? Да не си се обаждала?
— Ами да, точно това направих. Записах си местните централи, прибавих двете поредици от цифри и се обадих на всеки номер със скалъпена история за някакво писмо, намерено в библиотеката.
— Брей, ти си била хитро момиче.
