Телефонът звънна.
— Мис Зукас? — изрече гласът след смутено покашляне.
Хелма позна мистър Ъпман, но отвърна небрежно:
— Да, аз съм.
Той пак се закашля.
— Обажда ви се Албърт Ъпман. Надявам се, че не ви безпокоя в неподходящ момент.
— Как сте, мистър Ъпман?
Рут се плесна по челото и завъртя очи. Хелма й обърна гръб.
— Добре, благодаря. — Той помълча. — Искам да ви се извиня, ако поведението ми днес ви се е сторило твърде грубо. Ако съм ви обидил, станало е неволно. Просто аз…
— Нищо лошо не се е случило, мистър Ъпман. Всички изпадаме понякога в неудобно положение. Моля ви, не се тревожете.
— Благодаря.
Хелма търпеливо изчака още една дълга пауза в разговора.
— Питах се дали вие… дали бихте се съгласила да отидем заедно на концерта на Филаделфийския струнен квартет следващата сряда. Ще бъдат тук само една вечер.
— Мистър Ъпман… — започна Хелма.
— Само за концерта — прекъсна я той, думите му почти се сливаха. — Мога да ви взема от дома ви в седем и да ви докарам веднага след концерта. За мен ще бъде голяма чест, ако се съгласите.
Хелма омотаваше кабела на слушалката около показалеца си. Какво лошо имаше в неговото предложение?
— Мистър Ъпман, отдавна имам желание да чуя концерт на този квартет. Благодаря ви за поканата.
Зад нея Рут се кискаше.
— Мис Зукас… Хелма, много се радвам да чуя това. Значи ще дойда в сряда, в седем часа. И моля ви, наричайте ме Ал.
— В седем часа. Довиждане — каза Хелма, не можа да се насили да изрече това „Ал“.
Рут се превиваше на стола, притиснала ръце към корема си, клатушкаше се напред-назад. Хелма отдалечи още малко своя стол и изчака представлението да свърши.
— Ще излизаш със стария Ъпи! — прихна Рут.
— Само ще отида с него на концерт на Филаделфийския струнен квартет — сковано каза Хелма. — Може би ще ми обясниш какво смешно виждаш в това.
— Ох, Хелм — Рут се изправи и изтри очи с опакото на ръката си. — Съжалявам. Не ти се подигравам. Но нали беше зле настроена към него?
— Да речем, че отношението ми е вече неутрално.
— Е, той не е толкова лош наистина. Случва се да стане малко мазен. Според мен не знае как да се държи с жените. Сигурно следва правила, които е прочел в книжка.
— Разказа ми за покойната си съпруга — съобщи Хелма.
Рут кимна.
— Държи нейна снимка в портфейла си. И се хвали с нея, като че е новородено бебе. Не ми прилича на жена, която ще се остави да умре от рак.
— Рут! — сгълча я Хелма.
Рут вдигна рамене.
— Нали ти казах, не е лош човек. Подозирам, че е имал сърдечен пристъп, преди да се премести тук, затова сега толкова упорито се упражнява и тича всеки ден. Но щом поддържа тялото си във върхова форма, студените душове не стигат да потиснат първичните нагони.
Рут изведнъж се наведе напред, очите й блеснаха.
— Хелм, помисли си само. Ако ти и Ъпи, такова де… сещаш се, значи ти и аз ще бъдем като кръвни братя, така да се каже — сестри по сперма.
Тя се свлече на стола с хълцащ смях и запляска с ръце.
— Не забелязвам нищо смешно в това.
— Никога не съм отивала в къщата му, но да знаеш, че има яхта. А с това клатушкане от вълните направо…
— Рут, наистина не се интересувам от личните ти завоевания — невъзмутимо изрече Хелма.
— Не знам някой да се интересува — печално изрече Рут, отметна ръце зад главата си и наклони стола назад. — Все едно, да се върнем към заниманията си. Разкажи ми какво научи за телефонните номера.
Доволна, че смениха темата, Хелма обясни на Рут как се е обаждала на всеки телефонен номер и когато някой й отговореше, тя използваше измислената история с писмото.
— И те ти повярваха?
— Нямаха никаква причина да не ми вярват.
— Така излиза.
Тогава описа онзи глас, който все отговаряше еднакво с „Да?“ и нищо друго, също и металното щракане.
— Но не можа да се досетиш от какво е този звук? Поне не предполагаш ли нещо?
— Зная само, че е от някакъв метален предмет. Има и друго. Скоро след като набрах този номер, някой се обади на моя телефон, нищо не каза, но чух същото щракане.
— Но как е разбрал, че трябва да се обади точно на тебе? Няма как да ти знае номера.
— Живеем в съвременен свят — напомни Хелма. — Откакто разделиха компанията АТ&Т заради антимонополните закони, конкуренцията непрекъснато създава нови технологии в комуникациите. Съществуват телефонни системи, които мигновено проследяват откъде е обаждането, предпазват от подслушване и дори търсят някого автоматично вместо тебе.
— Нямат ли край тия чудеса? — удиви се Рут. — Я да се обадим пак на същия номер.
Тя стана и протегна ръка към телефона.
— Отиди при апарата в моята спалня — нареди Хелма и издърпа слушалката от ръцете й. — А аз ще набера оттук. Така ще можеш да слушаш.
Рут се понесе по коридора към спалнята. Хелма разтреби масата — остави настрана листовете с драсканици, нареди моливите.
— Го-то-во! — викна Рут. — Давай!
Хелма набра номер 676–1649.
— Да? — каза вежливият мъжки глас.
Хелма се заслуша напрегнато. Вече беше сигурна, че това е запис. Все същият отговор всеки път. Дочу дишане, но се досети, че беше на Рут — твърде наблизо, твърде развълнувано.
Прищракване. Метално, отчетливо.
— Чух го! — кресна Рут в слушалката.
Хелма остави своята слушалка върху апарата и се втурна към спалнята си. Рут се бе изтегнала върху нейното легло, вдигнала крака на покривалото. Усмихна се, все още притиснала слушалката към ухото си. Хелма вдигна пръст пред устата си, взе слушалката от ръката на Рут и я пусна върху вилката.
— Какво има? — попита Рут и се надигна.
— Не е нужно да показваме кои сме на човека от другия край на линията. Представи си, че ни записват гласовете.
— Разбира се, че ни записват гласовете. Хайде де, Хелма, това си беше най-обикновен телефонен секретар, а онова щракане или тракане е сигнал да си оставим съобщението.
Телефонът звънна.
— Аз ще вдигна в кухнята, после ти — каза Хелма. — Но искам да мълчиш.
— Ало? — предпазливо произнесе Хелма.
Мълчание. Хелма затаи дъх, слушаше. Накрая го чу. Потракване. Внимателно затвори телефона и се върна в спалнята. Рут гледаше намръщено телефонния апарат до себе си, сякаш я бе измамил.
— Хелм, това е малко смахната история. Май не ми харесва. С цялата тая съвременна техника, за която разправяш, току-виж, вече са пратили кола с хора, които да се погрижат за нас. Може би ще ни заведат на
