— Тази… тази дъщеря на дявола е прекарала нощта с Леандър и макар че сега е нечиста, той има намерение да направи от нея почтена жена.
— Какво?! — извикаха едновременно трите жени.
— Леандър е твърдо решен да се ожени за тази блудница, както току-що ви казах. — С тези думи той извлече навън протестиращата Блеър.
— Хюстън — промълви Оупъл, — ти и Блеър си сменихте местата снощи, нали?
Хюстън само кимна мълчаливо и отново се зае със своето ръкоделие, сякаш нищо не се беше случило.
Слънцето залезе, в салона притъмня и прислужницата запали електрическото осветление, но майка и дъщеря все още не бяха разменили нито една дума.
В съзнанието на Хюстън се въртеше все една и съща мисъл: свърши, всичко свърши.
В полунощ входната врата отново се блъсна и Дънкан избута Блеър пред себе си в салона.
— Всичко е уредено — заяви той с глас, прегракнал от прекалена употреба. — Блеър и Леандър ще се оженят след две седмици. Ще бъде оповестено в неделя от амвона на църквата.
Хюстън бавно се изправи.
— Дъще — промълви съчувствено Дънкан, — много съжалявам за теб.
Хюстън само кимна и като автомат се запъти към стълбището.
— Хюстън — обади се Блеър, застанала на първото стъпало. — Моля те! — прошепна тя.
Но в този миг Хюстън не изпитваше и капчица съчувствие към сестра си. Дори не се обърна, когато Блеър избухна в плач.
Когато стигна в стаята си, все още беше като зашеметена. Целият й живот беше разрушен, преобърнат с главата надолу от една-единствена нощ. Всичко беше загубено.
На стената в рамка висеше диплом от училището за млади дами на мис Джоунс. Тя дръпна рамката от стената и я запрати напреки през стаята. Но не почувства никакво облекчение, когато стъклото се пръсна на хиляди парченца.
С вдървени пръсти започна да разкопчава роклята си. Малко след това застана по нощница насред стаята. Само стоеше, без да се движи, без да забележи майка си, която тихо влезе в стаята й.
— Хюстън! — каза нежно Оупъл и сложи ръка на рамото на дъщеря си.
— Иди при нея — отговори Хюстън. — Сега Блеър има нужда от теб. Ако остане тук и се омъжи за Леандър, ще трябва да се откаже от много неща.
— Но това се отнася и за теб. Ти също загуби много тази вечер.
— Аз го бях изгубила много по-рано. Иди при нея, моля ти се. Нямам нужда от съчувствие.
Оупъл вдигна дипломата със счупена рамка.
— Позволи ми първо да те сложа в леглото.
Хюстън се вмъкна под юргана си.
— Винаги послушната дъщеря, нали, мамо? Бях покорното малко момиче и какво получих от всичко това? Аз съм истинска лейди, дама до мозъка на костите си, а сестра ми с нейните панталони за голф и с целувките си ще получи всичко онова, за което съм се подготвяла от първия си учебен ден.
— Хюстън — прошепна умолително Оупъл.
— Остави ме на мира! — изкрещя Хюстън. — Искам да ме оставите на спокойствие!
Оупъл напусна стаята със смаяно лице.
Неделното утро се разсъмна ясно и весело. Слънцето освети със златните си лъчи високия Еърс Пийк, украшение и символ на западната част на града. В Чандлър имаше църкви за всякакви вероизповедания и почти всички в неделя се пълнеха с хора. Но дори слънцето не беше в състояние да разтопи леда в сърцата на близначките Чандлър, които вървяха към църквата от двете страни на втория си баща. Майка им получи пристъп на някаква тайнствена болест, която й попречи да присъства на публичното унижение на дъщерите си.
Леандър вече ги очакваше в галерията за църковния хор. Беше втренчил очи в Хюстън и когато тя мина покрай него, простря ръка.
— Хюстън — прошепна умолително той.
Значи вече ни различава, помисли си тя, но не каза нищо, а само направи широка дъга, за да избегне протегнатата към нея ръка.
Дънкан избута почти насила Блеър на мястото до Лий и всички заеха новоразпределените си места: Блеър до Лий, а Хюстън съвсем открая до Дънкан.
Проповедта продължи като че ли само няколко секунди; защото Хюстън знаеше, че след това от амвона ще бъде съобщена голямата новина.
А тя дойде дори още по-рано, отколкото се опасяваше.
За нещастие този път божествената служба не беше отслужена от преподобния Томас, а от преподобния Смитсън, който не се изразяваше особено тактично.
— Време е за едно обявление — започна развеселено той. — Изглежда, че нашият брат Леандър е променил мнението си относно това, за коя от двете сестри-близначки иска да се ожени, и сега се сгодява за Блеър. Мисля, че и аз не бих могъл да реша коя от двете да взема. Още веднъж моите най-сърдечни благопожелания за сватбата, Лий!
За момент енорията остана като ударена от гръм. После няколко мъже се разсмяха, а жените започнаха да шушукат. Всички наставаха от пейките и тръгнаха да се прибират в къщи.
— Хюстън, трябва да ме изслушаш — каза Лий и посегна към ръката й. — Искам да ти обясня…
— Вече го обясни — изсъска тя. — Когато се възхищаваше от пламенността на Блеър и се надяваше никога вече да не видиш ледената принцеса. Още тогава проумях какво си искал. Довиждане.
Тя се усмихна на едно от децата, които помагаха при литургията.
— Здравей, Хюстън, или ти си Блеър? — каза някой.
— Пожелавам ти щастие, Лий. — Един мъж го тупна по рамото и се отдалечи, смеейки се.
— Хюстън, нека отидем никъде другаде.
— Иди при своята… годеница. — Тя го измери с гневен поглед.
— Хюстън — прошепна умолително Лий, — недей така…
— Ако веднага не махнеш ръката си от моята, ще изкрещя. Нямам намерение да търпя оскърбленията ти.
— Леандър! — намеси се заповеднически Дънкан. — Блеър те очаква.
Лий неохотно се отвърна от Хюстън, сграбчи ръката на Блеър, избута я към изхода, после я качи в кабриолета си и препусна като луд.
Едва Лий се беше отдалечил с Блеър, когато жените се скупчиха около Хюстън и почти насила я изтласкаха встрани от Дънкан. Показаха се загрижени, любопитни, някои й съчувстваха, повечето обаче бяха искрено смаяни.
— Хюстън, какво е станало? Мислех си, че вие с Лий сте много щастливи.
— Как можа Леандър да избере Блеър? Ами че те непрекъснато се карат!
— Как така внезапно промени мнението си!
— Хюстън, да не би да има някой друг?
— Дяволски сте прави, че има друг мъж, уважаеми дами — прогърмя зад тях някакъв глас и всички се обърнаха и зяпнаха внезапно изникналия в църковния двор Кен Тагърт. Никой в града не беше го чувал да произнася толкова дълго изречение, а и той изобщо не се интересуваше какво говорят или вършат хората от града.
Жените впиха очи в големия мъж с рунтава брада и грубо работно облекло и устата им зинаха от почуда, докато той си пробиваше път през навалицата. Но никой не беше по-изненадан от Хюстън.
— Много съжалявам, че не успях да дойда за литургията, иначе непременно щях да седя до теб — каза той, когато успя да се добере до нея. — Не ме гледай толкова изненадано, сърце мое. Знам, че бях обещал да запазя нашата малка тайна, но щом Лий вече разправя на ляво и на дясно за това, смятам, че не бива повече да крием от хората.
— Какво да криете? — извика веднага някаква жена.
Кен сложи ръка на рамото на Хюстън. Двамата бяха неравна двойка — той с несресана брада и
