смачкани дрехи, тя безупречно облечена и нагласена.
— Хюстън развали годежа с Леандър, защото внезапно се влюби в мен. Какво можеше да стори тя, уважаеми дами? Беше любов от пръв поглед.
— Кога стана това? — промълви една от дамите, сякаш не й достигаше въздух.
Хюстън междувременно се беше съвзела дотолкова, че можа да прошепне:
— Стана, докато вечерях с мистър Тагърт в новата му къща.
Знаеше, че по-късно ще се разкайва за всяка своя дума, но в момента се радваше, че няма да стои пред хората като посрамена годеница.
— Но какво ще стане сега с Леандър?
— Леандър се утешава с любовта на скъпата сестра на Хюстън, Блеър — отговори весело Кен. — За съжаление вече е време да тръгваме, уважаеми дами. Надявам се, че всички ще дойдете на сватбата — двойната сватба! Точно след две седмици. — С тези думи той прихвана Хюстън за кръста и я избута навън от църковния двор, където чакаше старата му карета.
Когато потеглиха, Хюстън седеше гордо изправена на седалката.
Кен спря конете пред входа на имението си. Пред очите им се разкри огромният парк, зад който се издигаше къщата. Той вдигна ръце, за да й помогне да слезе.
— Трябва да си поговорим ние двамата.
Хюстън беше твърде замаяна, за да може да направи нещо друго, освен да се подчини.
— Щях да дойда в църквата и да седна до вас, но трябваше да довърша нещо много важно. По всичко изглежда, че все пак успях да стигна навреме. В противен случай онези дърти гарги щяха да се нахвърлят върху вас и да ви изкълват очите.
— Какво казахте току-що? — измърмори Хюстън, която слушаше само с половин ухо. До тази сутрин се надяваше, че всичко е било само лош сън, че ще се събуди и пак ще бъде сгодена за Леандър.
— Вие слушате ли ме изобщо? Да не ви е зле?
— Не, мистър Тагърт, не се оплаквам. С изключение на това, че бях публично унизена, всъщност ми няма нищо. — Тя спря за момент. — Моля да ме извините. Не исках да ви товаря с моите проблеми.
— Но вие не разбрахте ли какво казах в църквата? Не чухте ли какво заявих на дамите? Ние двамата с вас ще се оженим! Поканих всички на двойна сватба!
— И аз ви благодаря за това — отговори Хюстън и дори успя да се усмихне. — Беше много мило от ваша страна, че побързахте да ми се притечете на помощ. От вас би излязъл чудесен рицар. Но сега мисля, че е по-добре да си вървя.
— Такава твърдоглава жена не съм срещал през живота си! Какво ще правите, ако не се омъжите за мен? Да не мислите, че някой от така наречените светски мъже ще ви поиска ръката след всичко, което се случи? Тях всички ги е страх от клана Уестфийлд. Да не би да се надявате, че Марк Фентън ще ви предложи брак?
— Марк Фентън? — промълви объркано тя. — Защо е нужно именно Марк да ме моли за брак, както елегантно се изразихте?
— Беше просто мое хрумване, това е всичко. — Той направи крачка към нея. — Защо всъщност не желаете да се омъжите за мен? Аз съм богат и имам голяма къща, а вие сте изоставена годеница и нямате какво друго да правите.
Хюстън погледна нагоре към лицето му. Грамадният му ръст я правеше малко несигурна, но страх — страх тя не изпитваше. Внезапно напълно забрави Леандър и Блеър.
— Защото не ви обичам — отговори тя с твърд глас. — И защото знам твърде малко за вас. Нищо чудно да сте се женили десет пъти досега и да сте затворили десетте си жени в мазето. Изглеждате способен да извършите подобно нещо — добави тя, докато разглеждаше обраслото му с косми лице и голямата дупка на рамото на синята му работна риза.
В продължение на цяла минута Кен я зяпаше с отворена уста.
— Смятате ме способен да извърша подобно нещо? Слушайте, лейди! — Той се приближи с още една крачка. — Изобщо не съм имал време да се женя. Откакто Фентън ме изхвърли от дома си на осемнадесетгодишна възраст, не съм правил нищо друго, освен да печеля пари. Цели три години не съм виждал легло, камо ли да спя в него. А сега вие идвате тук и твърдите, че съм имал време да се оженя даже десет пъти.
Когато завърши речта си, той до такава степен се беше надвесил над нея, че тя се дръпна назад.
— Очевидно съм се излъгала — промълви Хюстън с кротка усмивка.
Кен не се помръдна.
— Знаете ли, че сте най-красивата жена, която съм срещал досега?
С тези думи той провря ръка зад гърба й, привлече я към себе си, зарови пръсти в грижливо подредения кок и впи устни в нейните.
Хюстън беше целувала Леандър стотици пъти, но никога досега не беше изпитвала подобно нещо. Целувките на Леандър й бяха познати, в тях нямаше нищо неочаквано, а това, което изпитваше сега… Устните на Кен настойчиво обхващаха нейните. Не я целуваше по финия начин, по който един джентълмен би целунал една дама, а по-скоро така, както си представяше целувката на един коняр.
Внезапно той рязко я пусна и тя за малко не падна по гръб. В продължение на един дълъг миг двамата се гледаха в очите.
— Лейди, ако винаги ме целувате така, макар че сте влюбена до уши в онзи Уестфийлд, и без любов бих се чувствал много добре с вас.
Хюстън стоеше занемяла. Кен я хвана за лакътя.
— Сега ще те отведа у вас и можеш веднага да започнеш с приготовленията за сватбата. Купи всичко необходимо. Ще депонирам малко пари на твое име в банката. Бих искал в къщи да има много цветя, когато се женим, така че накарай да доставят и ги изпрати тук. Поръчай ги в Калифорния или се огледай в моите оранжерии, може да намериш нещо подходящо. Венчавката ще се извърши в моята къща. Искам на моята сватба да дойде целият град.
— Един момент! Почакайте малко! — извика тя, като се опитваше да оправи косите си.
Но Кен упорито я теглеше след себе си.
— Аз все още не съм казала „да“. Моля ви, мистър Тагърт, дайте ми малко време да размисля. Още не съм се съвзела от загубата на годеника си. — Тя сложи ръка на рамото му и усети силните мускули под дебелия плат.
Той нежно свали ръката й и за миг Хюстън помисли, че отново ще я целуне.
— Ще ти купя и пръстен. Какъв би искала да имаш? Халка с брилянти? Или със смарагди? А как се казваха онези, сините?
— Сапфири — отговори разсеяно тя. — Моля ви, не ми купувайте пръстен! Бракът е за цял живот. Това не се решава толкова бързо.
— До сватбата има цели две седмици — достатъчно време да свикнеш с мисълта, че ще бъдеш моя жена.
— Мистър Тагърт — промълви огорчено тя, — никога ли не слушате какво ви говорят другите хора?
Той се ухили през брадата си.
— Никога. Така забогатях. Щом видех нещо, което исках да имам, просто си го вземах.
— Значи сега аз съм наред в списъка и вие просто трябва да ме имате, така ли? — попита тихо тя.
— Ти си на първо място. Даже преди небостъргача в Ню Йорк, който принадлежи на Вандербилт, но аз непременно ще го купя. А сега ще те откарам в къщи, за да съобщиш на семейството си за мен и да ме поставиш на мястото на Уестфийлд. Онзи нещастник ще има да съжалява за това! — Наистина и той си улови на въдицата една Чандлър, но аз получавам дамата.
Кен дръпна така силно юздите, че Хюстън падна назад в седалката, преди да е успяла да каже и дума.
Пред входната врата на Вила Чандлър той скочи от капрата, вдигна я на ръце и я сложи на земята.
— Трябва веднага да се върна в къщи. Ще разкажеш на родителите си за мен, нали? А утре ще ти изпратя пръстена. Ако имаш нужда от нещо, съобщи на Идън или на мен. Ако ми остане време, утре ще те посетя. — Той хвърли бърз поглед през рамо към дома й. — Е, време е да вървя! — Скочи отново на капрата и конете се отдалечиха в галоп.
