Лий нито един път не беше повишила глас…
Хюстън вдъхна дълбоко хладния вечерен въздух. Само като си помислеше колко работа й предстои от днес нататък! Приготовленията за сватбата, изненадите, които я очакваха, като отвори складовете, подреждането на мебелите според нейния вкус и желание А какво предизвикателство за нейните таланти — да превърне човек като Тагърт в нещо като джентълмен!
Хюстън стигна в къщи с пламнало от вълнение лице. Щеше да се омъжи за човек, който се нуждаеше от нея.
Остави коня и каретата на момчето от конюшнята, изправи рамене и се подготви за бурята, която вероятно я очакваше вътре.
ГЛАВА СЕДМА
За нейна голяма изненада и облекчение в къщата цареше тишина. Когато влезе на пръсти през кухненския вход, само готвачката Сюзън все още миеше съдовете.
— Всички ли са легнали вече — запита Хюстън и се облегна на голямата дъбова маса, която заемаше почти половината от помещението.
— Да, мис Блеър-Хюстън — отговори Сюзън, докато почистваше мелничката за кафе — Повече или по- малко.
— Хюстън — обясни автоматично младото момиче, без да обърне внимание на последната забележка на прислужницата. — Сюзън, би ли сложила нещо за хапване на една табла. Моля те да го отнесеш в моята стая.
Докато минаваше през салона към стълбите, тя забеляза няколко големи букета свежи цветя, които не бяха от градината на майка й. Видя, че на един от тях беше закрепена картичка: „За моята бъдеща съпруга Блеър, от Леандър.“
През дългите месеци на техния годеж Лий нито един път не беше й изпращал цветя…
Хюстън изкачи стълбата с високо вдигната глава.
Спалнята й беше облепена в кремави тапети с бели шарки; на прозорците висяха ръчно изработени дантелени пердета „Батенберг“, прекрасни дантели от същата работилница украсяваха ниските масички и облегалките на двете кресла: вътрешната срана на балдахина над леглото и беше от светлобежова надиплена коприна, а юрганът — от бял атлаз. Хюстън тъкмо беше съблякла роклята си, когато на вратата се почука и Сюзън влезе с таблата. Докато се хранеше, тя започна да дава нареждания на прислужницата:
— Знам, че вече е късно, но трябва да изпратиш Уили още веднъж до града. Да занесе едно писъмце на мистър Бъгли, шивача, който живее на Лийд авеню. В случай, че човекът вече е заспал, да звъни на вратата, докато мистър Бъгли излезе лично да получи писмото. Той трябва утре сутринта в осем часа да се яви и къщята на мистър Тагърт.
— В къщата на мистър Тагърт? — почуди се Сюзън, докато окачваше роклята в гардероба. — Тогава значи е вярно, мис, че вие ще се омъжите за него?
Хюстън седна на своето малко махагоново писалище и се обърна към момичето.
— Би ли желала да работиш за мен и да живееш в къщата на мистър Тагърт?
— Право да ви кажа, не знам, мис. Мистър Тагърт действително ли е толкова лош, колкото говорят хората за него?
Хюстън се замисли. От опит знаеше, че прислугата много пъти бе по-добре осведомена за дадена личност, отколкото господарите, които срещаха тази личност единствено в светското общество. Въпреки че Кен живееше сам в своята къща, той все пак влизаше и допир с хора, които му вършеха куриерски услуги или друга някаква работа.
— Какво си чувала за него?
— Че е избухлив, вика по хората и трудно може да му се угоди.
— Страхувам се, че всичко това напълно отговаря на действителността — каза Хюстън с въздишка, като се наведе отново над писалището си. — Но поне не посяга да бие жени и не се опитва да мами другите хора.
— Ако вие не се страхувате да живеете с него, мис Хюстън, аз също съм готова да рискувам. Тази къща ще стане непоносима, когато вие и сестра ви си отидете.
— Боя се, че и тук си права — каза разсеяно Хюстън, докато си отбелязваше, че трябва да се обади на бръснаря, мистър Епългейт от Коул авеню, и да го помоли утре в девет часа сутринта да се яви в къщата на мистър Тагърт. Помисли си колко време би се спестило, ако всеки в града си прекараше телефон.
— Сюзън, ти нали имаше много братя?
— Точно така, мис.
— Утре ще ми трябват шестима силни мъже — за цял ден. Ще пренасят мебели от склада в долните етажи. Ще им се заплати добре, ще бъдат нахранени както трябва, но искам да са там точно в осем и половина. Смяташ ли, че ще събереш шестима души до утре сутринта?
— Разбира се, мис.
Хюстън написа още една бележка.
— Това известие е за мисис Мърчисън. В момента тя живее при преподобния Томас, тъй като Конрадови пътуват из Европа. Бих желала да се нанесе в къщата на мистър Тагърт и да готви за него, докато се върнат господарите й. Уили да изчака отговора й, след като й предаде писмото, защото й съобщавам, че в момента кухнята е само една празна стая и тя трябва да набави всичко, което ще й бъде необходимо. Сметката да изпрати на мистър Тагърт. Може би е най-добре утре Уили да иде да я вземе с кола. Ако тя се съгласи, кажи му да вземе назаем голямата кола на Оукли.
Хюстън се облегна назад в креслото си.
— Мисля, че изготвихме програмата за утре. Мистър Тагърт ще бъде обръснат и облечен в хубави дрехи, мебелите ще бъдат поставени по местата им, кухнята ще бъде обзаведена и всеки ще получи нещо вкусно за ядене.
Сюзън извади фуркетите от фризурата й и започна да разресва дългите тъмни коси.
— Това ми действа добре — прошепна Хюстън и затвори очи.
След няколко минути вече тежеше в леглото и за пръв път от седмица насам имаше чувството, че ще заспи без плач. Чувстваше се дори щастлива. Беше сменила мястото си със сестра си, за да си позволи едно малко приключение, а както изглежда, моментната авантюра щеше да трае цял живот.
Когато на другата сутрин в шест часа Сюзън почука на вратата, Хюстън вече се обличаше. Избра дрехи, които да не й пречат при работата: бяла памучна блуза, черна кадифена пола, в която се движеше свободно, и широк кожен колан. Къс жакет и подходяща шапка допълваха тоалета й.
Слезе на пръсти по стълбата и остави на масата в столовата бележка за майка си, в която й съобщаваше какво е решила да свърши през този ден След като набързо закуси в кухнята, тя се отправи към обора, където съненият Уили запрягаше коня в прекрасната карета, подарена от мистър Тагърт.
— Предаде ли снощи всички писма, Уили?
— Разбира се, мис. Мисис Мърчисън здравата се зарадва, че отново ще има работа. Нареди да я взема с кола в шест и половина и да я откарам в магазина на мистър Рандолф. Мисис Мърчисън му се обади още снощи и му продиктува дълъг списък от неща, които щели да й трябват. Веднага след това ще я откарам у Конрадови, където смята да опустоши зеленчуковата им градина. Искаше само да знае за колко души ще готви.
— За около дузина, но повечето от тях са мъже, така че спокойно може да сготви за трийсет души. Трябва да ги нахраним до насита. Напомни й да купи всякакви тенджери и тигани. Сигурна съм, че мистър Тагърт е забравил кухненския инвентар, когато е поръчвал мебелите си. Очаквам ви колкото се може по- скоро в дома на мистър Тагърт.
Очевидно и в голямата бяла къща всички още спяха, когато Хюстън разпрегна коня и го завърза под сянката на едно дърво. Почука на страничната врата, но никой не я чу. Натисна дръжката на бравата и като видя, че не е заключено, влезе в кухнята. Почувства се като крадец, когато започна да отваря шкаф след шкаф. Но щом се налагаше къщата да се подготви за празник, на който да бъде поканен целият град, тя
