стоя там няколко дълги минути.
— Аз също имам няколко изисквания към вас — каза накрая, като се извърна от прозореца. — Знам, че се омъжвате за мен заради парите ми. — Той вдигна ръка, когато тя се опита да каже нещо. — Няма смисъл да го оспорвате. Дори за секунда не бихте помислили да вземете човек като мен, който яде картофи с нож, ако нямах такава голяма къща. Лейди като вас дори не би разговаряла с коняр като мен. Това, което изисквам от вас и което не трябва да казвате на никого, е да се държите така, сякаш…
Той смутено наведе очи.
— Искам — започна отново той — хората да смятат, че сте влюбена в мен и се омъжвате за мен не само защото вашата сестра ви е откраднала годеника и аз случайно съм се оказал наблизо. Искам дори сестра ви — натърти той — да смята, че сте полудели по мен, така както твърдях пред хората в църквата. Искам и майка ви да повярва в това. Не желая тя да се страхува от мен.
Хюстън беше подготвена за всичко — само не за това. Значи такъв беше големият, внушаващ страх мъж, който искаше да бъде над обикновените житейски неща и над целия град. Колко ли страшно беше да не си в състояние да изпълняваш и най-дребните обществени задължения. Естествено, че никоя жена не го канеше в къщата си, щом ставаха инциденти и се трошеше порцелан. В момента Кен не можеше да си намери място в никой от двата свята — нито в този на бедните, към който принадлежеше според обноските и езика си; нито в този на богатите, закъдето всъщност беше предопределен заради парите си.
Той има нужда от мен, прозря тя. Има нужда от мен толкова, колкото никой друг. За Леандър аз бях нещо скъпо, мило, но не и необходимо. Обаче за този мъж нещата, на които са ме учили, имат жизненоважно значение.
— Ще се държа така, сякаш съм дълбоко влюбена в теб — каза тихо тя.
— Значи все пак ще се омъжиш за мен? — попита смаяно той.
— Ами да, мисля, че да — отговори тя с бурно избликнало чувство, което изненада и самата нея.
— Дявол да го вземе! Идън! — изрева той и изскочи от библиотеката. — Лейди Чандлър ще се омъжи за мен!
Хюстън приседна на дъската на прозореца. Той ще се ожени за „лейди“ Чандлър. Но тя? На кого, за Бога, беше дала своето съгласие?
Вече се свечеряваше, когато Хюстън се прибра в къщи с новата си карета. Беше изтощена и ужасно й се искаше никога да не е чувала името на Кен Тагърт. Изглежда, този човек искрено беше убеден, че може да си стои в къщи и да работи, докато неговата годеница посещава сама всички празненства, които се даваха по този случай, като уверява присъстващите, че го обожава и че бъдещето на младата брачна двойка може да бъде само розово.
— Ако не ни видят двамата заедно, хората въобще няма да повярват, че се познаваме — обясняваше тя над купищата хартии, натрупани по бюрото. — Трябва да ме придружаван: навсякъде: първо на градинското увеселение вдругиден, а после ще видим. Но най-напред шивачът ще ти ушие приличен костюм и ще те обръснем.
— Опитвам се да купя едно парче земя във Вирджиния и утре тук ще дойде един човек. Трябва да бъда в къщи.
— Ще разговаряш с него за сделката по време на пробата.
— Да не искаш едно от ония човечета да ме опипва по цялото тяло? Не мога да търпя такова нещо. Кажи на шивача да ми донесе няколко костюма в къщи и аз ще си избера един от тях.
— Червен или пурпурен? — попита спокойно тя.
— Червен. Веднъж видях червено шотландско сако, което много…
Хюстън бе принудена да каже много високо и ясно:
— Ти ще приемеш утре тук, в къщи, шивач, който ще ти вземе мярка за костюма, чиито цвят и плат ще избера аз. Ще дойдеш с мен на градинското увеселение у семейство Манкин. Освен това ще вършим и много други неща заедно през двете седмици преди сватбата.
— Сигурна ли си, че истинските дами винаги са толкова шумни? Смятах, че една истинска лейди никога не крещи.
— Дамите не повишават глас, когато имат работа с истински джентълмени. Но мъже, които искат да носят костюми на червени карета, трябва да бъдат обработвани с малко по-груби средства.
При тази забележка Кен я изгледа сърдито, но не повдигна повече никакви възражения.
— Е, добре, ще си ушия костюм, какъвто искаш да имам, и ще дойда на твоето прокле… на твоето чудесно увеселение. Но що се отнася до следващите забавления, не мога нищо да ти обещая.
— За тях ще решаваме от ден за ден — усмихна се тя. Внезапно се почувства ужасно изморена. — Трябва да си вървя. Родителите ми сигурно вече се тревожат.
— Ела тук! — заповяда той и посочи страната на писалището, до която седеше.
Хюстън помисли, че иска да й покаже някакъв документ, и мълчаливо се подчини. Вместо това той я сграбчи грубо за китката и я притегли към себе си.
— Тъй като се чувствана призвана да бъдеш моя учителка, аз също бих могъл да те науча на някои полезни неща от моя опит.
Той започна да целува тила й; тя искаше да протестира, но, кой знае защо, гласът й изневери. Остана сгушена в него, докато Идън се обади от вратата:
— Кен, извинявай, че ви безпокоя…
Без много церемонии Тагърт я избута от скута си.
— Ще продължим утре, скъпа — засмя се той, сякаш имаше насреща си улично момиче. — Сега трябва да си вървиш в къщи. Имам работа.
Хюстън преглътна отговора, който напираше на езика й, изчерви се и се сбогува учтиво с двамата мъже. Промълви кратко: „Лека нощ“, и бързо напусна къщата.
Уморена, гладна, измъчвана от смесено чувство на яд и смущение, тя пътуваше към къщи, където я очакваше семейството, на което също трябваше да обясни, че е дала на прословутия мистър Кен Тагърт съгласие да се омъжи за него.
Защо? — питаше се тя и така стягаше юздите на коня, че той пълзеше като охлюв по улиците. Защо, Господи, защо съм готова да се омъжа за човек, когото не обичам, който не ме обича, който всеки две минути ме докарва до лудост и който се отнася е мен като със стока, която е купил и за която скъпо е заплатил?
Отговорът дойде бързо: защото ти дава чувството, че си жива. Защото има крещяща нужда от теб.
Блеър й беше казала наскоро, че когато са били деца, тя е водила битки със снежни топки с най-силните момчета, но Дънкан и Леандър успели да задушат нейната жизненост. Преди доста години тя беше научила, че е по-удобно да отстъпва на мъжете, да бъде спокойна, покорна, с други думи — просто дама. Да бъде точно такава жена, каквато мъжете обичат да имат до себе си.
Но много пъти — на приеми, вечери и забави — тя се чувстваше като картина на стената: приятна за гледане, но съвършено излишна. Липсваше й всекидневното добро самочувствие. Даже беше казала веднъж на Леандър нещо в този смисъл, но в отговор той й беше изнесъл цяла лекция до каква степен животът губи своето качество без предметите на изкуството.
А след това същият този Лий беше заменил спокойната, ведра красота на Хюстън с жена, която беше накарала тялото му да пламти от страст.
Кен Тагърт беше събудил у нея чувства, каквито не беше изпитвала към никой мъж. Лий имаше великолепен вкус за облекло и мебели. Той би могъл да обзаведе сам къщата, която беше купил за тях двамата, и то без никакви затруднения. Но мистър Тагърт изобщо не знаеше какво да прави без нея. Не би могъл дори да подреди горе-долу мебелите, които други хора бяха купили за него.
Хюстън си спомни времето, когато ходеше на училище, и строгото отношение на учителките. Блеър винаги твърдеше, че там сестра й не е имала никаква друга работа, освен да ние чай и да подрежда цветя, но Хюстън отлично помнеше колко често мис Джоунс удряше през пръстите с линията подрастващите дами, когато допускаха и най-дребната грешка.
Пред Лий беше принудена винаги да се държи така, както я бяха научили в нейните училища, тъй като той забелязваше и най-малкия пропуск в поведението й. Докато при мистър Тагърт можеше да върши онова, което намираше за правилно. Днес дори му беше изкрещяла. През четиринадесетте години на връзката си с
