дама, лек файтон с много добър кон.
Той сгъна листчето, прибра го в джоба си и си тръгна.
— А, да — каза след малко и отново се обърна към къщата. — Това също ви го праща мистър Тагърт. — Той хвърли едно малко пакетче, обвито в кафява хартия, в посоката, където се намираше Хюстън, и тя едва успя да го хване.
Подсвирквайки си, мъжът мина през градината, излезе на улицата и хората гледаха след него, докато изчезна зад следващия ъгъл.
— Е, Хюстън — обади се Тиа, — няма ли да разопаковаш подаръка си?
Хюстън съвсем не беше сигурна дали трябва да отвори пакетчето, защото знаеше какво ще намери в него. А щом приемеше пръстена, това би означавало, че приема и мистър Тагърт за свой годеник.
Все пак тя отвори пакетчето и в кутийката проблясна най-големият диамант, който някога беше виждала — огромен, искрящ, зашеметяващ скъпоценен камък, заобиколен от десет квадратно шлифовани смарагда.
Листата на дърветата в градината прошумоляха, когато намиращите се там дами изведнъж поеха дълбоко въздух.
Хюстън решително щракна капачето на кутийката и тръгна право към градинската врата и намиращата се пред нея карета. Не пожела да отговори на нито един от въпросите, с които я щурмуваха, качи се на капрата, дръпна юздите и прекрасният кафяв кон, впрегнат в елегантния файтон, се понесе бодро в тръс.
Хюстън слезе надолу по Шелдън стрийт, пресече реката, която разделяше северната и южната част на града, изкачи стръмната алея за коли пред къщата на Тагърт и спря пред входната врата. Тъй като чукането не даде резултат, тя решително влезе вътре и спря едва в рамката на вратата към кабинета му.
Кен седеше зад писалищната маса с воняща пура в уста и със страхотна бързина даваше указания на Идън, който беше качил краката си върху писалището и също пушеше ужасно смрадлива пура.
Идън я забеляза пръв. Веднага скочи и сръга Кен в ребрата.
Тагърт смръщено вдигна очи.
— Вие сигурно сте Идън — промълви Хюстън и влезе с протегната ръка в стаята. Не беше много сигурна, дали високият рус мъж е приятел или прислужник. — Аз съм Хюстън Чандлър.
— Хюстън — усмихна се Идън. Не беше прислужник — не и е тази самоуверена физиономия.
— Бих желала да поговоря с вас — каза Хюстън, обръщайки се към Кен Тагърт.
— Ако се касае за сватбените приготовления, сега нямам време. Ако ти трябват пари, кажи на Идън. Той ще ти напише чек.
Хюстън размаха ръка пред лицето си, за да разпръсне тютюневия дим, отиде до прозореца и го отвори.
— Не би трябвало да работите на този пушек. Не е полезно за здравето ви.
Кен погледна към нея със студени очи.
— Как си позволяваш да ми даваш заповеди? Само защото ще ставаш моя жена, това не ти дава право…
— Доколкото си спомням — прекъсна го тя, — още не съм дала съгласието си да се омъжа за вас. А щом вие не намирате време дори да поговорите с мен, вече не вярвам, че някога ще го сторя. Довиждане, мистър Тагърт. Идън.
— Довиждане, Хюстън — отговори е тиха усмивка Идън.
— Жени! — проехтя гласът на Кен зад гърба й. — Знаех си аз, че съпругата само ще ми отнема време.
Все пак той тръгна след нея.
— Може би постъпих малко прибързано — промърмори той. — Но не обичам да ме смущават, когато работя. Би трябвало да разбираш това.
— Не бих ни попречила на работата, ако не беше важно — каза хладно тя.
— Е, добре — засмя се той. — Да идем ей тим. — И тръгна към огромната празна библиотека. — Бих желал да мога да ги предложа кресло, но имам само едно и то е горе в моята спалня. А може би предпочиташ да се качим в спалнята? — добави той, хилейки се похотливо.
— Определено не! Това, за което исках да говоря с вас, мистър Тагърт, е вашето предложение за женитба. Сериозно ли възнамерявате да се ожените за мен?
— Мислиш ли, че бих пропилял толкова време да те ухажвам, ако нямах намерение да те взема за жена?
— Ухажвали сте ме? — учуди се тя. — А, да, вашата реч в неделя пред дамите в църквата би могла да се изтълкува така. Следващото нещо, което искам да ви попитам, сър, вие убивали ли сте през живота си човек, или пък наемали ли сте хора, които да убиват вместо вас?
Долната челюст на Кен увисна и в очите му свет на гняв.
Малко след това обаче в тях пробляснаха весели искрици.
— Не. Никога през живота си не съм убивал човек и че съм нареждал да убиват. Какво още ви интересува?
— Всичко, което бихте желали да ми разкажете доброволно — отговори сериозно тя.
— Няма много за разказване. Израснах в конюшнята на Джейкъб Фентън. — Мускулите на челюстите му играеха. — Бях изхвърлен, защото имах връзка с дъщерята, а оттогава насам правя пари. Никого не съм убил, никого не съм ограбил, не съм лъгал, не съм удрял жена, само на няколко мъже от време на време съм посмачквал мутрите. Още нещо?
— Да. Когато ми направихте предложението, казахте, че искате да ви подредя къщата. Извън това ние двамата ще общуваме ли помежду си?
— С мен? — Хилейки се, той пъхна пални в празните гайки на колана си. — Нямо да ви лишавам от нищо, ако това е, което ви интересува.
— Нямах предвид това, за което намеквате — отговори сковано тя.
— Мистър Тагърт — заговори отново Хюстън и започна да обикаля около него. — Познавам мъже от мините, които са много по-добре облечени от вас. Вашите обноски и начинът ви на изразяване са направо отвратителни. Майка ми се уплаши до смърт, когато чу, че такъв варварин като вас ми е предложил брак. Тъй като не искам цял живот майка ми да трепери от страх пред вас, трябва да се съгласите да изпълните няколко инструкции, които ще ви дам.
— Инструкции? — повтори той, приспивайки очи. — На какво ли можете да ме научите вие?
— Как да се обличате прилично. Как да се храните…
— Да се храня? Аз ям много.
— Без съмнение, мистър Тагърт. Но вие постоянно цитирате имена като Вандербилт и Гулд. Кажете ми, канили ли са ви някога в къщите на споменатите господа, когато са присъствали и дами?
— Не, обаче… — започна той, ала побърза да избегне погледа й. — Веднъж ме поканиха, но стана беля и се счупиха няколко чинии.
— Естествено. Питам се как можете да очаквате, че ще се омъжа за вас, ще ръководя домакинството на тази прекрасна къща, ще давам желаните от вас великолепни приеми, а вие ще седите начело на масата и ще ядете грах с нож…
— Аз изобщо не ям грах. Мъжът има нужда от месо и не му трябва жена, която да му казва какво да яде.
— Всичко хубаво, сър. — Тя се завъртя на токчетата си и направи две крачки към вратата.
В този миг Кен я сграбчи за ръкава.
— Няма да се омъжите за мен, ако не ви позволя да ми давате уроци, така ли?
— И да ви обръсна. И да ви облека както трябва.
— Сигурно много ни се иска да видите лицето ми, нали? — ухили се той, но усмивката му бързо се изпари, когато разбра колко сериозно се отнасяше Хюстън към своите условия. — С колко време за размисъл разполагам?
— Приблизително десет минути.
Той направи гримаса.
— Кой ви е обучавал как се прави бизнес? Чакайте да помисля. — Той отиде до един от прозорците и
