Хюстън застана до стената на градината и се загледа след каретата, която изчезна сред облаци прах. Имаше чувството, че току-що през нея беше минало торнадо.
В къщата Дънкан и Оупъл вече я очакваха. Оупъл седеше със зачервени от плач очи в едно кресло, докато Дънкан, кръстосал ръце пред гърдите, се разхождаше напред-назад из салона.
Хюстън пое дълбоко въздух, преди да пристъпи в стаята.
— Добър ден, мамо. Мистър Гейтс.
— Къде беше толкова време? — нападна я веднага Гейтс.
— О, Хюстън! — изхлипа Оупъл. — Не е нужно да се омъжваш за онзи човек. Ще си намериш друг. Вярно, че Леандър е направил грешка, но ти няма защо да му подражаваш.
Преди Хюстън да е успяла да каже и дума, Дънкан продължи:
— Хюстън, ти винаги си била по-разумната от двете. Блеър никога не е имала и искрица разум. Още като малко момиче започваше да мисли над нещо едва след като го беше сторила. Но ти никога не си вършила глупости. Искаше да се омъжиш за Леандър и…
— Но Леандър вече не ме иска — прекъсна го Хюстън.
— Това не е причина да се омъжваш за Кен Тагърт! — изплака Оупъл и скри лице в мократа носна кърпичка.
Хюстън сметна, че е длъжна да защити Кен.
— В какво, за Бога, се е провинил този мъж, та всички го очернят? Още не съм приела неговото предложение за женитба, но не виждам защо трябва да го отхвърля.
Оупъл скочи от креслото и изтича при дъщеря си.
— Той е чудовище! Достатъчно е само да го погледнеш. Как ще живееш с тази смрадлива мечка, която се представя за мъж? Заради него всичките ти приятели ще скъсат с теб. Да знаеш какви страшни истории разправят в града за него!
— Оупъл — заповяда Дънкан и тя послушно се върна в своето кресло, като продължи да хълца в носната си кърпичка. — Хюстън, ще говоря е теб, както бих говорил е мъж. На мен ми е безразлично, дали този човек е виждал през живота си вана за къпане или не. За мен това не е решаващото, макар да признавам, че една гореща вана не би му навредила. Но има други неща…
Дънкан строго се вгледа в нея.
— Между мъжете в града се носи слух, че Тагърт е накарал да премахнат няколко души, иначе не би станал толкова богат.
— Убийство? — прошепна Хюстън. — Къде си чул такова нещо?
— Не е важно къде, а…
— Разбира се, че е важно — прекъсна го буйно тя. — Знаеш много добре, че жените от този град са ужасно сърдити на мистър Тагърт, понеже той не им обръща внимание, и разпространяват какви ли не слухове. Защо трябва мъжете да се държат по-добре от жените? Леандър ми е разказвал, че няколко от нашите почтени граждани се опитали да пробутат на мистър Тагърт изчерпана златна мина, и други подобни истории. Може би точно някой от тях е разпространил из града тези ужасни лъжи.
— Това, което чух за него, изхожда от съвсем сигурен източник — отговори твърдо Дънкан.
За момент Хюстън замълча.
— Джейкъб Фентън — каза тихо след малко и по израза на ръбатото му лице разбра, че е отгатнала правилно. — Според слуховете, които аз чух — продължи тя, — мистър Тагърт се осмелил да задиря достопочтената дъщеря на Джейкъб Фентън, Памела. Хората винаги шушукаха зад гърба му, че е направо срамота така да глези дъщеря си. Чудно ли е тогава, че днес той мрази човека, който някога е бил негов коняр и е имал смелостта да направи предложение за женитба на разглезената му дъщеря?
— Да не искаш да кажеш, че Фентън е лъжец! — избухна Дънкан. — Нима за теб думата на този новоизлюпен богаташ има по-голяма тежест от думата на едно отдавна установило се тук семейство, което си познавала през целия си живот?
— Ако се омъжа за Кен Тагърт — казвам ако, — тогава предпочитам да вярвам по-скоро на него, отколкото на Фентън. А сега те моля да ме извиниш. Не бих желала да продължавам този разговор. Внезапно се почувствах много уморена. Мисля, че трябва да си полегна.
Оттегли се с достойнство, както се полагаше на една дама. Полите й прошумяха през салона. Но когато се озова сама в стаята си, самообладанието й свърши. Строполи се на леглото си, но не можа да заплаче. Да се омъжа ли за Кен Тагърт? — разсъждаваше тя. Да се омъжи за човек, който говореше като каубой и имаше маниери на разбойник, който обира пощенските коли? Да се омъжи за човек, който се отнася към нея без каквото и да е уважение? Да се омъжи за човек, който я измъкна от каретата, като че беше чувал с картофи? Да се омъжи за човек, който я целуваше, като че имаше насреща си слугиня в кухнята?…
Внезапно се изправи като свещ в леглото си.
— Трябва ли да се омъжа за този човек, само защото пред очите ми пада червена пелена, когато ме целува — червена с малки сребърни и златни искрици, както казваше Блеър? — произнесе високо тя.
— Всъщност защо не? — пошушна след малко Хюстън, отпусна се назад в леглото и за пръв път се замисли сериозно над този въпрос.
ГЛАВА ШЕСТА
Но още на следващата сутрин Хюстън стигна до убеждението, че й е абсолютно невъзможно да се омъжи за мистър Тагърт. Майка й непрекъснато подсмърчаше на масата за закуска и няколко пъти извика през плач:
— Моите хубави дъщери! Какво ще стане сега с тях?
А Блеър и Дънкан ожесточено спореха дали Блеър окончателно е разсипала живота на Хюстън. Всъщност Хюстън не беше сигурна дали това е спор, защото този път двамата по изключение бяха на едно мнение.
Хюстън се включи в дебатите в момента, когато се твърдеше, че за нея Кен Тагърт бил само инструмент, посредством който искала да се самонакаже за загубата на Леандър. Но никой не пожела да изслуша доводите й, а и безутешното отчаяние на Блеър не можеше да бъде разклатено с никакви аргументи. Затова Хюстън скоро се отказа да слуша и да участва в разговора. Но тъй като беше станала причина за толкова много сълзи, стигна до извода, че в никакъв случай не може да се омъжи за мистър Тагърт.
Веднага след закуска започнаха да пристигат хора, които просто бяха „решили да наминат“.
— Направих ябълков сладкиш и се сетих колко много го обичаш, Оупъл. Затова опекох два и ти донесох единия. Как са близначките?
Към обед къщата се препълни с хора и всякакви неща за ядене. Мистър Гейтс остана в пивоварната си и нареди една от прислужничките да му занесе храната в кабинета. Хюстън, Блеър и Оупъл трябваше сами да се оправят е многото хора.
— Наистина ли се влюби от пръв поглед в мистър Тагърт, Хюстън?
— Вземете си още едно парче ябълков сладкиш, мисис Трисдейл — отговори невъзмутимо Хюстън.
В единадесет часа Блеър успя да се измъкне незабелязано през задната врата и остави Оупъл и Хюстън сами на бойното поле. Върна се в къщи едва към три.
— Още ли са тук? — простена тя, поглеждайки към насъбралите се в градината жители на Чандлър.
В три и половина пред Вила Чандлър спря такава красива карета, каквато в града още не бяха виждали. Лакирана в бяло, с бели колела и кремав сгъваем гюрук с месингов обков. Предните седалки бяха тапицирани с червена кожа, а отзад имаше тясно местенце за слугата.
Събраните на моравата дами, хората на верандата и посетителите, които се тълпяха в салона и антрето, забравиха въпросите, които напираха на устните им, и зяпнаха с отворени уста непознатото превозно средство.
Кочияшът, чиито груби дрехи никак не подхождаха на луксозната карета, слезе от капрата и се упъти право към събралите се хора.
— Коя от вас е мис Хюстън Чандлър? — попита той в настъпилата тишина.
— Аз — отговори Хюстън и излезе напред.
Мъжът бръкна в джоба си, извади едно листче и започна да чете:
— Тази карета е подарък от човека, за когото ще се омъжвате — мистър Кен Тагърт. Това е карета за
