трябваше да има представа поне за наличните запаси от храна.
Шкафовете бяха празни, с изключение на едно сандъче с консерви от праскови. В едно чекмедже откри няколко емайлирани тенджери, от най-евтините.
— Предполагам, от каталога на Сиърс — промърмори тя и реши да инспектира цялото кухненско крило Между столовата и кухнята откри голямо помещение за лакеите. През кухнята се влизаше в голяма пристройка, където бяха килерите, миялната, квартири за трима слуги, баня, стая за икономката и кабинет пак за нея.
Тук имаше и втора стълба, която водеше от домакинската част към горните етажи. Хюстън се възползва от нея, спря на първия етаж и погледна към дългия коридор, който се разкри пред очите й. Виждаха се само стени, покрити с ламперия, и сенки върху дъбовия паркет. Тя продължи пътя си към таванския етаж.
Както очакваше, най-горният етаж всъщност не беше склад, а беше предназначен за жилища на прислугата. Имаше две бани, едната за мъжкия, другата за женския персонал, а останалата част беше разделена на малки стаички. Всяка стая беше натъпкана от пода до тавана със сандъци, пакети и навити на рула килими.
В някои от стаите Хюстън откри мебели, покрити само с калъфи. Вдигна едно платнище, което обвиваше две вмъкнати едно в друго позлатени кресла, тапицирани с дамаска. На една от страничните облегалки висеше етикет. Със затаен дъх Хюстън прочете текста върху него: „Дванадесет кресла, два дивана с гобленови покривки, изработени чрез 1750 година, първоначално собственост на мадам Дьо Помпадур.“
— Господи Боже мой! — въздъхна Хюстън и бързо издърпа покривката върху креслата.
На стената беше облегнат навит на руло килим. На етикета беше написано: „Краят на XVII век, изготвен за Людовик XIV в кралската работилница за килими в Оспис де ла Савониери.“
Върху плосък сандък, в който очевидно беше опакована картина, имаше залепена бележка с една- единствена дума на нея: „Гейнсбъро“. До него беше захвърлен подобен сандък с надпис „Рейнолдс“.
Хюстън внимателно свали калъфа от двете сложени едно в друго кресла на мадам Помпадур, извади горното и се настани удобно в него. Имаше нужда да събере мислите си. Огледа стаята и забеляза, че навсякъде под калъфите надничат позлатени крака. Нямаше нужда да продължава своите проучвания. Вече знаеше, че всички складирани тук вещи имат стойност на произведения на изкуството и музейни ценности. Разсеяно повдигна покривалото на някакъв предмет, които лежеше на пода до нея, и пред очите й се разкри прекрасен полилей, който искреше е хиляди скъпоценни кристали, подобни на истински диаманти. Машинално прочете върху етикета: 1780 година.
Седя дълго в изящното кресло, опитвайки се да свикне с мисълта, че отсега нататък ще живее сред такива съкровища, когато чу долу да спира карета.
— Мистър Бъгли! — извика тя, докато тичаше надолу по стълбите, и успя да стигне навреме до входната врата, за да приеме майстора и неговия помощник.
— Добро утро, Блеър-Хюстън — поздрави мистър Бъгли.
Шивачът беше тъничко човече с бледо лице, ала се славеше като същински тиранин. Беше пръв шивач на Чандлър и всички се отнасяха към него с голямо уважение.
— Добро утро — отговори тя. — Моля, заповядайте вътре. Не знам дали вече сте чули, че мистър Тагърт и аз ще се женим след две седмици. Дотогава трябва да комплектоваме гардероба му. На първо място имаме нужда от приличен официален костюм за приема, който ще се състои утре. Сако от алпака с три копчета, сиви панталони и жилетка от кашмир. Това ще бъде достатъчно като начало. Мислите ли, че можете да приготвите костюма до утре следобед в два часа?
— Не знам. Имам и други клиенти.
— Но никой от тях няма такава спешна нужда от костюм като мистър Тагърт. Ангажирайте колкото е възможно повече шивачки. Ще бъдете добре заплатен.
— Мисля, че ще го уредим. Ако имах мерките на мистър Тагърт, можех веднага да започна работа.
— Той е на първия етаж, доколкото знам.
Мистър Бъгли строго я изгледа.
— Блеър-Хюстън, познавам ви от деня на вашето раждане и съм готов да изоставя всичко друго, за да изпълня желанията ви. Тази сутрин станах в тъмни зори, за да взема мерките на вашия годеник; но в никакъв случай нямам намерение да се изкачвам по стълби, за да го търся из къщата. Може би е по-добре да дойдем по-късно, когато се събуди.
— Но в такъв случай костюмът няма да бъде приготвен навреме, мистър Бъгли.
— Даже ако паднете на колене пред мен, няма да го направя. Ще чакаме тук половин час. Ако мистър Тагърт не се появи през това време, ще си вървим.
Хюстън даже се зарадва, че в големия салон, където ги покани, нямаше кресла. Само кураж, каза си тя и тръгна нагоре по стълбите към първия етаж.
Там беше също толкова прекрасно, колкото и на партера. Стените бяха с бяла ламперия, а голямото помещение, в дъното беше облицовано със зелени кахлени плочки. „Гнездо за птички“, прошепна възхитено тя. После с въздишка тръгна да си върши работата. Зад една от тези многобройни врати трябваше да се намира Кен.
Отвори първата и видя в мъждеещата светлина рус перчем между смачкани завивки. Тихичко затвори вратата. Нямаше намерение да събужда Идън.
Провери четири стаи, преди да открие спалнята на Кен откъм задната страна на къщата. На обикновена тел, закрепена в мазилката на тавана, висяха две примитивно скроени парчета плат, които не позволяваха на утринното слънце да прониква в стаята. Мебелировката се състоеше от дъбово легло, малка маса от същия материал, отрупана с книжа, глинена кана с вода и гарнитура за сядане от три части, тапицирана в яркочервено с жълти ресни и пискюли.
Хюстън вдигна очи към тавана.
— Простете му, мадам Дьо Помпадур — прошепна тя. След това решително дръпна парчетата плат от прозорците и ги завърза, за да не затъмняват повече стаята.
— Добро утро, мистър Тагърт — каза високо тя и се изправи до леглото.
Кен примигна на яркото слънце, обърна се на другата страна и продължи да спи.
Беше гол от кръста нагоре, а сигурно и надолу, помисли Хюстън, докато разглеждаше мощния му гръден кош. Рядко беше имала възможност да види голите гърди на някой мъж, а Кен имаше телосложение на професионален боксьор — широкоплещест, мускулест, с гъсти косми по гърдите. Кожата му беше тъмна и топла на вид.
Както си стоеше до леглото, в следващия миг Хюстън се озова просната напреки върху него, притисната от грамадната му ръка.
— Сигурно не можеш да изчакаш до сватбата, нали? — каза Кен и започна жадно да целува тила и шията й, докато ръцете му се плъзгаха по тялото й. — Много обичам да се поглезя с някоя жена преди ставане.
Хюстън се опита да го отблъсне, но бързо разбра, че по този начин няма да постигне нищо, и се огледа за някакъв предмет, с който да спре атаките му. Търсещата й ръка докосна дръжката на каната с вода. Тя бързо я вдигна във въздуха и с всички сили я стовари върху главата му.
Тънкостенният съд се счупи и воден поток, размесен с парчета глина, се изля върху леглото, докато Хюстън използва смайването му и избяга на безопасно място.
— Какво, по дяволите… — изръмжа Кен, седна на леглото и се хвана за главата. — Можеше да ме убиеш!
— Не е много вероятно — отговори спокойно Хюстън. — Както правилно предположих, качеството на тоалетните ви принадлежности отговаря на вкуса ни относно мебелите.
— Слушай, малка вещице, ей сега ще…
— Не, мистър Тагърт, сега вие ще ме изслушате. Ако ще бъда ваша жена, вие сте длъжен да ми оказвате уважението, което се полага на съпруга. Не искам да се отнасяло с мен като с лека жена, която сте си… Която сте купили за една нощ. — Лицето й стана тъмночервено, но тя храбро продължи своята проповед: — Не влязох в спалнята ви с намеренията, които ми приписахте, а защото бях принудена да го сторя — от вашия шивач. Той настоя да ви събудя, понеже са му необходими мерките ни за вашия костюм. Човекът отдавна чака долу. Освен това всеки момент в къщата ще дойдат хора да пренасят мебелите, а готвачката е на път с кола, пълна с хранителни продукт и най-късно след час ще се появи и бръснарят, за да
