Разпитай колкото се може по-подробно за този мъж, преди да се свържеш за цял живот с него.
Хюстън трябваше да признае, че молбата му е разумна. Но се поколеба дали да я възприеме. Може би изобщо не искаше да знае що за човек е Кен. Може би й харесваше точно тайнствеността около него. Този мъж я завладя устремно, преди тя да успее да го огледа критично. Вероятно още не беше готова да се върне от авантюрата в трезвата реалност.
Но Дънкан говореше разумно, а и Хюстън беше свикнала да се подчинява. Бегло си помисли какво ли би направил Дънкан, ако му разкаже за нахалството на Кен миналата сутрин и как успя да се защити само с помощта на глинената кана. Навярно щеше да я заключи в стаята й. Тя въздъхна и заговори:
— Ще разпитам някои хора. Ще се осведомя толкова подробно, колкото е възможно, и ако не науча нещо действително лошо, на двадесети този месец ще се омъжа за него.
Дънкан изпъшка.
— Вероятно не бих могъл да искам нещо повече от теб. Само че кажи ми още нещо, Хюстън: парите винаги ли са били толкова важни за теб? Животът, който водеше в тази къща, ти се струва прекалено беден, така ли?
— Защо мислиш, че парите са причина да се омъжа за него?
— Естествено, че те са причината. — Той изглеждаше искрено изненадан. — Какво друго би могло да те съблазни да се омъжиш за този грозен великан? Ако той нямаше пари, никой не би разменил и една дума е него. Щеше да си остане неизвестен работник в мините като другите членове от неговото семейство. Надали някой би му отговорил, дори когато попита колко е часът…
— Смяташ, че щеше да си остане неизвестен слуга? — промълви замислено тя. — Забрави ли, че е започнал като коняр, а междувременно е спечелил милиони? Никой не му ги е подарил. Може би ми харесва именно мъжът, който е скрит дълбоко в него, който се е издигнал от мръсотията в конюшнята и е постигнал нещо в живота. А аз през целия си живот не научих нищо друго, освен да се обличам добре.
Но този човек има нужда именно от моите знания, продължи тя вече мислено и по гърба й полазиха топли тръпки.
— Какво друго се изисква от една дама? — попита учудено Дънкан.
— В днешно време жените пишат книги. Те… — Тя млъкна и с движение на ръката отклони тази тема. — Чудно ми е защо никой не се запитва по каква причина един толкова богат човек като мистър Тагърт се жени за момиче от планините на Колорадо. Той би могъл да поиска някоя принцеса.
— Ти си повече от принцеса — заяви раздразнено Дънкан.
Хюстън му се усмихна и тръгна към вратата.
— Сега трябва да вървя. Мистър Бъгли ме очаква. Трябва да осигуря гардероба на бъдещия си съпруг. Освен това смятам да поръчам втора сватбена рокля, която да подхожда на моята. Сигурна съм, че Блеър още не е помислила за това.
— Не, тя положително не мисли за такива неща — отговори Дънкан и бръкна в джоба на сакото си. — Директорът на банката вчера беше тук и остави това за теб.
Той й подаде някакъв документ. Беше извадка от нейната сметка с вчерашна дата. Двеста и петдесет хиляди долара бяха внесени на нейно име в Националната банка на Чандлър.
Ръката на Хюстън трепереше малко, когато натисна дръжката на вратата.
— Много благодаря — прошепна тя. — Много благодаря за всичко. Ще направя това, за което ме помоли. — И с усмивка напусна стаята.
Едва когато стигна стълбата, дишането й се успокои. Спря и още един път разгледа извлечението от банковата си сметка. Кен беше казал, че ще внесе на нейно име малко пари. Каквито и недостатъци да имаше този човек, липсата на щедрост със сигурност не беше от тях. Тя затисна устата си с ръка, за да не се изсмее на глас, и побърза нагоре по стълбите. Трябваше да се облече за излизане.
След час Хюстън вече седеше в малкото ателие на мистър Бъгли, заобиколена от кройки и мостри на платове. Между нещата, които бе научила в своето училище за бъдещи дами, беше и изкуството правилно да се облече един мъж дори ако това водеше до непрекъснати спорове с камериера на съпруга относно неговите костюми.
— Нужни са му дузина костюми за работа — обясняваше тя на мистър Бъгли, докато помощникът трескаво записваше. — От този светъл вълнен плат, от оксфорда на сиви карета, от ангората и тежкия син шотландски туид… на първо време.
— А за официален костюм?
— Този черен камгарен плат и жилетка от бяло пике. Тя започна да избира костюми за свободно време и спорт, спря се и на клин за голф, но бързо се отказа. След това дойде ред на костюмите за следобедни приеми, а накрая и на сватбения — строг черен жакет и панталон от същия плат.
След като приключиха с костюмите, започна подбирането на ризи, шалове и ръкавици. После голям запас долно бельо от памучна материя, носни кърпички от бял лен, чорапи от Балбриген, Ирландия.
— Да почакаме ли с шапките?
— Да — отговори Хюстън, — и с бастуните също. — Тя погледна малкия златен часовник, закрепен на корсажа й. — Време е да вървя. Мога ли да взема костюма?
Мистър Бъгли сръчно опакова новия костюм заедно с цял комплект принадлежности към него и няколко чифта обувки. Хюстън уговори час за проба на Идън, който също имаше нужда от нов костюм за сватбата, и си тръгна.
— Много щастие! — извика след нея мистър Бъгли, когато новата елегантна карета потегли. — Ще имаш нужда от него, бедно дете — промърмори той, когато Хюстън изчезна от очите му.
Два часа по-късно Хюстън беше готова за градинското увеселение. Облече рокля, която подчертаваше фигурата й, изработена от бял муселин на точки върху жълт сатен, с широка жълта лента напреки през корсажа, която завършваше на талията с голяма панделка. По някакъв начин тази сутрин Сюзън успя да стегне корсета й почти с два сантиметра повече. Дишането при такова стягане беше възможно само с горната част на дробовете, но Хюстън понасяше с радост подобни малки неудобства. Държеше при първото официално появяване със своя годеник да изглежда колкото се може по-добре.
Когато каретата й спря пред къщата на Тагърт, тя се огледа с въздишка наоколо. Не биваше да забравя още утре да наеме няколко прислужници. Надяваше се, че наоколо няма никой, когато повдигна роклята си почти над коляното и бързо слезе от каретата. В този миг някъде отляво прозвуча тихо подсвиркване.
— Най-хубавото нещо, което виждам днес — засмя се Кен и се показа иззад ъгъла на къщата. — Краката ти са по-красиви от тези на една танцьорка, която навремето предизвикваше възхищението ми в Ню Орлеан.
Хюстън се постара да не се изчерви.
— Донесох ти новия костюм и тъкмо имаш време да се преоблечеш.
— Защо да се преобличам?
Хюстън още не беше свикнала да го гледа без брада. Лицето му беше покрито с тъмни косъмчета, защото днес не се беше избръснал, но въпреки това изглеждаше чудесно. Каква щастлива случайност, помисли си тя, че дадох съгласие да се омъжа за един мечок-гризли, за да го превърна след това в прекрасен принц.
— За градинския прием в два часа — отговори строго тя.
— О, за това ли? — каза той през рамо, докато отиваше към входната врата и я остави при каретата.
— Да, затова. — Тя повдигна роклята си и изтича след него чак до кабинета му. — Искам да ни остане време за няколко урока, преди да тръгнем за увеселението. Ще ти дам някои съвети, за да се чувстваш добре. И, разбира се, ще имаш нужда от достатъчно време, за да можеш да се облечеш и приготвиш.
Кен остана прав зад бюрото си и посегна към лист хартия.
— Страшно много съжалявам, но нямам никакво време. Трябва да работя. Но ти би могла да отидеш, след като вече си облечена. Можеш да си избереш цветя от моята оранжерия.
Хюстън пое дълбоко въздух.
— Не е ли най-добре да им раздам по няколко долара?
Той я погледна изненадано над документа.
— Мислиш ли, че ще се зарадват на това?
