— Аз й казах. Имах нужда от съюзник, от истински приятел вътре в лагера.
— Но какво ще стане, ако ме заловят? Джоан би могла да изпадне в още по-трудно положение, когато знае за мен. И без това нещата са достатъчно лоши.
— Хюстън — каза пасторът, вперил очи в нейните, — ти не можеш сама да носиш цялата отговорност. Джоан още преди месеци дойде при мен и поиска да узнае истината. С удоволствие я споделих е нея.
Хюстън помълча малко, наблюдавайки как Кен се смее за нещо, и видя как едната от трите жени пристъпи към него, прикована от погледа му.
— Значи аз не съм единствената, която е завладяна от чара му, помисли доволно тя.
— Знаете ли дали Джоан и Кен имат някакви родствени връзки? — попита тя.
— Първи братовчеди. — Той се усмихна на изненадата й. — Щом научих за твоя годеж, отидох при Джоан. О, пазачите първоначално не искаха да ме пуснат в лагера, но моят господар стои по-високо от техния. Нито Джоан, нито който и да е друг член на семейството познават лично Кен. Има някаква тайна, свързана с раждането му. Джоан предполага, че майка му е била… ами, дама за една нощ, и бащата на Кен се е съмнявал, че бебето е от него. Това обяснява защо Кен е работил в конюшнята на Фентън, а не е бил отгледан от семейство Тагърт в миньорския лагер.
— Знаете ли какво е станало с неговите родители?
— Джоан беше почти сигурна, че двамата отдавна са починали. Хюстън! — Пасторът постави ръка върху нейната. — Сигурна ли си, че искаш да се омъжиш за този човек? Знам, че Леандър много те наскърби, но…
Хюстън не искаше повторно да изслуша тазсутрешната проповед на Дънкан, макар че и тази очевидно беше с добри намерения.
— Сигурна съм — прекъсна го твърдо тя. — А сега бихте ли ме извинили? Трябва да се погрижа за годеника си, докато някоя не ми го е откраднала.
— Разбира се. Ако все пак решиш да поговориш с мен, аз съм тук целия следобед.
Когато Хюстън се отправи към Кен, по пътя непрекъснато я спираха.
— Изглежда толкова симпатичен, Хюстън. Ти си направила чудеса с него.
— Наистина ли се влюби в него още докато беше сгодена за Леандър?
— Лий сигурно беше много нещастен, когато му каза, нали?
— Вярно ли е, че си се измъквала тайно от къщи, за да се срещаш с мистър Тагърт?
— Хюстън, трябва да ни разкажеш всичко!
Задъхана, тя най-после успя да си пробие път до Кен и пъхна ръката си в неговата.
— Дяволски дълго те нямаше — каза тихо той. — Знаеш ли какво искат да им разкажа онези жени? — запита я след малко с възмутен тон.
— Мога да си представя — отвърна със смях тя. — Успя ли да вземеш нещо за ядене?
— Само няколко от онези малки филийки с разни неща отгоре. Можеш да изядеш цяла чиния от тях и след това си точно толкова гладен, колкото и в началото. Трябва ли да стоим още тук? Кой беше мъжът, с когото говореше?
— Преподобният Томас.
— Аха. Всяка сряда ти даваш уроци в пасторската къща — усмихна се той и докосна нослето й с върха на пръста си. — Не ме гледай толкова учудено. Знам много неща за теб. Защо не седнеш някъде, а аз ще ти донеса една чиния със салати и разни други работи. Както виждам, така правят и другите мъже за своите дами.
Лий щеше да знае точно какво е редно да се направи, помисли с неволен копнеж Хюстън. Ако беше посетила приема с него, в три и четвърт щяха да си тръгнат, защото всеки четвъртък той…
— Сигурно си мислиш, че щеше да е много по-добре да беше дошла на увеселение с човек, който знае какво се полага — проговори над главата й Кен, хвърляйки широка сянка отгоре й. В ръце държеше чиния, пълна до ръба с ядене.
— От къде на къде? Не мисля нищо подобно — отговори смутено тя, но не можа да продължи, защото в скута й внезапно се изля поток от салати, сосове и кой знае още какво.
Кен не се помръдна. Но лицето му издаваше, че са се сбъднали най-лошите му предчувствия.
Когато Хюстън чу, че една жена се опитва да сподави смеха си и забеляза, че всички гости ги наблюдават занемели, тя реагира светкавично.
Скочи на крака, така че салатите се изсипаха от роклята й, и прошепна:
— Вземи ме на ръце!
Той я изгледа с потъмнели очи, в които смущението се примесваше с гняв, и не помръдна от мястото си.
— Вземи ме на ръце, отнеси ме до каретата и препускай с всички сили — заповяда тя с тих глас.
Кен не беше свикнал сляпо да се подчинява на заповеди. Но този път го направи. Вдигна я в мощните си ръце, като че беше лека като перце, и я понесе.
Докато я носеше към каретата, Хюстън се притискаше към него. В четвъртък следобед Леандър вземаше уроци по фехтовка; но мистър Тагърт прекарваше своите четвъртъци в това, да носи на ръце бъдещата си жена.
Кен не каза нито дума, докато двамата не седнаха в каретата и не потеглиха към Вила Чандлър.
— Защо? — запита едва тогава той. — Какво спечели от това, че те занесох до каретата?
— Много малко от присъстващите мъже имат достатъчно здрав гръб, за да вдигнат жените си на ръце. Освен това всяка жена би позволила да изсипят сос в скута й, ако срещу това получи мъж, който може да я пренесе през градината, та чак до каретата.
— Но ти изобщо не си тежка — опита се да се усмихне той.
Хюстън се наведе към него и го целуна по бузата.
— Май за теб аз нямам никаква тежест — промълви замечтано тя.
Кен спря коня и учудено заговори:
— Ти си истинска, неподправена лейди, нали, мис Чандлър? Дама от глава до пети.
— Надявам се — промърмори тя и си помисли, че не е много сигурна дали е точно това, което Кен Тагърт виждаше у нея или искаше да види…
ГЛАВА ДЕВЕТА
Хюстън нахлу в спалнята на майка си и завари Оупъл до прозореца да плете блуза.
— Мамо, трябва да ми помогнеш! — извика тя.
— Роклята ти! — прошепна Оупъл, надигайки се от креслото си. — Боже Господи! Вярваш ли, че ще я изчистим?
— Не знам. Майко, той е долу и ме чака. Ти трябва да го забавляваш, докато се преоблека. Ако не отидеш да поговориш с него, страхувам се, че ще си тръгне.
Оупъл уплашено отстъпи назад.
— Нима говориш за онзи мистър Тагърт? Той ли чака долу в салона?
Хюстън хвана двете ръце на майка си.
— Много е развълнуван. Изсипа в скута ми една чиния, пълна със салати, мамо, и всички започнаха да му се смеят, че е толкова несръчен. Трябваше само да видиш лицето му! Почувства се страшно унизен. Моля те, слез долу и поговори с него няколко минути. Не позволявай да си тръгне оттук.
Оупъл усети как сърцето й се размеква.
— Никой не е имал право да му се смее. Случват се такива неща.
— Много ти благодаря — каза Хюстън и бързо целуна майка си по бузата, преди отново да изскочи от стаята. Дори не се обърна, когато майка й извика след нея:
— Но за какво да разговарям с него?
Сюзън вече чакаше в спалнята и й помогна да разкопчае роклята на гърба.
— Петната са само отпред — заяви Хюстън, хвана полата с две ръце и я огледа от всички страни. — Кажи на мисис Томас да натрие петната с магнезиев прах, за да отстрани мазнината. О, небеса! Това прелива във всички цветове на дъгата. Подръж предната част на пламък на сяра, а ако и тогава не се изчисти, ще я обработя с нафталин. Но ще го направя сама. В противен случай цялата кухня ще хвръкне във
