извика:
— Тези кресла няма ли да се счупят, ако седна на тях?
— Защо да се чупят, след като са издържали повече от двеста години? — отвърна спокойно тя и Кен веднага се оттегли с фучене в кабинета си.
В пет часа Хюстън почука на вратата на кабинета. Идън отвори, но Хюстън остана да стои в рамката на вратата, изгледа обвитата в гъста синя мъгла от тютюнев дим фигура на Кен до бюрото и заяви, че вече е време да си тръгва.
— Но утре сутринта ще дойда отново.
Кен вдигна за миг очи и пак се задълбочи в документите си.
Идън я придружи до вратата.
— Много ви благодаря за всичко, което направихте днес — каза той. — Сигурен съм, че когато завършите работата си, тук вече ще изглежда така, както се полага на такава къща.
Тя се обърна още веднъж на входната врата.
— Кажете му, моля ви, че утре в два часа ще дойда с новия му костюм и двамата ще отидем заедно на градинско увеселение.
— Надявам се, че няма да има нищо против да ви придружи.
— Разбира се, че ще дойде — отговори тя, въпреки че далеч не беше толкова сигурна, колкото искаше да се покаже.
ГЛАВА ОСМА
На следващата сутрин закуската във Вила Чандлър представляваше мълчалива, тържествена церемония. Само Хюстън и Дънкан си вземаха от всеки поднос, който беше сервиран, и изядоха по половин пържола, порция бъркани яйца с шунка, елдена питка и сладкиш с праскови. Оупъл само за една нощ беше отслабнала с два килограма, Блеър гледаше е гневно стиснати зъби в чинията си, докато Дънкан се колебаеше между яростта и безпомощното смайване.
Хюстън размишляваше върху онова, което тази сутрин й беше разказала Сюзън. Вчера Блеър излязла на разходка с приятен на вид, непознат рус мъж в езерото на парка Фентън, когато внезапно се появил Леандър и загребал към тях. В следващия миг непознатият рус мъж паднал във водата, а Лий издърпал Блеър в своята лодка и я отвел на брега. Там Блеър за голямо удоволствие на присъстващите взела едно гребло, блъснала Лий в тинята, спасила младия мъж от удавяне и двамата се върнали на пристана за наемане на лодки.
Хюстън си казваше, че би трябвало да се разгневи и да ревнува Лий, който с такова старание доказваше, че предпочита значително повече новата си годеница пред бившата. Многото цветя, които той ежедневно изпращаше във Вила Чандлър, също би трябвало да я натъжат. Но мислите й бяха заети единствено с проблемите, които я очакваха в къщата на мистър Тагърт: кой ще й помага при окачване на завесите, открити в няколко грижливо надписани пакета; къде да постави уникалното бюро от времето на Яков I… А на първо място я занимаваше самият мистър Тагърт. Надяваше се днес да не й пречи на работата, както беше правил вчера.
— Бих желал да поговоря с теб на четири очи, Хюстън — каза Дънкан след закуската и Хюстън толкова се изплаши, че за малко не преобърна стола си. Той я отведе в предния салон, който се използваше само за гости — и за сериозни разговори.
Хюстън безмълвно се настани в едно кресло. Този мъж беше неин втори баща от времето, когато беше още малко момиченце, и тъй като винаги беше изпълнявала нарежданията му и се държеше като истинска дама според неговите строги представи за жените, между тях никога не беше имало разногласия.
— Както чувам, ти си се съгласила да се омъжиш за него — започна Гейтс, застанал до прозореца с гръб към нея.
— Да — отговори кратко тя и се подготви вътрешно за надигащата се буря. Как да защити своето решение? Можеше ли да му каже, че е питала Кен и той я е уверил, че не е убивал и не е карал да убиват вместо него? Или беше по-добре да му обясни до каква степен мистър Тагърт има нужда от нея.
Дънкан се отпусна на едно кресло, като че носеше двойна тежест върху раменете си.
— Хюстън — каза той с глас, който едва ли беше по-силен от шепот. — Знам, че тази къща никога не стана отново това, което е била, докато твоят баща е бил жив, но не бях и помислял, че ще предприемеш толкова крайни мерки, за да се освободиш от нея.
Хюстън изобщо не беше очаквала подобно нещо.
— Нима смяташ, че се омъжвам за мистър Тагърт само за да напусна твоята къща?
Той се изправи.
— По тази и поради други причини. — Дънкан отново отиде до прозореца. — Това, което ти стори Леандър, е страшно и унизително преживяване и момиче на твоята възраст сигурно си мисли, че е дошъл краят на света. — Той се вгледа умолително в нея. — Но повярвай ми, Хюстън, това не е истина. Ти си най- хубавата млада дама в този град, а може би и в целия щат и скоро ще си намериш друг мъж. Ако си съгласна, ще те взема с мен в Денвър и ще ти представя няколко симпатични млади господа.
Хюстън стана от креслото, отиде при него и го целуна по бузата. До този момент никога не беше помисляла, че вторият й баща я обича. Въпреки че отдавна живееха под един покрив, те строго спазваха светските правила и днес тя го целуваше за пръв път в живота си.
— Много ти благодаря за предложението. Ти, разбира се, ми мислиш само доброто — каза тя, докато Дънкан смутено се извърна настрани. — Но аз не съм убедена, че се омъжвам за мистър Тагърт само защото се е оказал изгодна партия.
Дънкан погледна към нея.
— Сигурна ли си? Може би това е само проява на упорство от твоя страна, за да покажеш на целия град: вижте ме — винаги, когато поискам, мога да си намеря друг мъж. Ти наистина можеш да имаш всекиго. Затова вземи човек, който не е толкова богат и няма такава голяма къща като Тагърт, но поне познаваш семейството му. Знаеш ли дали в семейството на Тагърт няма душевноболни? Един от чичовците му подстрекавал миньорите към бунт — поне така ми казаха.
Хюстън рязко вдигна глава.
— Чичо?
— Раф Тагърт. Живее в лагера на въглекопачите. Този човек е трън в очите на Джейкъб Фентън, но той въпреки това не го уволнява, все едно какво върши.
Хюстън извърна лице настрани, защото не искаше Дънкан да види вълнението й. Името Тагърт не беше необикновено и по тази причина тя никога не беше свързвала приятелката си Джоан с Кен Може би тя го познаваше А ако двамата имаха родствена връзка, Джоан би могла да гарантира за него и за това, че в семейството им няма душевноболни.
Тя отново се обърна към Дънкан.
— Не вярвам, че семейството е наследствено обременено.
В погледа му се четеше разочарование и мъка.
— Как е възможно за толкова кратко време коренно да се промениш? Беше така разумна в отношенията си с Леандър, прие да се сгодиш за него чак след като го опозна напълно. А този мъж познаваш едва от няколко дни, но вече си дала съгласието си да останеш да края на живота си с него.
Срещу тези думи не можеше да се възрази нищо. Той беше напълно прав. Логиката твърдеше, че не бива да се омъжва за този чужд човек. Само че на нея дяволски много й се искаше да се омъжи за него! Тя вдигна ръка, за да прикрие усмивката, която се появи върху устните й. В никакъв случай не биваше да усвоява изразите на мистър Тагърт!
— Бракът е сериозно нещо — продължи Дънкан. — Помисли си добре какво правиш.
— Вече дадох съгласието си — каза тя, като че ли това беше някакъв отговор.
— Блеър е доказателство за това, какво може да се случи, преди венчалният пръстен да бъде поставен на ръката на жената — продължи горчиво той. — Не позволявай нейната… нейната необмислена постъпка да разруши живота ти. Разучи що за човек е този Кен Тагърт. Говори е хора, които го познават. Срещни се с Марк Фентън; може би той помни времето, когато Тагърт е работил в тяхната конюшня. Аз опитах да поговоря с Джейкъб Фентън, но той само клати глава още щом чуе името му. Това е за цял живот, Хюстън.
